© Георги Кожухаров
Намалява делът на македонците, които смятат, че България представлява заплаха за тях и я окачествяват като враждебно настроена държава.
Тенденцията, отчетена през февруари спрямо миналата есен, е и македонските граждани, които смятат за "враждебна" която и да било друга държава или организация, да са по-малко, отколкото през есента. От три години години стабилно се увеличават смятащите обратното.
Това са част от изводите в проучване на социологическия институт "Евротинк" в Скопие, предоставено на "Дневник". В изследването отношенията със съседите са само една от множеството теми - например нагласите към ЕС, към демокрацията в страната, към полицията. В него се сравняват данни от седем предишни изследвания (но данните за нагласите към други държави са на базата на данни от 2018 г. насам). Самата анкета е проведена от агенция "Индаго" в Скопие чрез телефонна анкета между 4 и 15 февруари 2021 г. с 1015 участници. Статистическата грешка е 3%. Въпросникът е подготвен от "Евротинк".
България е посочена като враждебно настроена от над половината (51.5%) респонденти, смятащи, че срещу страната им има външна заплаха.
Това не съответства на половината македонски граждани, тъй като отговорилите на въпроса "Коя може да е (заплашващата Северна Македония - бел. ред.) държава или организация?" са под една трета от анкетираните. Само 31.5% от македонците смятат, че такава външна заплаха изобщо съществува, при 32.9% миналия октомври и 41.7% при проучване през 2017 г.
Посочилите България 51.5 на сто от респондентите, съзиращи заплаха, същевременно са спад спрямо дела от 77.9 на сто, дали този отговор миналата есен. Тогава се разгоря най-активно и спорът между София и Скопие, първо с исторически, а след това с други аргументи, за блокирането на преговорите на Северна Македония с Европейския съюз.
В следващата графика липсват данни за отговорилите "Друга (държава или организация)" и "Не знам", каквито няма в представеното проучване за 2018 и 2019 г.:
На какво се дължи промяната
Първото рязко увеличаване на респондентите, откроили България като враждебна страна, бе през есента на 2019 г. - проучването съвпадна с момента, в който парламентът в София прие Рамковата декларация, поставила "нови" (според Скопие) и "очаквани и ясни" (според българското правителство) условия пред македонските преговори. Тогава от 0.5% далите този отговор за България се изстреля рязко нагоре - 23.1%.
По-висок бе резултатът само за Гърция, но това бе и годината, в която Северна Македония смени името си заради историческото споразумение с Атина и в която отношенията с южната съседка бяха спорна тема за много македонци.
Тогава - преди година и половина - от "Евротинк" изразиха пред "Дневник" изненадата си от много рязкото увеличение с думите, че тук позицията се разтълкува като "провокация и шантаж".
Днес обаче спорът между София и Скопие далеч не е разрешен. Взаимни провокации от другата страна съзряха властите и в двете столици в седмиците преди българските избори в началото на месеца. На какво тогава се дължи промяната в нагласите на македонците?
Иван Стефановски, изпълнителен директор на "Евротинк", вижда отговора в медиите.
"Самото медийно "отпускане" по темата най-вероятно допринесе за намаляване на възприятието за "неприятел" в (лицето на) България от гражданите на Северна Македония", каза за "Дневник" Стефановски. По думите му в България взеха превес теми, свързани с парламентарните избори, а в Северна Македония "се случиха много значими политически събития, които отвлякоха вниманието на обществеността в друга посока".
Стефановски обяснява драматичния ръст на нагласата към България като враждебна страна "единствено и само с българското вето в очакване на Европейския съвет през декември 2020 г." .Той уточнява, че за задълбочен анализ трябват още данни.
Приятелите - Сърбия, Турция, Германия и САЩ
Докато България и Северна Македония не са намерили общ език за преговорите в ЕС, данните на "Евротинк" сочат, че две трети от македонците (65.3%) не очакват Скопие да започне преговори с Европейския съюз в първата половина на годината. Обратното очакване имат 23.5 на сто.
През 2020 г. най-много македонци са заявили, че страната им "няма приятели". От есента насам тази представа се е променила. Сърбия, която протегна ръка първо със символична, а след това и с малко по-значима помощ във ваксинирането, е недвусмислено посочена от най-много респонденти като най-добър приятел.
В същата категория, с почти постоянна подкрепа от 2019 г. насам, остава Турция, там са и Германия и САЩ, които открито демонстрираха подкрепа за Северна Македония в спора с България (това важи с особена сила за Вашингтон, докато Берлин, макар и критичен към София, опитваше да балансира).
През изминалата есен едва 0.21% от респондентите са посочили България - по-слаб е резултатът само на Великобритания и Франция. През февруари се наблюдава повишение, но все още далите такъв отговор са под 1%.
Други основни заключения
- Продължава да расте подкрепата за Европейския съюз - над две трети от македонците смятат, че членството е нещо "добро", а близо три четвърти заявяват, че е "полезно". На референдум "за" влизане биха гласували 70.9 на сто, увеличава се и делът на очакващите интеграция в блока в следващите 5 години.
- От 2019 г. членството в ЕС се приема като най-добър вариант за Северна Македония устойчиво от 55-60% (в последната анкета е 57%), но расте делът в този период (от 32 на 38%) на смятащите, че Скопие трябва да търси собствен път извън ЕС. Тук македонците са разделени почти поравно (малко под 50 на сто и в двете категории); сред албанците над 80% са "за" ЕС като най-добър път.
- Делът на македонците, които биха гласували "за" членство на референдум, ако имаше такъв, се е увеличил до почти 71%, с пет пункта спрямо зимата. През пролетта на 2019 г. обаче е 72.7 на сто.
"Увеличаването на поддръжката наистина е интересна тенденция", отбелязва Стефановски, попитан от "Дневник" на какво се дължи увеличаващата се подкрепа за ЕС въпреки спънките. През есента на 2019 г. освен от рамковата декларация на България те дойдоха и от Франция, която наложи фактическо вето с аргумента, че ЕС първо трябва да се "реформира" и да промени методологията на разширяване.
Същото увеличаване на подкрепата "се случи и през есента на 2019 г., след френското "не", продължава Стефановски.
"Отчасти става въпрос за упорството и постоянството на македонските граждани, които виждат "спасението" от всички икономически и политически проблеми именно в членството на Северна Македония в съюза. Оттук идва и прекалено оптимистичното схващане, че страната ще се присъедини към Съюза през следващите пет години, което, разбира се, е доста нереалистично."
изпълнителен директор, "Евротинк"
- Оценъчно, 47.4% от респондентите обаче виждат несправедливо и надменно отношение. Само една четвърт го смятат за честно, приятелско и коректно.
- Най-слабо в страната е доверието към съда и прокуратурата (съответно 13 и 14 на сто), най-високо в армията (62%), президента (41%) и религиозните общности (35%), в което няма изненада. Отрицателната нагласа към полицията е силна (63%) заради схващането, че тя се влияе от "политически, правителствени или бизнес интереси", макар голяма част от македонците същевременно да одобряват работата на силите на реда в пандемията (например през пролетта на 2020 г., когато мерките в страната бяха изключително строги).
Разграничението между македонци и албанци
Освен изведените от "Евротинк" акценти в предоставените на "Дневник" данни прави впечатление и трайното увеличение спрямо средата на миналото десетилетие на хората, които смятат, че страната е демократична, но недостатъчно (19.6% през 2015 г., 35.1% през февруари тази година). Колебае се броят на отговорилите, че има демокрация, но през февруари е бил едва малко над една четвърт. Също с колебания отговорилите, че няма демокрация, са 37.4 на сто.
Намалява обаче делът на смятащите, че страната се движи в добра посока - 36.1% през 2014 г., 27% година по-късно, 29.6 на сто през 2017-а, и едва 22% през февруари.
"Традиционно по-голям процент етнически албанци поддържат членството в съюза", продължава Стефановски и откроява няколко фактора: "необременеността на етническите албанци с национални проблеми, свързани с македонската етническа принадлежност, липсата на религиозни и езикови връзки с определени нелиберални участници (в случая - Русия), но и значително по-лошото икономическо положение на много албанци, които, подобно на етническите македонци, вярват, че с влизането на страната в ЕС икономическият и жизненият им стандарт ще се подобри значително".
