Язовир, по-голям от Лондон, ще реши съдбата на 250 млн. души недалеч от Европа

Язовир, по-голям от Лондон, ще реши съдбата на 250 млн. души недалеч от Европа

© Reuters



В Европа получава малко внимание, но в Африка и Близкия изток той е водеща телевизионна новина седмици наред. Язовир на река Нил с площ, по-голяма от тази на Лондон, нажежава атмосферата и създава рискове - от конфликт, от природно бедствие, от хуманитарна катастрофа или от всичко това заедно, на едва 800 км от бреговете на континентална Европа.


При това напрежението се покачва в регион, който с бурния икономическия растеж на Етиопия и трансформацията на Судан стана апетитен за редица сили - от Персийския залив, Русия и Китай до Турция и в който тези държави имат военни бази заедно с европейски сили и САЩ. Спорът за Големия язовир на етиопското възраждане (известен на английски със съкращението GERD, а в арабските медии - като Язовира на възраждането) може лесно да прерасне в геополитическо противопоставяне в зависим от Нил, сух регион, и то заради най-важното за оцеляването - водата.


Защо GERD създаде подобна криза и до какво ще доведе напрежението?


Проблем на 10 години




Нил, най-дългата река в Африка, минава през 11 държави. Единият ѝ основен приток, Бели Нил, извира от Уганда, а другият - Сини Нил - от Етиопия (двата се събират в Хартум). От Сини Нил идва и около 60% от водата, която ползва Египет. Същевременно от 95% от всички египтяни - а те са около 100 млн. и продължават да се увеличават - живеят в райони на не повече от няколко км от Нил.


Това прави всяка рязка промяна в нивото опасна.


На брега на Сини Нил Етиопия скоро ще приключи изграждането на GERD. Този месец тя официално уведоми Египет и Судан, че започва да го пълни с 13.5 млрд. куб. м вода, а по-голямата част от тях могат да дойдат само от Сини Нил - за сметка на другите две държави надолу по течението (това е второ пълнене; първото бе в средата на миналата година). Темата стана повод за извънредна среща на Съвета за сигурност.


Проектът, според различни оценки възлизащ на 4-5 млрд. долара, е на поне 10 години - преди толкова време Етиопия започна изграждането му. Тогава Египет трудно можеше да му обърне внимание заради Арабската пролет. В последните шест години това се промени.


Кайро вече се сблъсква с недостиг на вода и рециклира десетки милиарди куб. м. вода всяка година и се опасява, че задържането на вода при пълненето на язовира може да предизвика катастрофа, ако се прави бързо. При началото на второто пълнене този месец министърът за напояването Мохамед Ганем каза, че засега не се вижда отрицателен ефект върху Нил, но това може да се промени.


Символ (и инструмент) на възраждането


Символичното значение на проекта, който включва водохранилище с максимална дължина 246 км зад язовирната стена е огромно. След като марксисти свалиха император Хайле Селасие през 70-те години, гладът десетилетие по-късно направи Етиопия печално известна по света. Последва бурен икономически растеж, който - отчасти заради липсващата инфраструктура, отчасти заради политическата ситема - сякаш удари таван.


Етиопия обаче преследва и две конкретни цели. Едната е да генерира достатъчно енергия за цялото си население в момент, когато 65 млн. от нейните 110 млн. жители все още нямат достъп до електричество, а това рязко ограничава потенциала и амбициите за развитие. Мнозина в Етиопия (дори в откъснати села) избраха да купят държавни облигации за милиони долари с надеждата това да ускори проекта.


С площта си от 1,874 кв. км езерото е по-голямо от градове като Рим и Лондон.

© Reuters

С площта си от 1,874 кв. км езерото е по-голямо от градове като Рим и Лондон.


Другата цел на Етиопия е да стане най-големият износител на електроенергия в Африка. Щом язовирът заработи, действително ще е най-мащабният енергиен източник от този вид на континента и седмият по площ в света. Износът в региона може да носи по 580 млн. долара годишно и да задоволява голяма част от потреблението на редица държави в региона.


Египет не оспорва тази цел по принцип, нито Судан. Въпросът за Египет, чието население надхвърли 100 млн. души, е колко бързо ще се напълни язовирът, за да не се стигне до суша. Първоначалният план на Етиопия бе това да стане за три години; след това предложи да увеличи срока до 7 години. За Египет процесът трябва да отнеме много повече - между 12 и 20 години.


В подобен черен сценарий могат да се загубят 1 млн. работни места, но и да се стигне до хуманитарна криза.


Ако GERD се пропука


За близо 40-те млн. суданци проблемът би бил съвсем различен. Овладяването на част от водите по горното течение на Сини Нил дори може да ограничи риска от наводненията, които неведнъж са застигали страната при проливни дъждове в етиопската част на Нил. Освен това страната е потенциален купувач на електричеството, което ще се произвежда съвсем близо до границата ѝ.


Какво ще стане обаче, ако стената на язовира се пропука? В Хартум цитират експертни доклади, според които язовирът е близо до тектонични разломи и липсват достатъчно данни, които да потвърждават безопасността на съоръжението. Тревожен за Судан е и потенциалният ефект на проекта върху собствените му язовири и ВЕЦ. В събота властите съобщиха, че водата на язовира "Росейрис" по поречието на Нил, недалеч от Етиопия, е спаднала с 50% в последните дни заради GERD. Това събуди спомена за тежката суша, пред която се изправи миналата година южната част на Судан - край границата с Етиопия и Южен Судан. Само на 13 юли, когато Етиопия без предупреждение започна да задържа вода и напълни езерото с милиарди куб м., нивото на Нил отбеляза спад със 100 млн. куб. м. спрямо предходния ден - сравнимо с опустошителна суша отпреди 30 години.


Судан помни и обратния проблем, когато миналата година 3 млн. кубични метра бяха изпуснати от язовира в Етиопия и рязкото увеличаване на нивото и наносите надолу по течението блокираха турбините на "Русейрис" в Судан.

© Reuters

Судан помни и обратния проблем, когато миналата година 3 млн. кубични метра бяха изпуснати от язовира в Етиопия и рязкото увеличаване на нивото и наносите надолу по течението блокираха турбините на "Русейрис" в Судан.


Египетският министър на напояването Мохамед Абделати заяви, че наблюдава внимателно, за да реагира при всеки проблем с нивото на Нил.


В последните седмици двете страни опитват да убедят международната общественост, че язовирът е опасен и може да рухне. Професорът по хидравлика Хишам Бахийт, който е и част от египетската преговорна делегация за язовира, обяви, че проектът е класифициран като един от най-рисковите на международно ниво заради геологията на региона, в който се намира, и риска от земетресения и вулканична активност и пропукване на стената (било заради трусове или поройни дъждове). Министър Абделати обяви, че редом със слабостите на проекта, обявени от Етиопия, има и такива, които тя все още не е съобщила. Цитират се доклади, според които язовирът е трябвало да бъде изграден с над 4 пъти по-малък капацитет, за да е безопасен.


Засега предложението на Адис Абеба да сподели данни за техническите характеристики на Язовира на възраждането не се приема от Хартум и Кайро заради съмнения в точността им.


Несправедливост


Египет и Судан настояват за правно обвързващо споразумение за начина на пълнене и експлоатация на язовира, преди да е започнало пълненето, и затова процесът събуди притесненията им. Етиопия отхвърля варианта с подписване на споразумение - GERD е проект, обединяващ етиопците, и властите избягват мерки, които ще се тълкуват като отстъпка. С проекторезолюция в ООН Тунис предложи да се постигне договореност в срок от 6 месеца.


Етиопия, от своя страна, оспорва дали колониалната история на региона дава право на страните надолу по течението на Нил - подписали собствени споразумения, без да я питат - да се разпореждат с водите му както искат.


През 1959 г. Кайро и Хартум подписват споразумение, което дава на Египет 55.5 млрд. кубични метра от водния поток годишно, а на Судан - 18.5 млрд. кубични метра. То надгражда подписан 30 г. по-рано документ (когато Судан е представляван от колонизатора Великобритания), даващ на Египет право да блокира строителни проекти по поречието. Адис Абеба не участва в нито едно от двете.

Капацитетът на язовира ще е 74 млрд. куб. м, а това е колкото обемите, договорени двустранно от Египет и Судан.


Смята се, че през Нил текат 84 млрд. куб. м вода всяка година.


Затова Етиопия не признава валидността на документа, който не е обсъден с други държави нагоре по течението. Друг документ, също оспорван от Адис Абеба, дава на Египет право на вето срещу изграждането на язовири нагоре по течението.


Етиопия задава и въпроса защо Египет има право да изгради в средата на миналото десетилетие мегапроект като Асуанския язовир и да овладее несигурния поток на водите, като създаде и нови възможности за икономическо развитие, напояване и производство на енергия, а други държави по течението на Нил да са длъжни да преговарят. Премиерът Абий Ахмед уверява, че язовирът не представлява заплаха за нито една от двете държави.


Сини Нил в района край язовира (кадърът е на Японската космическа агенция)

© Reuters

Сини Нил в района край язовира (кадърът е на Японската космическа агенция)


Египетският министър на напояването Селеши Бекеле е заявявал, че никой няма да прекъсва потока до Суан, но Етиопия ще се противопоставя на всеки заговор да се отнеме правото ѝ да напълни язовира.


Помощ от Европа


Арабската солидарност, която получават Египет и Судан, не е достатъчна за решение; все по-важно става усилието да въвлекат регионални и глобални играчи в спора. Това е тъкмо обратното на желаното от Етиопия, която иска само Африканският съюз да е медиатор.


В ООН се забелязва същото желание като етиопското. Преди заседанието на Съвета за сигурност на ООН по-миналата седмица "Ройтерс" отбеляза, че много дипломати всъщност не приветстват намесването на тази институция в търсене на решение. Причината е, че това би създало прецедент, който ще позволи (и насърчи) други държави да търсят помощ от него за водни спорове.


САЩ правиха много неуспешни опити за медиация в последните години и в момента коментират предпазливо. Молбата за помощ към Русия не даде резултат - тя не просто не подкрепи позицията им в ООН, а дори подписа няколко дни по-късно меморандум в областта на отбраната с Адис Абеба. Ситуацията наблюдава внимателно и Китай - ключов инвеститор и в Египет, и в Етиопия, чиито компании освен това са участвали в изграждането на язовира.


Турция, някога предлагала експертиза за GERD, вече изрази желание да посредничи в конфликта. Това намерение обаче съвпадна с предаването на свързано с мрежата на проповедника Фетхуллах Гюлен училище в Оромия (най-големия етиопски щат, от който е премиерът) в ръцете на турската фондация "Маариф" - в Африка това стана в последните години обичаен знак, че страната се надява да получи нещо в замяна.


Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и с бившия судански колега Омар ал Башир. Тя не скрива интересите си в региона; преди време бе подписано споразумение за судански остров, икономическото и военното ѝ присъствие в Сомалия бързо се разрасна в последните години, където турски компании търсят и петрол; в сомалийската столица Могадишу управляват главното пристанище и така се конкурират с бизнесмени от Катар, ОАЕ и самата Етиопия, развиващи други портове на Червено. Някога предлагала експертиза за изграждането на етиопския язовир, тя изрази желание да посредничи в конфликта.

© Associated Press

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и с бившия судански колега Омар ал Башир. Тя не скрива интересите си в региона; преди време бе подписано споразумение за судански остров, икономическото и военното ѝ присъствие в Сомалия бързо се разрасна в последните години, където турски компании търсят и петрол; в сомалийската столица Могадишу управляват главното пристанище и така се конкурират с бизнесмени от Катар, ОАЕ и самата Етиопия, развиващи други портове на Червено. Някога предлагала експертиза за изграждането на етиопския язовир, тя изрази желание да посредничи в конфликта.


В тази ситуация Египет видимо се обръща към Европа в търсене на помощ. Миналата седмица египетският външен министър Самех Шукри посети Брюксел и прекара там няколко дни, за да представи египетската позиция. Докато търси и европейска, и американска подкрепа, Египет направи нещо немислимо само допреди месеци, като се включи в учението Sea Breeze в Черно море, разгневило Русия. Засега екипът на върховния външнополитически представител на ЕС Жозеп Борел твърди, че блокът е готов да помогне в спора и да подтикне всички страни в него към преговори.


Ще има ли война, не е най-важното


Заплахи за назряваща война се отправят от двете страни неведнъж в последните няколко години, но не е ясно какво би постигнал такъв въоръжен конфликт. Същевременно сблъсък между втората и третата най-многолюдна страна в Африка би бил пагубен за региона и би въвлякъл и други сили.


"Блумбърг" написа наскоро, че никой не иска война, но рискът може да се изрази в усилване на досегашните конфликти. И в момента има напрежение по границата между Судан и Етиопия - първо, там има оспорвани отдавна райони, а освен това Адис Абеба водеше месеци наред (с войници и милиции) конфликт в своя район Тиграй.


В Египет почти всички живеят около р. Нил.

© Reuters

В Египет почти всички живеят около р. Нил.


Пред Египет има още един проблем, заложен в етиопския язовир: той е прецедент. Ако споразумение не го регулира, нима някоя от другите 8 (освен Египет, Етиопия и Судан) държави по течението не може да изгради нов мегапроект с потенциално опустошителни последствия за най-многолюдната арабска държава? Този тип дестабилизация, с потенциала за дълбока криза и милиони икономически мигранти (а при конфликт - и бежанци) в региона, е последното, което иска Европа, дори да има по-големи проблеми от решаването на чужди регионални кризи.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK