Присъдата на Младич: Ще преосмисли ли Сърбия собствената си отговорност

Национален герой за много сърби: портрет на Ратко Младич върху външна фасада в Белград.

Национален герой за много сърби: портрет на Ратко Младич върху външна фасада в Белград.



Съдът в Хага потвърди доживотната присъда на Ратко Младич. Но ще преосмисли ли Сърбия собствената си отговорност за престъпленията по време на войните в бивша Югославия, пита в коментара си за "Дойче веле" Соня Бисерко.


Ратко Младич е добре позната фигура - не само заради извършените престъпления в Хърватия и Босна и Херцеговина по време на юговойните периода 1991-1995 година, за които през 2017 г. получи доживотна присъда, но и защото в продължение на цели 16 години успяваше да се укрие от международното правосъдие - не без помощта на демократично избрани правителства на Сърбия, и така да възпрепятства задържането си.


Съдиите от ad hoc трибунала (IRMTC) в Хага - институцията, наследила Международния наказателен съд за бивша Югославия - признаха генерала за виновен по 10 от 11 обвинения, сред които за геноцид и престъпления срещу човечеството. Присъдата на Младич е категорична - доживот.




Отговорността на Сърбия се замита


Работата на трибунала в Хага е изключително важна, защото разкрива и доказва много факти от войните в бивша Югославия. Въпреки това в случая на Младич липсват доказателства за неговите връзки с Белград и по-конкретно с бившия президент Слободан Милошевич и кръга около него. За разлика от делата срещу Милошевич и Душко Тадич (първият обвиняем в Хага) в края на 90-те, този път Хагският трибунал пропусна да потвърди връзките на Младич със Сърбия, в това число геноцида в шест други босненски общини в началото на войната през 1992 година. За тези престъпления обвинението държеше генерала отговорен, но те не бяха включени в присъдата.


В Сърбия всички решения на трибунала до момента се възприемат като антисръбски. Допълнително фактът, че сръбската държава не е изправяна пред съда, води до това всяка отговорност на Белград за войните и военните престъпления да бъде оспорвана. И до днес продължава да се твърди, че войната в Босна е "война за освобождение на сърбите", както и че ислямският фундаментализъм е виновен за разпада на Югославия. В резултат от това отношение се изгражда един наратив, според който сърбите са жертви, които биват стигматизирани от света по ред причини, една от които - близостта им с Русия.


Сребреница разклати ценностите на Запада


Геноцидът в Сребреница през 1995 година всъщност беше част от сръбската стратегия за мюсюлмански коридор, преминаващ през малкото източнобоснеско градче и другите две защитени зони на ООН - Жепа и Горажде, и свързващ Сараево с Турция през Санджак, Косово и Албания. Сърбите разглеждаха това като заплаха за цяла Европа. Затова и Сребреница беше цел на Ратко Младич още от началото на войната през 1992-ра.


Войната в Босна постави под въпрос основните ценности на Запада. Сребреница пък дискредитира цялата международна общност. Геноцидът там се превърна в преломна точка на войната, но и в символ на безразличието на западните държави към убийствата на Балканите.


Резолюцията на ООН през 2015 година, която признаваше геноцида и целеше да наложи една обща историческа истина, не беше подкрепена от редица държави, сред които Русия и Китай.


Тези въпроси трябва да получат отговор


На фона на реабилитирането на всички престъпници в Белград, който ги смята за национални герои, остават няколко въпроса, на които сръбските управляващите трябва да отговорят:


Готови ли са те да признаят:


- че институции като югославката армия и тайните служби на Сърбия са били изпълнители на плановете на Милошевич за Велика Сърбия?


- че е имало депортации и кланета на цивилни граждани заради културната и религиозната им принадлежност?


- че има доказателства за полагането на телата на жертвите в т.нар. вторични и третични масови гробове, за обезобразяването на трупове и понякога дори изгарянето им?


- че културно и религиозно наследство е било умишлено разрушавано, за да бъде нанесен удар върху идентичността на несръбски етнически и религиозни общности?


- че липсата на воля на политическия и културен елит на Сърбия за отговорно разглеждане на миналото се превръща в съществена пречка по пътя към Европейския съюз?


- че тенденциозното омаловажаване на сръбската отговорност във войните застава на пътя на нормализирането на отношенията между държавите и народите в Западните Балкани?


- че това води до затъването на сръбското общество все повече в една затворена и назадничава ценностна система?


- и че носенето на наказателна отговорност за определени действия е централен елемент от правовата държава?


Без да признае извършеното от Ратко Младич и неговите престъпления, Сърбия няма шанс да стане едно модерно европейско общество.


* Соня Бисерко е сред водещите активисти за граждански права в Сърбия. От 1994 година тя е председател на Сръбския Хелзинкски комитет за правата на човека

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK