
© Reuters
Компании от Европейския съюз с поне 250 служители ще бъдат задължени да разкриват повече информация за заплатите, включително разликата между това какво получават мъже и жени за една и съща позиция, както и данни за това колко средно може да изкара един кандидат за обявено място още преди да се е явил на интервю за него.
Не става дума всички служтели да получават еднакво, а че разликите в заплащането им трябва да се основават на обективни критерии, а не на това дали са мъже или жени.
Под "заплащане" се има предвид не само заплатата и съпровождащи я компоненти като премии, но и бонуси за извънреден труд, служебни коли, помощи за домакинството, компенсации при участие в курсове за обучение, обезщетения при прекратяване на договора, болнични и др.
Това са част от предложенията на Европейската комисия, представени днес в Брюксел. Те ще бъдат внесени в Европейския парламент и Европейския съвет за одобрение. Когато - и ако - това стане, страните членки ще имат 2 години да преведат съответната директива в националното законодателство. Еврокомисията ще направи оценка на предложената директива след 8 години.
Предложенията включват и механизъм за по-добро спазване на правото за равнопоставеност в заплащането. Това право съществува в ЕС от 1957 г., но и днес жените получават средно 14% по-малко от мъжете за едно и също място (в Естония разликата наближава 22%) и в годината работят почти 2 месеца безплатно в сравнение с колегите си от другия пол.
Мерките ще помогнат и на бизнеса да привлича и задържа талантливи служители, от което ще печелят както работодателите, така и вътрешният пазар като цяло.
© Reuters
Други предложения са:
- кандидат за работа няма да е длъжен да разкрива колко е получавал от предишния си работодател
- право на пълна компенсация на разликата с другия пол, включително възстановяване на предишни плащания и правни такси по такива искове
- индивидуални и колективни искове за равно заплащане
- работодателят трябва да съобщава вътре в дружеството за разликите между заплатите на мъже и жени от една и съща категория (заради GDPR това ще е анонимно, конкретните имена зад заплатите няма да се посочват, информацията няма да е публична)
- оценка (с представители на служителите) на това как се определя заплащането, ако разликата мъже-жени в една и съща категория надхвърля 5% и не е оправдава от фактори, които са обективни и неутрални към пола на служителя (например, образование, професионални умения и изисквания за ниво на квалификация, отговорност, свършена работа и естество на поставените задачи)
- по-лесно разкриване на скрити или неумишлени неравенства в заплащането.
Еднаквата работа заслужава еднакво заплащане. А за еднакво заплащане има нужда от прозрачност. Жените трябва да знаят дали работодателят им се отнася честно към тях. И ако не е така, трябва да имат власт да се борят и да получат полагащото им се.
председател на Европейската комисия
По този начин би трябвало да се подобри положението и на хората, търсещи нова работа, и на тези, които вече си имат такава, но не знаят, че незаслужено поучават по-малко или не могат да променят тази ситуация.
-
Доказването, че няма разлики по полов признак ще е задължение на фирмата, не на на служителя. За установилите, че са дискриминирани, ще има възможност да искат обезщетение, включително за пропуснати премии и бонуси, дори когато то е под формата на материално възнаграждание. За нарушителите на новия режим ще има санкции, включително глоби с определен минимален размер.
"Ройтерс" припомня по този повод, че поради нуждата да се грижат за децата си или близки жените обикновено прекъсват кариерата си по-често и работят по-кратко. В комбинация с дискриминацията в заплащането това води до 30% по-ниски пенсии за тях, сочат данни на ЕС.
Икономическите мерки от пандемията удариха тежко сектори, в които работят много жени като тези на търговията, пътуванията и развлекателната индустрия.
Препоръки за равнопоставеност в заплащането чрез прозрачност бяха приети от Европейската комисия през 2014 г., но прилагането им на практика не върви. През юни Европейският съвет призова Комисията да разработи нови конкретни мерки и Урсула фон дер Лайен обяви този въпрос за приоритетен.