Как "чужд" подпис забрани отричането на геноцида в Босна с години закъснение

Как "чужд" подпис забрани отричането на геноцида в Босна с години закъснение

© Associated Press



Избори 2022

Без дебат с нито една институция или политическа сила в Босна и Херцеговина той промени наказателния кодекс на държавата, а и никой в нея няма право да му възрази. Всъщност част от елита протестира след решението, други го определиха като закъсняла справедливост, но върховният представител в Босна и Херцеговина Валентин Инцко бе в правото си.


Дни преди края на мандата си на 1 август представляващият съвета за мирното споразумение Инцко обяви, че който отрича геноцид или военни престъпления, рискува да прекара години в затвора, защото сам е престъпник.


Инцко обаче се възползва от специалните си правомощия, след като се бе въздържал десет години. При това решението му, което не бе посрещнато с безусловен възторг дори сред политическите представители на бошняците, следва трудни дни и месеци в международния дебат за бъдещето на Босна и Херцеговина.


Власт, която все по-рядко се използва




Върховният представител в Босна и Херцеговина е позиция, създадена от съвета за прилагане на Дейтънското мирно споразумение, сложило края на войната от 1992-1995 г. Две години след подписването му той получава в Бон и специални правомощия. А те включват две основни точки:

- правото да се променя законодателството в случаи, когато местните институции са неспособни сами да вземат решения


- да отстранява длъжностни лица, включително избрани, ако застрашават Дейтънското споразумение.


Постановленията са обвързващи и не подлежат на обжалване, макар в Република Сръбска - населената с босненски сърби съставна част на страната - да не мислят така и преди две години да обявиха, че няма да признават валидността им. От формална гледна точка тези решения могат да се вземат едностранно и много лесно. Изследователят Аднан Черимагич отбелязва, че всичко, което би трябвало на всеки заемащ поста, е компютър, достъп до сайта на институцията му и имейл адреса на държавния вестник, който трябва да бъде известен за промяната.


Използването на тази власт четвърт век след войната обаче е сложен и спорен въпрос. Първите заемащи длъжността, от шведа Карл Билд до австриеца със словенски корен Волфганг Петрич, не пестят силите си - броят на уволнените служители е трицифрен в десетилетието след създаването на иституцията Офис на върховния представител. Сред уволнените е и Никола Поплашен - някогашният президент на Република Сръбска, отказал да назначи Милорад Додик за премиер. Тогава Западът гледа към Додик, който по-късно също ще стане президент на Република Сръбска (а днес - и сръбски член на националното президентство) с надежда за промяна като консенсусна фигура в усилията за обединение.


От март 2011 г. обаче Инцко на практика не използва правомощията от Бон. В отделни случаи той се намесва, но не и по горните две точки. Аргументите са свързани с нуждата да се подсили отговорността на самите босненци за собствените им решения, а така да се укрепи и доверието в институциите.


Черимагич обаче вижда и други причини. Първо, представителят така или иначе няма власт да гарантира, че разпоредбите му се прилагат. Второ, върховният представител, макар и безотчетен, върви по сложен път, докато постигне консенсуса, нужен за "налагане" на решения в Босна и Херцеговина както в региона, така и в съвета (а той включва европейски и други западни държави, Япония, Турция и още големи мюсюлмански държави, Русия и други).


Действително Западът не подкрепи еднозначно решението на Инцко да се криминализира отричането на геноцида, насочено основно срещу геноцида в Сребреница, където 7500 мъже и момчета мюсюлмани са убити през 1995 г. САЩ дори дадоха сигнал, че подобни забрани са несъвместими с правната им култура.


В Република Сръбска Додик обяви, че забраната е сигнал за липсата на диалог в Босна и че може би е по-добре да се върви към разпадане на страната. Макар близки и роднини на жертвите, а и представители на гражданското общество, да приветстваха промените в наказателния кодекс (както впрочем направиха и някои босненски сърби), дори лидерът на най-голямата бошняшка партия Бакир Изетбегович обяви, че би предпочел наследникът на Инцко, германецът Кристиан Шмид, да използва правомощията от Бон едва след много време или, ако може, въобще да не ги използва.


Защо точно сега


Безотчетността на върховния представител не предполага отговор какво мотивира Инцко да вземе решение тъкмо сега, след като в гражданското общество се чуват такива призиви от години. От друга страна, ходът е спорен (не само в Босна), защото голяма част от сърбите, макар да не отричат убийствата на бошняци в Сребреница, отказват да ги признаят за геноцид. Това е и една от причините няколко опита за прокарване на този закон да претърпяха провал.


Обяснението на самия Инцко е, че го води безпокойството заради "изтъкнати лица и обществени власти в Босна и Херцеговина", които "продължават да отричат, че по време на въоръжения конфликт са извършени геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления".


"Завещанието" на Инцко след десетилетие, в което внимаваше с резките движения (почти през цялото време на поста, заеман от него от 2009 г. насам), същевременно съвпада с трудни дискусии в региона.


Валентин Инцко

© Associated Press

Валентин Инцко


В последните месеци например в публичното пространство се появиха т. нар. нонпейпъри (неофициални документи, циркулиращи в европейските институции) за Западните Балкани, предлагащи радикални решения на спорните въпроси. Най-известният от тях, разпространен от словенски медии (но за който се твърдеше, че е писан в Будапеща), на практика повдигаше въпроса за възможното разпадане на Босна и Херцеговина по етнически признак. Темата се оказа на дневен ред в двустранни дипломатически разговори в региона, а след известно увъртане Европейският съюз потвърди, че документът, за който официалните институции привидно не бяха чували, съществува.


Наскоро подобни предупреждения за бъдещето на Дейтънското споразумение се появиха отново в балкански медии, след като известният с коментарите си за "сръбския свят" вътрешен министър Александър Вулин обяви съименника си, държавния глава Александър Вучич, за "президент на всички сърби. Критиците на "нонпейпърите" свързаха повдигането на темата с аспирации в Белград и Москва.


Денят на подписа на документа на Инцко - 22 юли - освен това съвпада със заседанието на Съвета за сигурност на ООН, на което Русия и Китай опитаха рязко да ограничат правомощията на върховния представител (въпреки че той не използва част от тях) и да закрият поста му догодина. Всички други 13 членки на съвета се въздържаха, но Русия, която не скрива тесните си връзки с Република Сръбска и по-специално със самия Додик, продължава да настоява, че избраният в съвета за прилагането на Дейтънското споразумение Шмид трябва да бъде утвърден и в ООН и че Босна е готова за край на подобен наложен "отвън" мандат.

Избори 2022

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK