Евродепутатът Илхан Кючюк, назначен за временно изпълняващ съпредседател на АЛДЕ (сдружение на европейските либерални партии с група "Обнови Европа" в Европейския парламент), обвини властите в България, че използвали санкциите на САЩ по закона "Магнитски" като претекст за незаконни репресии срещу лица и фирми.
Това стана във вторник в негово изказване в пленарната зала на Европейския парламент, в което той не назова имената на петимата санкционирани, сред които и бившият депутат Делян Пеевски. Според него имало негативна практика по превратно тълкуване на американския закон "Магнитски" от държави членки, която той настоява да не се допуска и относно европейския му аналог.
"Европейският "Магнитски" не бива да се превръща в инструмент за свръхрепресия и нарушаване на човешките права, се казва в съобщение, разпространено днес от кабинета на евродепутата.
В действителност Кючюк използва дебата за политическа декларация - няма закон "Европейски Магнитски", а "Регламент на Съвета на ЕС относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека". Името на починалият в затвора руски одитор и адвокат никъде не се споменава в текста, докато американският носи името "Глобален закон Магнитски за търсене на отговорност за нарушаване правата на човека".
Има и голяма разлика в това срещу кого са насочени американският закон и европейският регламент - първият включва и виновните за особено тежки форми на корупция, вторият изобщо не споменава корупцията.
В съобщението от офиса на Кючюк се казва, че той е посочил, че "въпреки че служебното българско правителство е наясно с европейската регулация и неприложимостта на санкциите на територията на България, това правителство създаде т.нар. черен списък на лица и фирми, свързани според него със санкционираните граждани. Това създаде предпоставка, от една страна, за абсолютен административен произвол и, от друга, накърни в такава степен правата на санкционираните и на свързаните с тях дружества, че ги постави в практическа невъзможност да имат какъвто и да било контакт с държавните органи в собствената си страна.
Кючюк заявил още, че това било "нещо, което санкциите по американския закон "Магнитски" нито предвиждат, нито целят, нито допускат разширяване спрямо неограничен кръг лица, набедени за "свързани" със санкционираните, и то по субективната преценка на националните правителства". По думите му санкциите по закона "Магнитски" не трябва да се превръщат в търпяно свръхнаказание, без вината да е доказана от независим съдебен орган, при преценка на всички факти и доказателства.
Обяснението на българските власти е, че държавни институции и финансовият сектор трябва да бъдат защитени от евентуални негативни последици, ако продължат да работят с фирми на Делян Пеевски или Васил Божков. Такава е и една от целите на Глобалния закон "Магнитски" - да стимулира други държави да предприемат мерки за борба с корупцията, а предприемачите да изберат дали да рискуват изключване от бизнес със САЩ или от световната мрежа за извършване на доларови операции.
Министерството на финансите и НАП разпространиха седмица след обявяването на санкциите списък с юридически и физически лица, които държавните фирми и ведомствата да избягват при възлагане на обществени поръчки. Позоваването е на текст от Закона за закона за обществените поръчки, регулиращ ситуация, която би застрашила интересите на страната или националната сигурност. Министър Асен Василев обясни още, че решението е по критерии, по-тесни от определението за свързани лица в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Закона за КПКОНПИ.
На 11 юни и БНБ съобщи, че "всички банки в страната с открити сметки и делови взаимоотношения с горепосочените лица вече са предприели необходимите ограничителни мерки, включително блокиране на сметки, блокиране на карти, наложени запори и закриване на сметки". Освен това централната банка е изпратила до всички банки указания за допълнителни действия и мерки по отношение на клиенти на банките, включвани в списъци на Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на Министерството на финансите на САЩ или аналогични списъци на Министерството на финансите на Република България.
В случая са използвани вътрешни правила и процедури, както и изискванията на Закона за мерките срещу изпиране на пари, но БНБ също призова за ускорена подготовката на законодателно решение, свързано с прилагането на национално ниво на подобни ограничителни мерки, предприемани от други държави.
Състав на Върховния административен съд по едно от 7 дела, заведени от физически и юридически лица, попаднали в "черния списък", постанови вчера, че докато няма окончателно произнасяне по делото, те не могат да търпят последиците от попадането им в такъв списък, но и това не ги изважда автоматично от него.
