Трябваше ли да се евакуират хиляди след Фукушима - изненадващият отговор на един експеримент

Трябваше ли да се евакуират хиляди след Фукушима - изненадващият отговор на един експеримент

© Reuters



На 12 март 2011 г. светът видя нещо, невиждано досега пред камерата: експлозия, която разкъсва покрива на атомна електроцентрала - японската Фукушима Дайичи. Всъщност взривът не беше ядрен, а резултат от горещ водороден газ, срещнал хладния външен въздух по време на земетресението и цунамито в Току. Но разликата едва ли имаше значение - очевидно нещо се беше объркало ужасно.


Десетилетие след трагедията много хора все още оплакват близо 16 000 души, загубили живота си от цунамито. Докато никой не е починал от радиацията след радиационната авария във Фукушима Дайичи, приблизително две хиляди пълнолетни са починали преждевременно в резултат на принудителната им евакуация и несъмнено много повече от огромния брой разселени хора са преживели лично бедствие. За да се сведат до минимум страданията при бъдещи ядрени аварии, има важни поуки от март 2011 г., които трябва да се научат.


Как трябва да реагира правителството, когато се сблъска с ясни доказателства за изпускане на радиоактивен материал в околната среда?




25 години преди това беше създаден прецедент в Чернобил в Украйна. Там властите евакуираха местното население и го държат далеч десетилетия наред, което е изключително скъпо и разрушително за засегнатите общности.


Докато Япония се възстановяваше от природното бедствие, властите наложиха заповед за евакуация в радиус от 20 км около пострадалата атомна централа. Общо на 109 000 души е било наредено да напуснат домовете си, а още 45 000 са избрали да се евакуират от околните местата, което допълнително засили бъркотията.


Поставихме си цел да определим как най-добре да реагираме на тежка ядрена авария, използвайки научноориентиран подход. Бихме ли могли, като разгледаме доказателствата, да измислим по-добри предписания от правилата приложени в Украйна и Япония?


С колеги от университетите в Манчестър и Уоруик използвахме изследователски методи от статистиката, метеорологията, физика на реакторите, радиационната наука и икономиката и стигнахме до изненадващо заключение.


Япония вероятно не е трябвало да преселва никого, а евакуациите след Чернобил включват пет до десет пъти повече хора от нужното. Всъщност, тъй като електроцентралите обикновено се изграждат на известно разстояние от градовете, много малко дори от най-тежките ядрени аварии биха наложили дългосрочно преселване на населението.


Нашият екип направи симулация на авария в стил Фукушима в измислен реактор в Южна Англия и показа, че най-вероятно само хората в най-близкото село ще трябва да се изнесат. Това означава, че стотици хора са евакуирани, а не десетки хиляди.


Трудно е да се аргументира преместването на хора след инцидента във Фукушима Дайчи в Япония, където изчислената загуба на продължителност на живота от престой в най-засегнатото селище Томиока би била три месеца - по-малко, отколкото лондончани в момента губят от живота си от замърсяването на въздуха.


Разбира се, не казваме, че не трябва да се прави нищо, а точно обратното. Изследователите от Университета в Бристол са разработили показателя J-стойност (J идва от judgement, преценка), за да помогне да се получат обективни отговори на въпросите за безопасността, повдигани заради атомни централи, железопътни линии и друга инфраструктура, която подобрява живота ни:

    • Колко трябва да вложи атомната електроцентрала за защита на своите работници?
    • Рентабилно ли е инсталирането на нова система за безопасност за железопътна сигнализация?
    • Трябва ли правителството да харчи повече за предотвратяване на смъртните случаи по пътищата?

Показателят J балансира колко от продължителността на живота възстановява една мярка за безопасност спрямо нейната цена. И това се прави от етичната позиция, че всеки ден от живота има еднаква стойност за всички - независимо дали човек е богат или беден, млад или стар.


След ядрена авария стойността на J може да помогне за определяне на приоритетите на най-полезните мерки, като почистване на покриви и улуци в градовете и намаляване на абсорбирането на радиоактивен цезий в земеделските земи чрез добавяне на фероцин към фуражите и замяна на замърсена почва.


Защо преместването на хора рядко е едно от тях?


Преселването не просто е скъпо, то също създава количествено трудно измерими проблеми за евакуираните, които могат да бъдат еднакво тежки или по-сериозни от останалите. Световната здравна организация документира след Чернобилската катастрофа трудностите, преживени от преселената общност, и откри много прояви на депресия и алкохолизъм. Сред населението нарастването на самоубийствата и злоупотребата с наркотици може да съкрати живота на евакуираните много повече, отколкото би могло да бъде загубено от радиация в старите им домове. Подобни доказателства започват да се появяват от Фукушима, особено за самоубийства на мъже.


Изчезването на ядрения сегмент от японската енергетика след Фукушима.

Изчезването на ядрения сегмент от японската енергетика след Фукушима.


Япония през 2010 г. е може би световният лидер в гражданската ядрена енергетика, след като през 1996 г. е открила първия ядрен блок от трето поколение в Кашивадзаки-Карива. Могъщите конгломерати Toshiba и Hitachi са готови да донесат ядрен ренесанс по целия свят. След това и двете компании напуснаха Великобритания, оставяйки празни пространства там, където трябваше да бъдат новите атомни електроцентрали. Амбициите на Hitachi за Тайван (Лунгмен) и САЩ (Южен Тексас) също се изпариха, както и у дома в Япония (Шимане). В Япония много, вече построени, централи остават изключени.


Съществува явен дисбаланс между много ниския риск от тежка ядрена авария, която може да се очаква да убие забележително малко хора, от една страна, и почти сигурният, от друга, от изменението на климата, застрашаващо бъдещето на всички видове в света като резултат от продължаващото изгаряне на изкопаеми горива. Случаят с Япония илюстрира това.


Безвъглеродната ядрена енергия доставя 25% от електроенергията в страната през 2010 г., но делът й намалява до по-малко от 1% четири години след инцидента. Недостигът се компенсира от 30% увеличение на използването на въглища, петрол и природен газ. До 2019 г. изкопаемите горива все още осигуряват 70% от електроенергията в Япония.


Анализаторите съобщават, че Япония би могла да генерира почти една трета от енергията си от възобновяеми източници до 2030 г. Но декарбонизацията би могла да продължи още по-бързо, ако ядрената енергетика не беше принудително извадена от микса. Макар че реакцията е разбираема - доверието беше унищожено.


Усещането, че трябва да се направи нещо, може да бъде мощно посред масово бедствие. Предизвикателството е как то да бъде канализирано му към намиране на правилните решения.


Статият е от ориентираното към академичната общонст издание The Conversation.


Уилям Нътол е професор по енергетика в The Open University, съавтор на изследването "Управление на ядрения риск: Екология, финанси и безопасност" и е получавал британска безвъзмездна помощ от научния изследователски съвет по физика и инженерни науки.


Филип Томас е професор по управление на риска в University of Bristol и директор на Michaelmas Consulting Ltd. Той също е автор в проекта "Управление на ядрения риск", осъществен от 4 университета с подкрепата на Комисията за ядрена енергия на Индия.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK