© Associated Press
Австралия и "Фейсбук" се "разприятелиха" и сприятелиха в рамките на седмица. Социалната мрежа първо спря показването на новини във фийдовете на потребителите в Австралия заради недоволството си от нов закон, според който ще трябва да плаща на медиите, задето показва съдържанието им. След известни отстъпки от страна на правителството и заплаха да спрат рекламните си кампании в нея, "Фейсбук" възстанови достъпа до журналистически материали, а законът (Кодът за преговори с новинарските медии) мина през парламента.
"Гугъл" вече сключи сделки с News Corp, Nine Fairfax, Seven West Media, The Guardian и регионалната новинарска компания ACM, отказвайки се от първоначалната си заплаха да спре търсачката си в Австралия.
Измененията
Сделката се осъществи, когато Австралия се съгласи с няколко важни промени.
Преди да обяви дадена платформа за подлежаща на новите правила, финансовият министър ще взима предвид дали тя е допримесла "значително за устойчивостта на австралийската новинарска индустрия чрез постигане на търговски споразумения с бизнеса с новинарски медии".
Правителството трябва да даде поне месец предупреждение на засегнатите платформи, преди да направи промени в закона.
Предвиден е и двумесечен период за медиация, ако компаниите не могат да се споразумеят с медиен издател. След него следва обвързващ арбитражен процес.
Доскоро рекламата финансираше медиите, а сега финансира гигантите
Опонентите на законодателството използват аргумента, че не би трябвало "Фейсбук" и "Гугъл" да плащат на медиите, които също печелят от линковете към сайтовете си. Това би бил убедителен аргумент, ако новините и рекламата бяха стоки. Но те са нещо специфично, отбелязва икономистът Джон Куигън от Куинслендския университет. Новините, подобно на други форми на информация, са несвършващо благо - без значение колко от него консумира един потребител, същото количество остава за всички останали. В същото време информацията е скъпа за откриване и тълкуване.
Традиционно създаването на новини се финансира, като те се пакетират заедно с реклама - и пак по традиция, потребителите се опитват да избегнат това да я виждат. Но интернет разби и този модел. "Гугъл" и "Фейсбук" могат да предложат на рекламодателите много по-добро таргетиране от медиите, като в същото време използват връзките към тяхното съдържание.
Целият дебат за това кой има най-голяма полза - свързващите или свързаните - пропуска главното. Досега рекламите служеха за финансиране на медиите, но вече служат за финансиране на "Фейсбук" и "Гугъл", а медиите остават без основен източник на доходи. Може да се нуждаем от пряко публично финансиране, евентуално финансирано от данък върху рекламата.
Принуждаването на "Гугъл" и Фейсбук" да плащат за линкове не е особено задоволително решение, но е най-доброто, което имаме.
Куинслендския университет
Интернет през 2021 г. не е същата отворена публична сфера, която "баща му" Тим Бърнърс-Лий предвиждаше. По-скоро е плеяда от мощни корпоративни платформи, които властват над начина, по който хората употребяват интернет, каква информация получават и кой може да се възползва от нея, коментира Дженифър Грайгел от Сиракюзкия университет.
"Фейсбук" всъщност не иска взаимосвързана мрежа, а предпочита да задържи потребителите си на собствените си платформи. Социалната мрежа показва ценна информация, но ако хората не кликват върху нея или няма нищо, което да могат да кликнат, тогава на създателите на съдържанието ще им е трудно да печелят от работата си.
Кой друг
Австралия ще стане първата държава, която ще наложи регулаторно изискване на "Фейсбук" и "Гугъл" да плащат за новинарско съдържание. Миналата седмица Канада заяви, че ще приеме подобно законодателство, очаква се и Великобритания да оповести нови правила "за балансиране на отношенията между издателите и онлайн платформите". Френските закони за авторското право изискват от големите технологични платформи да преговарят с издатели, които търсят възнаграждение за използване на новинарско съдържание.
