Предизвика ли Германия вълна в ЕС с решението да спре ваксината на "Астра Зенека"

Йенс Шпан, здравен министър на Германия.

© Reuters

Йенс Шпан, здравен министър на Германия.



Решението на повече от дузина европейски държави да преустановят ваксината на AstraZeneca е подложено на задълбочаваща се проверка защо и как е взето на фона на опасенията, че стъпката може да подкопае общественото доверие и да забави усилията за преодоляване на пандемията от коронавируса.


Ролята на Германия, и по-специално на министъра на здравеопазването Йенс Шпан, е в центъра на вниманието, след като момент на хаотична телефонна дипломация в началото на седмицата приключи с това, че най-големите държави в ЕС се съгласиха да обявят пауза за AstraZeneca.


Шпан казва, че е действал по експертни съвети, след като германският регулатор за ваксините докладва за статистически значим брой случаи на рядък тип мозъчен кръвен съсирек. AstraZeneca казва, че не е открила доказателства, че кръвните съсиреци са причинени от ваксината. Световната здравна организация призова държавите да не отлагат животоспасяващите програми за ваксини.




Действията на Германия се тълкуват като политически както в страната, така и в чужбина, като опозиционните лидери призовават канцлера Ангела Меркел да уволни Шпан. Длъжностни лица в големите европейски столици разказаха как се е стигнало до съвместния ход за спиране на AstraZeneca.


Иън Джоунс, професор по вирусология в университета Reading, каза, че проблемът с кръвните съсиреци е "взет от политици, които не познават едната страна на вируса от друга".


"Това е ефект на доминото. Стигат само една или две (държави), за да заявите, че има проблем, и да спрете употребата и след това ще последват много други. Не мисля, че е имало независими решения", каза той за "Ройтерс".


Въпрос на доверие


Германия действа, след като нейният орган за надзор на ваксините, Институтът "Пол Ерлих", откри седем случая на много рядък мозъчен съсирек на вените сред 1.6 милиона души, получили доза на AstraZeneca в страната, включително три случая с фатален изход.


Европейският регулаторен орган по лекарствата, Европейската агенция по лекарствата (EMA), разследва доклади за около 30 случая на кръвни съсиреци, кървене и нисък брой тромбоцити сред 5 милиона души в ЕС, ваксинирани с продукта на AstraZeneca.


Тя ще представи своите констатации в четвъртък, но междувременно не е открила причинно-следствена връзка с ваксината и казва, че ползите от дозите очевидно надвишават всички рискове.


"Притесняваме се, че може да има ефект върху доверието към ваксините", каза пред журналисти ръководителят на ЕМА Емър Кук. "Но нашата работа е да гарантираме, че продуктите, които сме разрешили, са безопасни и могат да им се вярва", допълни тя.


AstraZeneca Plc заяви, че е провела преглед, обхващащ над 17 милиона души, които са получили дози в ЕС и Великобритания, и не е открила доказателства за повишен риск от образуване на кръвни съсиреци.


И все пак мнозинството германци смятат, че е редно правителството да спре AstraZeneca, сочи проучване на общественото мнение на Forsa в сряда, като 54% подкрепят решението на министър Шпан и 39% казват, че то е прекомерно.


Желанието на германците да бъдат ваксинирани (71%) срещу COVID, междувременно е спаднало с два процентни пункта спрямо последното проучване на Forsa на 3 март. Ако ваксината на AstraZeneca бъде възстановена, 63% биха били готови да си я поставят.


Без натиск


В понеделник длъжностни лица в европейските столици разказаха противоречиви истории за трескава дипломатична дейност, която накарала Италия, Франция и Испания да последват Германия в спирането на дозите.


Източници споделиха, че Меркел се е обадила на италианския премиер Марио Драги, за да го информира. Един висш италиански здравен служител нарече спирането в страната политическо решение, за да не се дистанцира Италия от Германия. Италиански източници съобщиха, че Драги и френският президент Еманюел Макрон са се съгласили по телефона, че мярката е временна и предпазна.


Висш източник от германското правителство отрече Берлин да е упражнявал какъвто и да било натиск, като отбеляза, че по-малките държави - членки на ЕС като Австрия и Белгия вече са били тревога. "Никой не е принуден да прави каквото и да било", каза германският източник, който говори при условие да остане анонимен. "ЕС не работи по този начин."


На фона на европейските противоречия, разочарованието от начина, по който Шпан управлява пандемията, започва да кипи сред управляващите консерватори в Германия, които току-що претърпяха поражения на избори в две провинции. Християндемократите на Меркел (ХДС) са на едногодишни минимуми по популярност в анкетите преди общите избори през септември, на които тя няма да търси рекорден пети мандат като канцлер.


Наследникът ѝ като председател на ХДС Армин Лашет, претендент да се кандидатира за канцлер, критикува забавянето на AstraZeneca като "лоша новина". Съперникът му Маркус Зьодер, премиер на Бавария, призова дозите да бъдат достъпни за всеки, който иска.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK