Редно ли е да си пускаш селфи с ваксиниране

Педиатърът Чарлз Гудман с 18-месечния Даниел Лопес, след като детето е получило комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола в Нортридж, щата Калифорния на 29 януари 2015 г. Някои лекари в САЩ избягват да ваксинират членове на семейства, в които не вярват във ваксините, за да не ги преследват съдебно, ако пациентът получи странична реакция.

© Associated Press

Педиатърът Чарлз Гудман с 18-месечния Даниел Лопес, след като детето е получило комбинирана ваксина срещу морбили, паротит и рубеола в Нортридж, щата Калифорния на 29 януари 2015 г. Някои лекари в САЩ избягват да ваксинират членове на семейства, в които не вярват във ваксините, за да не ги преследват съдебно, ако пациентът получи странична реакция.



Публикването на селфита с ваксиниране в социалните мрежи не е само български феномен. Радостта от добирането до очакваната защита от коронавируса е обяснима, но предизвиканата реакция не е еднозначна. Затова се замислете преди да пуснете снимка със запретнат ръкав.


Има такива, които ще подкрепят подобно действие, защото според тях то утвърждава силата на науката, ще стимулира уплашени и колебаещи да направят същото и изобщо си е яко. Но има и дргуги, според които е цинично да се усмихваш с игла в ръката, след като в България са починали вече над 10 хиляди души (и повече от 2.53 милиона по света), а за хиляди българи изобщо няма дози и не е ясно кога ще пристигнат.


И ето ви дебат за ваксина селфито.




Специалисти по PR, цитирани от "Вашингтон пост", например, казват че по принцип винаги е добре, когато се споделя позитивно преживяване от нещо. Но те напомнят, че при цялото добро желание селфито с ваксина създава у много хора усещане - съзнателно или не - че са пропуснали нещо, че са пренебрегнати и прецакани, че пак се е доказало, че не сме равни в достъпа до здравеопазване...


Брит Троген, педиатър и автор на статията в "Атлантик" под заглавие "Давай, сподели своето ваксина селфи" оценява това като "служба в полза на обществото". Защото с такъв емоционален момент се контрирали личните истории, които въртят антиваксърите из социалните мрежи с цел да намалят доверието към ваксинирането.


"Хиляди снимки на медици с грейнали усмивки и просълзени от радост и облекчение са мощен контрапункт на мрачната статистика от пандемията", пише той и споделя, че първоначално не е искал да публикува своята снимка.


Д-р Джонас Солк поставя инжекция на дете в начално училище в Питсбърг на 23 февруари 1954 г.

© Associated Press

Д-р Джонас Солк поставя инжекция на дете в начално училище в Питсбърг на 23 февруари 1954 г.


  • Това със снимките с ваксини не е нещо ново - Джонас Солк, създател на една от първите ваксини срещу детски паралич, снима през 1953 г. как поставя още експерименталния продукт на семейството си. Известният учен Морис Хилеман продължава традицията, когато разработва първата ваксина срещу паротит през 1967 г. и снима как се поставя на бебето му. (обработеният в лаборатория вирус е взет от гърлото на по-голямата му дъщеря). В началото на 60-те години Алберт Сабин разработва ваксина срещу полиомиелит, която се дава под формата на сироп с вкус на вишни, а не с инжекция. За няколко седмици над 100 хиляди деца на училищна възраст се нареждат на опашки пред медици с лъжици с ваксината на Сабин в Синсинати. Снимките от клиниките излязизат по първите страници на вестниците и обикалят света.


Но в сегашната пандемия ситуацията не е същата.


"Във всеки случай празнувайте, но го правете в личното си пространство", препоръчва Алън Дръмънд. Лекар, специалист по извънредни ситуации, той призова колегите си от ориентираното към академичните среди списание Conversation: "Просто не го правете публично, когато много от вас продължават да се борят със собствената си тревожност и страхове. Схващаме какво ни казвате и сме щастливи за вас. Но не сипвайте сол в нашите рани".


Медиците са сред първите, получили дози и хората уважават тяхната професионална общност, имаща власт да убеждава другите да се ваксинират с послания "Направих го, сега е ваш ред". Хора на публични длъжности поеха този почин и започнаха да пускат такива снимки - включително президентът на САЩ Джо Байдън и вицепрезидентът Камала Харис, премиерите Бенямин Нетаняху или Виктор Орбан - както и знаменитости.

  • Организатори на ваксинирането, запознати с ефекта от снимките в "Инстаграм", подредиха специални кътове или декор, който да са запомнящи се. Така привличат повече внимание и приканват за ваксиниране в техните болници или клиники. Има и елемнтарни правила като това да не показва персонална информация върху картичката с дата за втората доза или пък да се избягва снимане на самото инжектиране или на игли. Може да добавите, че вече съвсем малко ви остава да влезете спокойно в заведение или да се качите на самолета. И се усмихнете, макар и през маската.

Това не се харесва на антиваксърите и хората, които просто не искат в момента да се инжектират. Според тях тези селфита не просто превръщат ваксинирането в норма, но и в нещо, което си длъжен да направиш.


Семейство Граб с 15 от техните 18 деца на опашка в Харисбърг, щата Пенсилвания, на 6 април 1961 г. за ваксината срещу детски паралич на Сабин. Първа пред лъжицата застава 3-годишната Люси.

© Associated Press

Семейство Граб с 15 от техните 18 деца на опашка в Харисбърг, щата Пенсилвания, на 6 април 1961 г. за ваксината срещу детски паралич на Сабин. Първа пред лъжицата застава 3-годишната Люси.


За общности, където хората се колебаят и където преди е имало инциденти с ваксиниране, посланието със снимките трябва да е малко по-различно: "Знаем, че имате въпроси, слушаме ви, но не губете живота си заради необосновани страхове". Не забравяйте, че за тези хора науката може да е нещо убедително, но историята им, в която са се случвали злоупотреби и грешки с науката - също е факт. Недоверие към системата не се преодолява с усмихнати селфита.


Алън Дръмънд обръща внимание на още нещо - политиците трябва да внимават със снимките от ваксинирането си особено в общества, където те традиционно говорят и не комуникират толкова с тялото си.


Употребата на тялото - и то на известно тяло - като публична демонстраия е срещано от векове средство за влияние и убеждаване, предизвикване на емоционална реакция и призив към действие. Спомнете си за Тялото Христово или мощите на светци, крале и национални герои като средство за самоидентифициране на множеството с харизматични лидери.


Редно ли е да си пускаш селфи с ваксиниране

© Reuters


В наши дни това правят маркетолозите и специалистите по реклама, включително политическа. С появата на социалните мрежи ние самите започваме да слагаме телата си там за провокиране на емоционална реакция и, може би, имитиране. Ако сме развълнували някого и той е приел, а не оспорва, посланието, значи сме успели поне малко.


В криза появата на публични фигури би могла да успокои страхове, често по-добре от изброяването на научни факти. Но те трябва да се подхождат внимателно и да се допитат до специалисти. Когато директорът на Pfizer каза, че не иска да се ваксинира, за да не прескача реда на най-нуждаещите се, той опита да подчертае, че въпреки поста си не ползва някакви привилегии. Но някои го разбраха като лидер, който не е докрай убеден в собствения си продукт.


Каквото и селфи да пусне той след това, тази двусмислица остава.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK