Балканските лидери ще вечерят с европейските, но "без много апетит"

На тази снимка от снощи словенският президент Борут Пахор (вдясно) и хърватският Зоран Миланович (вляво) посрещат сръбския си колега Александър Вучич

© Associated Press

На тази снимка от снощи словенският президент Борут Пахор (вдясно) и хърватският Зоран Миланович (вляво) посрещат сръбския си колега Александър Вучич



Малко над 24 часа след като президентите на Западните Балкани се срещнаха с тези на Словения и Хърватия, лидерите на балканските държави извън ЕС ще вечерят с колегите си от страните, които са част от него.


Според хърватската редакция на "Дойче веле" част от менюто може да е "трудно за преглъщане". Причината вероятно е, че разговорите, които ще я съпътстват, предхождат застой в отношенията с регион, който иначе ЕС възприема като естествена част от европейското пространство.


Днешната среща, почти година и половина след като "геополитическа" комисия пое ръководството на блока (терминът "геополитически въпрос" се използва и от върховния външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел за Западните Балкани), идва в труден момент за политиката на ЕС в региона. Разширяването е блокирано, защото две държави, които са на крачка от начало на присъединителните преговори, не могат да го направят, отчасти заради българското вето за Северна Македония заради двустранен спор.




За разочарованието на Западните Балкани от ЕС - години след като по време на българското европредседателство блокът обяви разширяването и региона за свои "приоритети" - допринася и коронавирусната криза. Балканите не получиха помощ в тежкия момент на зимната коронавирусна вълна, когато една част от държавите (като Сърбия и Черна гора) разчитаха на помощ с ваксини от Русия и Китай, а други - на Сърбия, която се впусна във "ваксинна дипломация" благодарение на излишъка на дози.


Едва в последните седмици Евросъюзът обяви и започна да доставя дарение от 651 хил. дози за Западните Балкани. В Северна Македония например еврокомисарят за разширяването Оливер Вархей пристигна лично с по-малко от 5000 от тях; за сравнение - дни по-рано китайската "Синофарм" бе доставила 200 хил., поръчани от Скопие, а армията на азиатския гигант дари още 100 хил. през почивните дни.


Наскоро "Ройтерс" цитира вътрешен документ на ЕС, според който блокът трябва да признае, че страните в региона губят вяра в него, докато Китай и Русия трупат точки.


Промяна на границите


Има и други проблеми. Напрежението тлееше в последните седмици заради няколко документа, даващи сигнали, че се обсъждат промени на границите в региона. Най-известен от тях стана т.нар. словенски документ, свързван (без доказателства) с премиера Янез Янша.


В текста (non-paper - неофициален документ, за който се твърди, че циркулира между представители на ЕС) се предлага решаване на проблемите на Западните Балкани по етнически път, с разпадане на Босна и Херцеговина и фактическа подялба на Косово, която да включва обединение с Албания и специален статут на северната част на страната.


Словения се разграничи от документа, ЕС отрече той да съществува, но случаят отново повдигна въпроса за рисковете от промяна на границите на Балканите и чии интереси би обслужвало това, след като опитите при разпадането на Югославия отприщиха войни в региона.


Загрявка за днешната среща бе традиционният разговор в Словения, където президентът ѝ посреща този на Хърватия и държавните глави на шестте държави от Западните Балкани, които още не са част от ЕС. Дори на тази среща, където трябваше да се осъдят всякакви спекулации за промяната на границите в региона, консенсусът обаче бе труден. Резолюция, отхвърляща промяна на границите, доведе до сблъсък между Сърбия и Косово, защото предполага, че Белград признава Прищина в съществуващите граници, управлявани от нея от едностранното отделяне от 2008 г.


Според президента Александър Вучич само границите, признавани от ООН, трябва да се обявят за неподлежащи на промяна, а Косово не е член на ООН. Наложи се крайното изявление да се промени, за да се потвърди отдадеността на разширяването на ЕС.


Когато "нон-пейпърът" дойде от Брюксел


В последно време се говори и за документ, написан от самия Борел и екипа му, който би трябвало да бъде обсъден на срещата. В него акцент е разширяването на ЕС, говори се обаче и за разочарованието на страните в региона. Той насърчава държавите от ЕС да засилят присъствието си на Западните Балкани.


Борел не крие авторството на Европейската служба за външно действие - по думите му на базата на този документ държавите в съюза трябва да предложат следващи стъпки за възстановяване на доверието. Темата, изглежда, е обсъдена и на срещата на европейските външни министри на 10 май, а резултатите от разговорите може да имат значение на днешната вечеря.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK