Албин Курти се върна на власт в Косово и оглави първия кабинет без "стари" партии

Единайсет месеца след като бе свален, Албин Курти отново бе одобрен от парламента като премиер на Косово.

Лидерът на движение "Самоопределение" обаче се връща с по-голяма подкрепа, отколкото имаше през няколкото месеца, в които бе министър-председател на най-младата държава в Европа миналата година. Курти обещава обрат в политиката на Косово, от която елитът от последните две десетилетия се оказа изтласкан.

Подкрепиха го 67 депутати в парламента със 120 души, 30 бяха "против". Разликата с предишния път е, че всички управлявали Косово от края на войната насетне останаха извън властта, тъй като той не се нуждаеше от тях - за мнозинство му трябваха само три гласа и той ги потърси извън етническите албански партии.

Защо това е пълна промяна на политическия пейзаж

Курти за пръв път дойде на власт преди 13 месеца (повече за него четете тук), когато също имаше гласуване в парламента. Тогава коалиционен партньор му бе Демократичната лига на Косово - най-старата партия, създадена още преди независимостта но Косово от първия президент Ибрахим Ругова.

Ругова, известен като "Ганди на Балканите", призоваваше за мирна съпротива по време на конфликта в края на 90-те години. След обявяването на независимост на Косово (две години след смъртта му) партията му е била на власт, както и в коалиция с партиите, доминирани от някогашните бойци от Армията за освобождение на Косово (АОК), сражавала се със сръбските сили. Ръководената доскоро от бившия премиер Иса Мустафа ДЛК обаче замени "Самоопределение" именно с партии, свързани с командирите от АОК, като свали Курти с вот на недоверие миналата година.

На тази снимка от 2001 г. са Ибрахим Ругова, Хашим Тачи, Рамуш Харадинай и Рада Трайкович.

Коалицията на Курти и Мустафа бе първият път, когато тези командири - често обвинявани, че осребряват участието си в конфликта, без да носят ползи на косовските граждани - останаха извън властта. ЛДК обаче използва коронавирусната криза като повод да отстрани "Самоопределение" и да състави коалиция с някои от тези партии.

Последва бурна година, в която Курти свързваше администрацията на Тръмп със свалянето си. Президентът Хашим Тачи пък бе възможен партньор в план на Вашингтон за нормализация със Сърбия, но той подаде оставка след получено обвинение от Хага. Прищина затъна в коронавирусната криза, а решение на конституционния съд я остави и без парламент и доведе до предсрочни избори.

На тях Курти удвои местата си - от 29 на 58 (почти пълно мнозинство, за което трябват 61 депутати). ЛДК силно пострада, след като и собственият ѝ кандидат-премиер, популярната Вьоса Османи, напусна партията ѝ подкрепи "Самоопределение". Сега всички партии, управлявали от 1999 г. насам, остават извън властта. "Самоопределение" същевременно стана системна партия в последните години, след като изостави радикалните послания за обединение с Албания, и успя да привлече гласа на недоволните от косовската стагнация.

Курти обаче притесни експерти в последните седмици с коментари, които показаха, че позицията му не се е променила - ако имаше референдум за обединение с Албания, той би гласувал с "да".

Изпитание за диалога със Сърбия

Основни приоритети за кабинета му са борбата с корупцията и създаването на работни места в Косово. Предимно младото население на страната е изправено пред проблеми като безработица от 30%, неработещи институции и системна корупция, които според Курти засенчват изолацията заради спора със Сърбия. "Започваме пътешествието си към намаляване на неравенствата и увеличаване на възможностите за всички ни. Пътят ще е труден", каза Курти.

Още от идването си на власт миналата година той настоява, че Прищина първо трябва да се изправи пред вътрешните си проблеми - да се самореформира - и едва след това да мисли за диалога с Белград. Западни експерти се надяват той да е склонен на отстъпки, но се смяташе, че това е по-възможно, ако са на власт бившите военни командири, склонни да работят по-тясно със Съединените щати.

Година преди изборите в Сърбия, които ще са и парламентарни, и президентски, Курти повтори червената линия, че тя не признае независимостта на Косово, не може да има нормализиране на отношенията. Позицията на президента Александър Вучич в момента е, че такова решение е изключено до вота, а след това може да се състои референдум.

Премиерът заяви, че си поставя цел 60 процента от населението на Косово да бъде ваксинирано до края на годината, но кампанията все още не е започнала.

От 18-те му министри една трета са жени, сред тях двама вицепремиери. Четирима са част от малцинствата. "Сръбска листа" - организация на сърбите в Косово, която Прищина обвинява, че е инструмент на Белград - получи само един министерски пост вместо два, колкото искаше (малцинствата получават достъп до кабинета по конституция).

По-голямо изпитание може да е битката за избор на президент (който трябва да стане в парламента) и която, при провал, може да доведе до нестабилност и нов парламентарен вот. Гласуването трябва да е през април. Дотогава постът на Тачи остава вакантен, а длъжността му изпълнява председателят на парламента - Глаук Конюфца, верен съюзник на Курти.