Броенето на македонците - страната се изправя пред "най-големите си страхове"

Броенето на македонците - страната се изправя пред "най-големите си страхове"

© Associated Press



Обичайната в повечето държави статистическа операция "преброяване на населението" е необичайна в съседна Северна Македония. Преброяване не е имало от 20 години, след като това преди десетилетие бе саботирано. Но такова започва на 1 април.


В страната, белязана от кратък конфликт между етнически македонци и албанци през 2001 г., където изборът на албанец за председател на парламента доведе до сблъсъци преди четири години, обаче много от негативните коментари срещу преброяването не бяха свързани с опити за подклаждане на "етническо" напрежение, а с коронавируса и с участието на българска фирма в операцията.


Какво означава предстоящото преброяване за Северна Македония и гражданите ѝ ще има ли то последици за българите там? "Дневник" разговаря с експерти и политици в опит да получи обяснение и отговори.


По-големият страх




За държава, за чието население се предполага, че е стопило със стотици хиляди жители, която може да загуби още 10% от населението си в следващите три десетилетия и която не спира да застарява, равносметката вероятно ще е тежка, и то далеч не заради "етнически" елемент:


- никой не знае колко души живеят в Северна Македония


- това се отразява на политиките в страната (обезсилени от липсата на представа и за брой, и за демографска структура)


- отразява се и на изборите и на други дейности


- потенциални инвеститори нямат идея на какъв пазар стъпват


- международната статистика работи с много остарели данни


- не могат да се обновят списъците с гласоподавателите, а според някои експерти "мъртвите души" са се отразили и на валидността на референдума за смяна на името, създавайки изкуствен праг, който допитването не успя да прескочи.


Броят на емигриралите от Западните Балкани в последните години е седемцифрен; само тези от Северна Македония може да са половин милион. Има и теза, че делът на етническите албанци, 25% според последното преброяване от 2002 г., е намалял, защото масово са напуснали страната си.

  • "Предстоящото преброяване ще ни изправи пред най-големите ни страхове," цитира "Дойче веле" президента Стево Пендаровски. Но това не са страховете от "другия", а от това колко души реално са останали в страната в момента."

Кой е "по-големият" страх за македонците?


През годините са се чували експертни оценки, според които бъдещото преброяване ще покаже, че са много повече. От години обаче отношенията всъщност са спокойни, особено след приемането на т.нар. закон за езиците. Картината е по-сложна и зависи основно от политиците според експерти, с които "Дневник" разговаря.


"Действителността, че страната са напуснали поне една четвърт от жителите, я знаят всички жители на Балканите. Всички имат близки в обкръжението си, които заминаха. Не бих казал, че това е колективен страх, а колективно трагично съзнание", казва за "Дневник" Марко Трошановски, президент на Института за демокрация Societas Civilis в Скопие.


"Живеем с доминиращи етнически наративи, които още повече засилват тези разделения. Това чувство на заплаха, въпреки високото ниво на междуетническа интеграция, което постигна (Северна) Македония, не може да бъде заличено толкова лесно. Опасявам се дали въобще ще се изтрие някога. Национализмът е най-силното оръжие на политиката на Балканите."


Марко Трошановски,

президент на Института за демокрация Societas Civilis


Той допуска риск от напрежение, но ако албанците действително се окажат по-малко. "Лично аз не мисля, че ще са по-малко, но ако се случи, възможни са етнически напрежения, тъй като партиите ще използват ситуацията за трупане на политически точки. Тогава бихме влезли в политическа криза, която най-малко от всичко ни е потребна в тези трудни времена на COVID."


"Твърде вероятно е отделни политически партии и от двата етноса да се опитат да използват резултатите от преброяването за свои цели", каза в писмени отговори до "Дневник" и Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи и директор на Института за икономика и международни отношения. "Високо обществено напрежение обаче може да се създаде единствено ако се постави под съмнение честността на самото преброяване. Тогава, при евентуални сериозни разлики нагоре или надолу в процента на етническите албанци в страната, това напрежение може да се прехвърли от политическото в етническото поле."


Поглед от ВМРО-ДПМНЕ засега дава коренно различен сигнал. "Не очаквам напрежение... Причини за недоволство сред опозицията има много. Преброяването ще е само една част от недоволството", каза за "Дневник" депутатът Илия Димовски. Попитахме го дали правата, които са получили етническите общности в Северна Македония, предполагат, че успешно се е сформирала "политическа нация", споила двата водещи елемента (македонския и албанския). Димовски отвърна, че "вместо старите политически философии в София да станат актуални през XXI век, много бързо трябва да надминем остатъците от XIX век и като близки хора да продължим нататък".


Димовски същевременно е единственият потърсен от партията, съгласил се да коментира темата. И извън нея, в академичните среди, говорещите по въпроса понякога молят да не бъдат цитирани.


Албанските знамена могат да се използват по закон в общините с компактно албанско население в Северна Македония. Времената на конфликт засега изглеждат далеч.

© Николай Дойчинов

Албанските знамена могат да се използват по закон в общините с компактно албанско население в Северна Македония. Времената на конфликт засега изглеждат далеч.


"Статистическа операция" е, но "не отварям вратата"


Опозицията не вярва тъкмо в честността и "статистическия" характер на преброяването. С призив за бойкот тя иска то да се отложи до 2022 г. заради коронавируса и риска от фалшификация, а и внесе в парламента петиция със 100 хил. подписа. Появи се и национална инициатива "Не отварям вратата", за недопускане на преброителите (в нея отново е лидерът на открито проруската "Единна Македония" Янко Бачев, централна фигура в кампанията за бойкот на референдума). Синодът на Македонската православна църква - Охридска архиепископия, също е "за" отлагане.


Дали и този бойкот е знак за руско или друго влияние, което опитва да отложи преброяването? Трошановски не вярва в това: "Смятам, че руското влияние е символично, а не същинско и много повече идва от съседни страни и най-много от Сърбия, отколкото е вътре в (Северна) Македония." Освен това вероятността за успех на такава кампания е малка, "а и ВМРО(-ДПМНЕ) дава различни сигнали. Бойкот на преброяването ще е във вреда на всички."


Това смята и Любомир Кючуков:


"На практика всички съседни страни, както и основните геополитически играчи, търсят начини да отстояват своите интереси в региона. Русия действа на ниво държава-държава, основно възразявайки срещу членството на РСМ в НАТО и ЕС. При Сърбия подходът е сръбска държава - македонско общество, т.е. там акцентът е върху гражданите с оглед запазване на влиянието на Белград. Своите интереси има и Албания. В България преброяването в РСМ също е предмет на дебат. Въпреки това няма никакви конкретни факти, които да говорят за външна намеса по въпроса."


Любомир Кючуков,

директор на Института за икономика и международни отношения


За властите това е "статистическа операция", която няма да се отрази върху правата на малцинствата. Коалиционният партньор на Заев обаче наля масло в огъня на критиките, които отправя ВМРО-ДПМНЕ. Вицепремиерът Артан Груби от етническия албански Демократичен съюз за интеграция (ДУИ) призова албанските емигранти да се мобилизират и масово да се регистрират. Опозицията видя в това знак, че "операцията" не е статистическа, а политическа.


Кадър от Тетово. Албанците вече имат на местно ниво права като употреба на език; "не виждам как правата им" ще бъдат утвърждавани по-нататък, ако те вече "са по-добре представени в това общество," казва Трошановски. "В тази област (Северна) Македония е далеч пред всички в региона."

© Георги Кожухаров

Кадър от Тетово. Албанците вече имат на местно ниво права като употреба на език; "не виждам как правата им" ще бъдат утвърждавани по-нататък, ако те вече "са по-добре представени в това общество," казва Трошановски. "В тази област (Северна) Македония е далеч пред всички в региона."


В резултат Заев поиска вот на доверие и го спечели. Властта търси начин да успокои македонците; шестте хиляди преброители ще работят "на терен" с въпросници на лаптопите си, а не с хартиени карти. Освен "моркова" в преброяването действа и "тоягата" - който откаже да се включи, може да бъде глобен (сумата достига еквивалента на 300 евро). Междувременно Евростат потвърди, че процесът отговаря на европейските стандарти, а Еврокомисията поиска той да не се "политизира".


"Цялата операция е непрофесионално неподготвена, проблемите се появяват с регистрацията на диаспората, мисля, че преброяването ще завърши с неприемане на резултатите", каза Илия Димовски. По думите му "преброяването не става като в другите държави" и не е по стандартите на Евростат. При коментар, че от европейската статистическа служба определиха процеса като съвместим с европейските стандарти, той каза, че има изразено такова мнение.


"Българска" следа


На 3 март, месец преди същинското преброяване, започна първият етап - за живеещите в чужбина и служителите в посолства и консулства чрез онлайн приложение, посочената информация в което македонската статистика ще сравнява със съществуващи бази данни. Още преди онлайн регистрацията дебатът за преброяването зави в неочаквана посока.


В края на февруари софтуерният инженер Марио Трайкоски намеси в "Туитър" българската компания Scale Focus, чието авторство на изработката на страницата, използвана за целта от македонския статистически институт, никога не е било тайно. "Точно от една държава, която блокира (Северна) Македония към ЕС", написа той; попита управляващите как не ги е "срам" и спомена както ВМРО-ДПМНЕ, така и "Левица". Започнаха спекулации в социалните мрежи; реагираха и двете партии, на които обърнаха внимание свързвани с т.нар. унгарска мрежа медии, като според "Левица" българска фирма имала "достъп и контрол на чувствителни лични данни". Сходни коментари имаше и от най-голямата опозиционна партия.


Държавният институт за статистика на Северна Македония не отговори на запитвания на "Дневник". Направи го обаче ScaleFocus - която е на македонския пазар от 2019 г. - с уточнението, че няма никакъв ангажимент към следващи (след първичното преброяване на хората в чужбина) етапи и процеси.


Компанията уточнява, че разработването и внедряването на системата изчерпва ангажимента ѝ. "Компанията няма достъп до постъпващите данни." Добавя, че задачата е част от Меморандум за сътрудничество и споразумение за използване на приложението, безвъзмездно предоставено "като част от стратегията ни позициониране и разширяване на бизнес възможностите в РСМ след инвестицията, която започнахме през 2019 г." (инвестиция от 45 млн. евро). От миналата година компанията има македонски офис и планове за 300 служители в следващите 5 години; предлага академия за млади ИТ таланти и участва в изпълнението на уеб базирана система за дуално образование, финансирана от швейцарското посолство.


"Никой не ни даде отговор защо без търг е избрана българска компания, която сама е предложила да помогне", каза Димовски. "Това нямаше да е проблем, ако българският президент не беше единственият, който директно се замеси в провеждането на преброяването." Означава ли това, че ВМРО-ДПМНЕ съзира "задни мисли" в избора на ScaleFocus? Ни най-малко, каза той, но "има много въпроси, за които компанията е възможно най-малко отговорна"; иначе "имаме добро сътрудничество" с българския бизнес.


От софтуера до малцинството


Разразилият се дебат е показателен не само за кръстосания огън, под който попада бизнесът от двете страни на границата. Зад него се скри преплитането на една спорна тема с друга - на риска от политическото заиграване с "македонското" и "албанското" с въпроса за мястото на хората с българско самосъзнание.


Дебатът показва, че сянката на спора между София и Скопие неизбежно е оставила "българска следа". Тя се видя и в размяната на реплики, която последва писмо от културен център "Иван Михайлов" в Битоля до македонските, европейските и българските институции с предложение да се улесни даването на гражданство на българи, определили се така на преброяването и получили документ за това. Македонската статистика обяви процедурата за незаконна. Но по-гневна в Скопие бе реакцията на властта, след като президентът Румен Радев събра службите, за да обсъжда положението на българите в страната.


Това повдигна неочаквана до неотдавна тема, която не е в дневния ред на София.


Външният министър Буяр Османи призова организациите им да поискат собствена графа за преброяването. Тук той влезе в задочен спор с министъра на отбраната Радмила Шекеринска, която в интервю за МКД, заяви, че още от 1951 г. "съществуват данни и за граждани, обявили се като българи" и ако някой го е направил тогава, няма защо да не го направи сега. Освен това в преброяването всеки може да се определи "както се чувства" (едва 1417 души са го направили през 2002 г.). В условия, в които София обвинява Скопие в нарушаване на правата на определящи се като българи или притежаващи български паспорти (или и двете), а имаше и сигнали за действителни инциденти, този отговор трудно може да е задоволителен на изток от границата.


Попитан дали темата България е важна в кампанията и ще повиши напрежението, ако например сценарият на македонския министър се осъществи, Кючуков на практика посочи възможността, която Османи очерта с думите си.


"През последната година и половина България със своите действия активно съдейства за победата на македонизма в РСМ. Досега, всяка по свои причини, двете страни се въздържаха от институционализиране на българско малцинство в РСМ", казва той в отговорите си за "Дневник". България - защото обособяването на българско етническо малцинство би означавало наличието на не-българско етническо мнозинство. РСМ - защото имаше притеснение, че това може да даде тласък за нарастване броя на гражданите на страната, деклариращи български етнически корени - особено с оглед получаване на българско гражданство през призмата на членството на България в ЕС.


"Очевидно тези опасения в Скопие постепенно отпадат като резултат от кризата в отношенията между двете страни и там вече има готовност да се търси формалното признаване на българско малцинство. Би било сериозна изненада, ако при тези условия цифрата на деклариралите български етнос граждани на СРМ не бъде в пъти по-малка от притежателите на български паспорти."


Любомир Кючуков,

директор на Института за икономика и международни отношения


Засега, преди същинската фаза на преброяването, единствената поука за България е косвена и последният епизод с писмото на културен център "Иван Михайлов" само припомни за нея.


"Ние показахме, че не ни интересува какви ще са последствията от нашите действия и какво ще мислят гражданите на РС Македония за нас - но категорично възразяваме срещу това те да говорят и пишат това, което мислят, смята Любомир Кючуков. В резултат рязко се засилиха антибългарските настроения - особено сред населението. И България дължи подкрепа на българите там, които са потърпевши от кризата в двустранните отношения."


В проблемите между Скопие и София има "две виновни страни - вашето и нашето правителство", каза Димовски. Според него - подобно на казаното от Шекеринска - правата, които Османи иска да даде на българите, са получени още преди десетилетия. Северна Македония "е най-светъл пример на Балканите, може би съседите трябва да погледнат как е в Македония".

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK