Бедност, сектантство, провалена държава - година след взрива в Бейрут проблемите остават

Бедност, сектантство, провалена държава - година след взрива в Бейрут проблемите остават

© Reuters



Дванайсет месеца след катастрофалната експлозия в пристанището, която уби над 200 души, рани хиляди и остави около 300 хил. души без домове, драматичното плъзгане на Ливан в икономическа и политическа криза се задълбочава. Икономическият срив на Ливан е толкова тежък, че Световната банка го нарежда сред трите най-тежки, наблюдавани от средата на 19 век.


Данните хвърлят ясно светлина върху нарастващата хуманитарна катастрофа. Над 900 хил. ливанци не са в състояние да си осигурят достатъчно храна и основни услуги, тъй като цените са се увеличили с 580% от октомври 2020 г. Половината от населението сега живее под прага на бедността. Официалната безработица се е увеличила с 35%. И сякаш ситуацията не беше достатъчно ужасна, политическите лидери на държавата не успяха да сформират правителство за споделяне на властта.


Непосредствените фактори, движещи ситуацията, са банковата криза през 2019 г., влошена от последвалата пандемия от COVID. Кризата с ликвидността, която погълна банковия сектор, доведе до девалвация на ливанската лира с 90% и на БВП до спад с 9.2% през 2020 г. И все пак, за да се разбере напълно същността на кризата, е важно да се обърне внимание на смъртоносната ливанска смесица на политическо сектантство и неолиберализъм.




Терминът политически сектантство се отнася до системата за споделяне на властта в Ливан, преоткрита след гражданската война между 1975-1990 г. Предполагаемата цел на подялбата на властта е да се гарантират места в правителството на представителите на основните 18 секти на държавата. По този начин подялбата на властта има за цел да гарантира, че никоя секта не може да доминира в държавата, с изключение на останалите.


Така подялбата на властта постигна ситуация, в която група от военачалници от времето на гражданската война и магнати


са използвали позициите си на избрани лидери на секти,


за да завладеят икономическите институции на държавата. Тези фигури използват държавни трофеи, за да се обогатят в личен план. Индексът на възприемане на корупцията за 2020 г. (CPI) класира Ливан сред най -корумпираните държави в света.


Тези сектантски лидери освен това използват тези ресурси, за да купуват по същество политическа подкрепа. Основните услуги - здравеопазване, електричество и газ - се контролират все повече от частни сектантски фракции. Тези услуги се раздават на членовете на техните общности въз основа на това, че хората ще дадат своя глас на лидерите на сектите. Тази система прави много граждани зависими от сектантските фракции за основно ежедневно оцеляване.


Бедност, сектантство, провалена държава - година след взрива в Бейрут проблемите остават

© Reuters


Тук политическото сектантство се припокрива с неолиберализма. Неолиберализмът се свързва с отмяната на държавата, въвеждането на приватизация, ниското данъчно облагане и възлагането на обществени работи и услуги (като събиране на боклук) на частни компании. Следвоенният Ливан е описан като пример за "реално съществуващ неолиберализъм".


Един от най -скандалните примери за този неолиберализъм е реконструкцията на центъра на Бейрут от Solidere, частно-публична компания, създадена от бившия премиер на Ливан Рафик Харири. Прехвърлянето на публично пространство в частни ръце донесе на Solidere 8 млрд. щатски долара - една четвърт от БВП на Ливан.


Вместо да развиват публични услуги за насърчаване на приобщаващо гражданство и легитимност, елитите са ерозирали ключови институции, които действат като стълбове на стабилност.


Наболелият въпрос е накъде отива Ливан? Световната банка предупреди, че "бруталното и бързо свиване на Ливан обикновено се свързва с конфликти или войни". Петнайсетгодишната гражданска война в Ливан остави повече от 150 хил. загинали и милион разселени лица. Повтарянето на този вид гражданска война е много малко вероятно.


По-вероятна е нова вълна от социални вълнения. Властта на хората под формата на протестни движения се превърна в обичайна форма на противопоставяне срещу корумпираните сектантски лидери на Ливан. През 2019 г., когато възникна банковата криза и бяха въведени тежки данъци,


обикновените ливанци в цялата страна излязоха на улицата


в така наречената таура ("въстание"). Протестиращите скандираха: "Всички тях" означава "всички тях". С други думи, всички сектантски лидери трябва да бъдат свалени.


Важно е, че таура даде глас на редица маргинализирани групи, включително жени, LGBTQ+ граждани и антирасисти и тези, които подкрепят мигрантски домашни работници.


Сектантските елити използваха всички трикове, с които разполагат, за да гарантират оцеляването на режима, очевидно в интерес на стабилността. Силите за сигурност арестуваха активисти - дори за техните публикации в социалните мрежи - и отприщиха своите привърженици да бият протестиращите.


Бедност, сектантство, провалена държава - година след взрива в Бейрут проблемите остават

© Reuters


И все пак, след като заплатите на силите за сигурност бяха вдигнати, все по-малко вероятно е да им се има доверие да потушат протестите. Дори верни на партията - самите те страдащи от икономическия срив - могат да оттеглят подкрепата си.


Неотдавнашното назначение на Наджиб Микати за кандидат-премиер представлява още един случай, в който магнат милиардер държи юздите на властта. В плана на реформите Микати вероятно просто ще се утвърди статуквото, вместо да обмисли съществена трансформация на сектантската система, която е толкова отчаяно необходима.


Традиционно Западът се опитва да поддържа политика за подпомагане на разрушената политическа система на Ливан. В момента по-специално


Западът разглежда Ливан като ключов участник


в международния режим за бежанците. Освен 200 хил. разселени палестинци, живеещи в границите на страната, сега Ливан е подслонил около 1.5 млн. бежанци, бягащи от гражданската война в съседна Сирия.


Франция, бивша колониална сила в региона, очерта редица икономически и структурни реформи, предназначени да възстановят правителството за подялба на властта. Френската инициатива предвижда правителство за споделяне на властта, оглавявано от технократи, готови да извършат реформи под надзора на Международния валутен фонд.


Но тези усилия да се поддържа оцеляването на режима противоречат на това, което много искат ливански граждани искат. За тях няма никаква полза да се върнат към провалена система, неспособна да предоставя основни услуги, работни места и човешки права. Нещо ще трябва да се даде. Статуквото вече не може да се задържи.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK