Водещи турски банки не подкрепят "откачения проект", превръщащ част от Истанбул в остров

Водещи турски банки не подкрепят "откачения проект", превръщащ част от Истанбул в остров

© Associated Press



Някои от водещите турски банки не са склонни да финансират планирания в Истанбул канал на президента Реджеп Тайип Ердоган. Това разказват пред "Ройтерс" четирима високопоставени банкери, като говорят за опасения за околната среда и инвестиционни рискове над мегапроекта.


Двама от източниците заявиха, че глобален пакт за устойчивост, подписан от шест от водещите банки, е пречка пред финансирането на "Канал Истанбул".


Самият Ердоган нарече идеята "откачен проект", когато я сподели преди десетилетие. Изграждането се очаква да започне през юни и то би свързало Черно море на север с Мраморно море на юг. Каналът би минавал на 45 км през мочурливи райони, ферми и градчета западно от Истанбул.




Президентът говори за защита на Босфора - минаващ през сърцето на Истанбул - чрез отклоняване на част от трафика. Същевременно кметът на града, инженери и (според една анкета), се противопоставят на проекта от екологични съображения и смятат, че ще унищожи морска екосистема и ресурси, снабдяващи града с почти една трета от прясната му вода.


Междувременно Русия даде сигнал, че е обезпокоена от проекта от съображения за сигурност, тъй като каналът ще отвори втори проход към Черно море (и към част от флота ѝ).


"Не мисля, че можем да участваме във финансирането на Kanal Istanbul," каза високопоставен банкер, поискал анонимност. "Това може да предизвика някои екологични проблеми."


Шест турски банки, сред тях Garanti Bank, İş Bankası и Yapı Kredi, подписаха подкрепената от ООН Принципи за отговорно банкиране, която призовава подписалите страни да избягват увреждане на хората и планетата. "Определено не искаме да даваме заем на този вид проект поради екологичните проблеми," казва за "Ройтерс" втори банкер. Той добавя, че подписалите банки трябва да спазват пакта за устойчивост, подкрепен от ООН.


През 2019 г. цената на канала беше оценена на 75 млрд. лири - или 13 млрд. долара по това време - в правителствен доклад.


Чуждо финансиране?


Нежеланието на някои турски кредитори да финансират проекта прави по-вероятна нуждата от повече държавно и чуждестранно финансиране на мечтата на Ердоган. Говорител на финансовото министерство не е отговорил на искането на "Ройтерс" за коментар. Съветникът на Ердоган Ибрахим Калън, попитан дали турски банки ще участват във финансирането, обяснява, че "със сигурност" проектът ще привлече инвеститори и кредитори, когато скоро се проведе търгът.


"Гаранти" отказва комнетар, "Иш" и "Япъ Креди" не отговарят. Отказват коментар и "Денизбанк" и държавната "Вакъфбанк", няма реакция и от други големи банки като държавните "Халкбанк" и "Зираат Банк".


Цената на канала би засенчила други мегапроекти като огромното ново летище в Истанбул, белязали наследството на Ердоган - растеж на базата на кредити. Огромният външен краткосрочен дълг за около 150 млрд. долара за банки и компании удари лирата и разкри рисковете от изчерпаните валутни резерви на Турция.


Валутната криза през 2018 г. забави проекта за канала, но той отново е на дневен ред, тъй като икономиката се възстановява от пандемията и правителството одобри плановете за развитие миналия месец. Калън каза в интервю в неделя, че има интерес към търга, отворен за всички - турски, европейски, американски и китайски фирми. "Това е печеливш проект ... и сме убедени, че ще продължи напред," каза той пред "Ройтерс".


Твърде високи рискове


За повечето турски банки, особено заемодатели с европейски обезпечители и участващи в синдикиране на заеми, рисковете обаче вероятно биха били твърде високи, казаха източниците. Те казаха, че поемането на такъв голям проект може да ограничи капацитета им за други операции, а и има риск от провална проекта.


"Нито една турска банка, нито държавна, нито частна, не би могла да поеме този риск," каза бивш високопоставен банкер.


Турското министерство на околната среда извърши екологични оценки, които разчистиха пътя за продължаване на проекта. Европейските поддръжници на турски банки обаче вероятно няма да видят турския печат за одобрение на околната среда като достоверен, каза бившият банкер. "Това е един от онези бели слонове (скъп, икономически необоснован, често недовършен проект - бел. ред.). Освен спекулациите с цената на земята е трудно да се види каквато и да е стойност в това", каза той.


Каналът ще унищожи морска екосистема и басейни, които осигуряват близо една трета от прясната вода в Истанбул смята Съюзът на камарите на турските инженери и архитекти.


Москва също е загрижена - според нея каналът може да не е обхванат от Конвенцията от Монтрьо, ограничаваща достъпа на чужди военни кораби до Черно море през Босфора. Турски служител заяви през 2019 г., че новият канал няма да бъде обхванат от конвенцията, датираща от 1936 г. Този месец, на фона на струпването на руски сили (включително военноморски) близо до Украйна, Кремъл заяви, че президентът Владимир Путин призовал Ердоган по телефона конвенцията да се пазва.


Четвърти банкер също заяви, че ако опозиционни партии се противопоставят на проекта, строителството може да спре, ако управляващата партия на Ердоган бъде отстранена. Президентските избори са насрочени за 2023 година. "Размерът на проекта е изключително голям. Той носи репутационни рискове и риск за заема," казва човекът. "Освен това все още изглежда просто като любимия правителствен проект."

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK