ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът и активността са от ЦИК при 100% обработени протоколи, мандатите са по изчисление на "Дневник"

България не дава достатъчно данни за ваксинирането в центъра за заразни болести на ЕС

България не дава достатъчно данни за ваксинирането в центъра за заразни болести на ЕС

© Reuters



Властите в България неведнъж заявяваха през последните 3 месеца, че моделът им за борба с пандемията е един от най-добрите в Европа, но рядко даваха сравнителни данни, които да потвърдят това. Тримесечието приключи и "Дневник" провери как изглежда страната спрямо останалите в ЕС и Европейската икономическа зона (EС/ЕИЗ) според статистиката на Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).


Оказа се, че присъстват, например, данни за хиляди дози от неизвестна ваксина, доставена на България.


Както и че България не изпраща подробности, които биха показали как се съотнася българската стратегия за ваксиниране и променянето ѝ според появата на нови фактори и варианти на COVID-19, с какви проблеми се е сблъскала и какви поуки е извлякла.




Това, което се вижда е, че България на практика е изоставила най-възрастните си граждани, които според националните и международните стандарти са най-застрашената от коронавируса група и трябваше да бъдат ваксинирани преди всички. С малко над 5% българи над 80-годишна възраст и под 10% от хората над 60 години страната е в пъти назад от всички останали.


България е на дъното по брой доставени дози на 100 души от населението, защото е заложила на отложилата почти 70% от обещаните количества "Астра Зенека" и само Латвия е в сходна позиция по същата причина. Това не е тайна, но се откроява, че почти всички останали държави са отдали значително по-голямо значение на ваксината на Phizer/BionTech. И няма значение колко богата е страната, защото Румъния, най-близката по стандарт до България, е избрала този подход с акцент върху "свръхстудените" ваксини.



България е приела и най-консервативния подход за поставяне на получените дози и това вероятно може частично да се обясни с нуждата да се пазят втори дози за ваксиниране на членове на избирателни комисии и други групи. Резултатът е, че са използвани 68.6% от доставените ваксини (приблизително колкото Люксембург) и само Нидерландия е с по-нисък показател от 65.7%. Всички останали поставят предимно над 80% от всичко доставено им, а средният показател за EС/ЕИЗ е 81.7%.



Друг любопитен факт от отчетеното в ECDC е, че към 31 март в България са били доставени приблизително еднакъв брой дози на AstraZeneca (312 000) и на Pfizer (279 630), но властите така и не дават право на избор на желаещите. Други държави поставят почти всичко, което получат, докато България към момента има близо 190 хиляди доставени, но непоставени, дози.

  • Освен трите известни ваксини, закупени от правителството след одобряването им от Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) в статистиката на ECDC за България фигурират и поставени малко над 9 хиляди дози от продукт, описан като "неизвестен". Възможното обяснение е или че е допусната грешка в изпращанто на данните, или че около 4500 души са се ваксинирали с продукт, за който не е съобщавано.



Целият Европейски съюз се провали в поставената цел до края на март да е ваксинирал 80% от медиците си и хората над 80-годишна възраст. И тук България е далеч от всички, изпратили такива данни, с под 18% от медицинския персонал.


С уговорката, че отсъстват данни от ключови държави, средният показател за ЕС е 56.7% от най-възрастните с една доза и малко над 60% от медиците в същата група. Окончателно защитени са още по-малко - 27.4% от европейците над 80 години и 47% от здравните служители.



В понеделник ECDC публикува и два обновени доклада за хода на ваксинирането според националните стратегии. В първия от тях България присъства, но предимно спомената като държава, ваксинираща почти всички целеви групи.


В таблиците за това кой кога е преминал към следващата фаза България отсъства, най-вероятно защото беше пуснато да се ваксинира всеки желаещ, макар да продължи говоренето за изпълнение на фази от плана за ваксиниране.



Другият доклад от 29 март е за предизвикателства и добри практики в кампаниите за ваксиниране. В него България и Словения изобщо не са отговорили на поисканата информация.


Останалите за споделили най-различни данни, включително дали се сблъскват с дезинформация, нежелание на населението да се ваксинира, по какъв начин достигат до рисковите групи, за да ги информират и включат в кампанията, какви системи за мониторинг на ваксинирането използват, дали включват и частните лекари и аптекарите, имат ли достатъчно оборудване, организирано ли е за кого да се използват остатъчните дози и т.н.


Нищо от това не е споделено от България и няма как да се съпостави и разбере кои са общите и специфичните проблеми и кои български решения са по-добри от останалите. Предоставянето на такива данни далеч не е въпрос само на статистика, а е свързано с амбициозната инициатива за изграждане на Европейски здравен съюз с общи бази данни и синхронизирани стандарти за защита на европейците при трансгранични кризи.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK