Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите

Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите

© Associated Press



Избори 2022

Промените в климата ще оказват все по-голям натиск върху политиката на Балканите. Това прогнозира доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и консултантската компания "Аделфи".


Повишаването на температурите вследствие на глобалното затопляне и замърсяването в региона, посочван в редица доклади като един от световните "центрове" на този феномен, създава риск да се влошат граничните спорове. Лошото управление и голямата зависимост на региона както от въглища, така и от ВЕЦ, може да задълбочат проблемите.


"Климатичните промени ще повлияят на околната среда в региона, икономиките и обществата по сложни начини, докато увеличат и натиска върху политичеките системи. Макар да не са пряка причина за конфликт, те взаимодействат с други източници на натиск, сред които са ръстът на населението, неравното икономическо развитие и ограниченията върху ресурсите," продължава текстът, публикуван в края на април. "Тези предизвикателства могат да се решат само чрез многостранен подход на сътрудничество."




В доклада се отчита, че в региона, чийто климат варира от субтропичен средиземноморски на юг и по крайбрежието до умереноконтинентален, Световната банка очаква затопляне с 4 градуса по Целзий до 2100 г., с 20-50% спад на валежите и 20% увеличаване на сухите дни.


Затоплянето в региона ще повлияе поне в седем области: земеделие и туризъм; енергетика; минно дело; миграция; здравеопазване; речни въпроси; управление на горите.

България не се споменава пряко (освен в контекста на газовата връзка с Гърция и жизненото равнище) в доклада, посветен на Югоизточна Европа. Същевременно страната е изложена на рискове от ефекта на климатичните промени в целия регион, включително заради нарастващата опасност от напрежение, трансформации и конфликти в него.

Как влияят промените


Според доклада изменението на климата увеличава досегашни рискове като ограничаването на достъпа до приодни ресурси и увеличаването на конкуренцията за тях не само в конкретните държави в региона, но и през границите.


Ситуацията се усложнява, тъй като басейните на шест реки и езера са споделени в региона. Освен "свързващият" Западните Балкани с България и Румъния Дунав река Сава и Скадарското езеро между Черна гора и Албания също влизат в тази категория.


Производството на енергия ще стане по-малко ефикасно заради комбинацията от затоплянето и засушаването, което ще увеличи и търсенето на чиста вода. Очакваното зачестяване на бедствията би изложило на риск енергийната инфраструктура и снабдителна верига.


Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите


Бедствия и екстремни метеорологични явления може да "влошат политическата нестабилност и да застрашат поминъка на хорта, а това може да е фактор за миграция или поглед към нелегални източници на приходи".


Освен това климатичните промени може да се отразят на производството на храна, а с него - и на цените на продуктите. "Бързо повишаващите се цени на храните на свой ред могат да действат като катализатор за социална нестабилност, съпроводени с насилие протести и безредици."


Западните Балкани разчитат в голяма степен на земеделието и туризма като ключови сектори в икономиката, а те са много чувствителни към климатичните промени.


Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите


Също така ще се променят крайбрежните райони, а субтропичният климат ще се измести на север. Това означава и че южните и крайбрежните райони ги очаква по-сухо и горещо лято. В доклада се отбелязва, че част от промените са факт, защото за последните 20 години са се увеличили средните температури с поне 1.2 градуса. Зачестили са и горещите вълни и периодите на суша и пожари.


Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите


"Аделфи" и ОССЕ виждат риск климатичните промени и последвалите ги икономически да задълбочат обезлюдяването - както разселването от засегнати райони към други точки в страните, така и емиграцията към ЕС, заради която населението на Балканите е намаляло с милиони жители от края на Студената война насам.


Поне 37 точки, свързани със сигурността


Общо поне на 37 места на Западните Балкани има точки, в които климатичните промени създават риск за сигурността. "Горещите точки на климатична сигурност" са гранични райони, на които иковомически, социални, политически въпроси и (не на поседно място) въпроси, свързани с околната среда, може да създадат проблем между две или повече държави.



Поне 7 са особено проблемни. Освен басейните на реките Сава и Дрин (заради притока Черни Дрин или Църн Дрим в Северна Македония, известен като Дрини и Зи в Албания), като потенциален източник на проблеми в и между държавите с посочени мини (активни или не), планини като Шар и Кораб са в списъка на създаващите рискове, свързани със сигурността, райони, посочени от ОССЕ и "Аделфи". Там е и мина в Северна Македония заедно с планински район по границата между Черна гора и Босна и Херцеговина.


Реките са потенциален източник на проблеми заради наводнения, замърсяване и проблем с енергоснабдяването от ВЕЦ. Замърсяване може да идва не само от действащите мини; като пример е дадена мината за арсеник и хром в Лояне, Северна Македония, край сръбската граница, чието хвостохранилище (мястото, където се съхраняват страничните продукти и силно токсични отпадъци от работата) е незащитено и зле управлявано и създава риск от замърсяване.


Климатът все повече ще влияе на политиката на Балканите


Водната и въглищната, произведена в мини в региона, енергия са основна част от микса на страната и всеки проблем с такива мощности създава риск за сигурността, продължава докладът.


Всичко, което трябва да знаете за:
Избори 2022

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK