Защо Афганистан не удържа талибаните

След седмици на изчакване в хода на американското изтегляне от Афганистан светът наблюдава събитията там с безпокойство. След като овладяха половината от над 400 района (а Пентагонът потвърди), талибаните завзеха обширни райони по границите на север и запад, държат поне шест пункта (свързващи ги с Туркменистан, Иран, Пакистан и Таджикистан) и контролират редица северни провинции.

Афганистанското правителство дълго говореше за "тактическо отстъпление" - принуда за талибаните да задържат територията, която овладяват, да губят мобилността си и след това да бъдат нападани - и изтъкваше, че бойците нямат нито една от 34 провинциални столици.

Талибаните обаче нападнаха този месец ключови населени места със стотици хиляди жители като Лашкар Гах (център на провинция Хелманд, важна в опиумната търговия, а и в операциите на Великобритания и САЩ, и родина на талибаните), Херат или Кандахар. Кундуз, петият по големина град в страната, падна в ръцете им заедно с още шест провинциални столици, водят се и битки за четвъртия по големина, Мазар-и-Шариф. Междувременно бойният дух на силите отслабва с усещането, че те доброволно дават територия.

Преимуществото, което показват талибаните, не бива да се приема за даденост; освен това на пропагандата им за военни успехи отговарят властите в Кабул, според които на всеки 24 часа умират средно до 70 бойци, но едва един афганистански войник. Кампанията срещу големите градове обаче засега изглежда в тяхна полза и връщането на власт на движението, борещо се за ислямско емирство, 20 години по-късно не се изключва от никого.

Защо численото и технологично превъзходство на афганистанската армия не ѝ помага?

Изтеглянето на САЩ

Най-очевидното обяснение е, че афганистанските въоръжени сили не могат да се облегнат на Съединените щати, както преди. В най-тежките мигове от сегашната офанзива - която започна през май - Вашингтон оказва подкрепа с въздушни удари; тя обаче е силно ограничена и САЩ дадоха да се разбере, че ще приключи с пълното изтегляне на военните им до 31 август.

Изтеглянето на САЩ започна много рязко. Символичният прелом бе предаването на авиобазата в Баграм на афганистанските сили в началото на юли. Това създаде вакуум, от който талибаните се възползваха, въпреки уверенията на афганистанския президент Ашраф Гани, че страната му може да се справи сама.

Изтеглянето само извади на показ още един проблем. Към 2017 г. талибаните, според изследване на Би Би Си, контролират напълно само някои административни райони на страната, но присъстват в множество други. Близо 15 млн. души, което е около 40% от населението, живеят или под контрола на талибаните, или са на места, където талибаните присъстват открито и атакуват правителствените сили.

Движението търпеливо чакаше САЩ да си тръгнат. То дълго е във война с правителството за контрола върху някои области, други са негова крепост с трудно достъпния си, облагодетелстващ го терен. Контролът на райони изолира провинциалните центрове, а този на поне половината гранични пунктове е източник на приходи - там вносните мита се събират не от държавата, а от талибаните.

При намалена американска военна подкрепа страдат дори моделираните от САЩ, смятани дълго за непобедими, специални сили на Афганистан, десетки хиляди из цялата страна. Макар да разполагат с последна дума на техниката (която им даде превес над талибаните при формирането им през 2008 г.), се оказват подложени на неизпитвано от над десетилетие напрежение. Една от причините е, че САЩ не бяха просто доставчици на оборудване или ментор, а гръбнакът на редица операции.

Състоянието на афганистанската армия

Две десетилетия наред САЩ и останалите държави от НАТО оборудваха и обучаваха полицията, армията и военновъздушните сили на Афганистан - за тази цел отидоха десетки милиони долари. Само американските военни разходи от 2001 г. до септември 2019 г. са 778 млрд. долара. Малко под една десета от тази сума е само за обучение на афганистанските военни.

На теория създадената с тези усилия армия - стотици хиляди военнослужещи в армията на страната с население 38 млн. души, би трябвало да могат да се справят с талибаните, които не наброяват повече от 120 хил.

Всички тези инвестиции обаче може и да не са дали плодове; множество поверителни интервюта, до които "Вашингтон пост" получи достъп през 2019 г., сочат, че афганистанските сили не са достатъчно добре обучени. Сред тях се шири корупция, имат проблеми с мотивацията и склонността към дезертьорство и употреба на наркотици. Условията, при които работят военните (и понякога дори не получават заплати), също допринасят за ситуацията.

От над 352 хил. души по това време правителството е успяло да докаже едва за 254 хил., че са на активна служба; всъщност командири са прибирали заплатите на несъществуващи войници. На теория, според Службата за проучвания и изследвания към Конгреса на САЩ, общо 307 хил. души са на служба към момента.

За състоянието им - с нисък боен дух, слабо мотивирани и белязани от лоялността на част от апарата за сигурност към конкретни хора във властта, а не към идеята за Афганистан като цяло - е писано и преди публикацията във "Вашингтон пост".

Атаки срещу специалните части и ВВС

Натискът върху специалните сили е видим в кампаниите за удържане на провинциалните столици: там, където бъдат разположени командосите, като Кандахар и Лашкар Гах, големите градове биват удържани. Другаде, където тях ги няма, провинциални столици падат; местните власти се оплакват, че подкрепленията на армията или са били недостатъчни, или твърде закъснели.

Току-що завършили обучението си афганистански специални сили

Основно премущество на афганистаската армия пред талибаните дойде - редом със специалните части - от военновъздушните им сили. Движението няма такива способности по въздух, но се опитва да изравни силите с кампания за ликвидиране на афганистанските пилоти. Замяната на тези хора, обучавани от САЩ, е трудна.

Друг проблем е поддръжката на техниката, която пряко засяга и бойните самолети и дроновете. Администрацията на Байдън обяви, че ще продължи да поддържа Афганистан военно, финансово и логистично. Подизпълнители ще работят с военновъздушите сили на страната в опит да се грижат за авиопарка и други задачи.

Всичко това обаче ще става извън афганистанската територия; изтеглянето на наетите за тази поддръжка е в ход. Ситуацията разтревожи афганистанските ВВС, които разчитат на мрежа от 18 хил. финансирани от САЩ подизпълнители, за да ремонтират и поддържат 170 бойни самолета и бронираните машини за военни и полицаи. Нещо повече, на тези наети от САЩ компании са възложени редица логистични и технически дейности - дори системата, по която правителството плаща на въоръжените си сили.

Афганистанци, които се предават

Талибаните убеждават афганистанските сили да не се сражават срещу тях. Стотици афганистански войници или се предават, или направо бягат насред продължаващата месеци офанзива. Още при първите си по-значими успехи в по-отдалечени райони талибаните заявиха, че който предаде оръжията си, ще бъде пощаден.

Движението има контакт с афганистанските сили; както чрез него, така и чрез специални съвети с местни жители, използвани за преговори, ги уверява, че който се предаде, може да получи възможност дори да се върне у дома. В пропагандните му канали се разпространяват и клипове с войници, свалящи оръжия. Появяват се и сведения за местни старейшини, лично посещаващи пунктове на армията, за да поставят мотивацията им под въпрос - например защо стоят зад правителство, което не представлява афганистанците.

Всъщност макар част от афганистанците да се ужасяват при мисълта за връщане на власт на талибаните, други ги подкрепят - понякога от недоверие към афганистанските сили (и неефективните институции), понякога по принуда. Семейните и други връзки с талибански бойци също оказват влияние - в малко градче или село, откъдето идва боец на талибаните, те обикновено не биха го предали и това не се е променило през последните 20 години, от началото на американската операция насам.

Те убедиха много хора, че ислямското право може да им донесе повече сигурност от корумпираната афганистанска власт; това им даде местна легитимност.

Сред онези, които още не се предават, има разделения. Фронтът срещу талибаните - пъстрата коалиция на афганистанската армия и местните милиции - не е единен и разногласията в него може да са препъникамък.

Бившият държавен секретар на САЩ Майк Помпео с емира на Катар шейх Тамим Ал Тани в деня на подписването в Доха на споразумението за изтегляне от Афганистан, 29 февруари 2020 г.

"Лоша сделка"

САЩ договориха изтеглянето си от Афганистан през февруари миналата година, по времето на президента Доналд Тръмп. Постигнатата договореност с талибаните, след 20 години война, в която Вашингтон и Кабул така и не успяха да спечелят, бе американските сили да напуснат, без да се страхуват, че талибаните ще организират нови атаки срещу тях.

Движението обаче се задължава да преговаря (съгласно същото споразумение) с афганистанското правителство. Това задължение не бе формулирано достатъчно конкретно; няма санкции за талибаните, нито за властите в Кабул, ако преговорите се състоят без видими резултати. Администрацията на Тръмп, която се изтегли от няколко международни американски ангажимента, като ги нарече "лоша сделка", не подсигури достатъчно добре сегашната.

Афганистанският президент Ашраф Гани в прав текст обяви преговорите в Доха за "мъртви". Талибаните, чиито представители се срещат днес с делегации от САЩ, Китай, Русия и Пакистан в катарската столица, преди дни също отхвърлиха като вариант незабавното връщане на масата за преговори.

Други причини

Съединените щати и Афганистан напоследък избягват да изтъкват това. Държавата, която предлагаше убежище на талибаните и "Ал Кайда" (и на самия Осама бин Ладен), обаче бе Пакистан. Исламабад - заедно с Техеран и Москва - неведнъж е обвиняван от Вашингтон, че също така финансира талибаните, макар да отрича. Пакистан бе и една от трите държави в света, признавали режима на талибаните преди 11 септември - заедно със Саудитска Арабия и Обединенит арабски емирства. Отношенията с тази ядрена държава с огромно население винаги са били сложни, но от началото на войната срещу терора за Вашингтон е по-важно да търси сътрудничество с Исламабад.

Действително САЩ можеха да разчитат на страната за някои атаки срещу талибаните, но по-голямата част от движението остана в безопасност на пакистанска територия (независимо дали властите там предпочитаха термина "убежище" или по-дипломатично звучащия "скривалище"). Която и дума да се използва, това помогна на талибаните да се съхранят, а на Кабул и Вашингтон попречи да спечелят.

В последните дни в "Туитър" набра сили хаштага #SanctionPakistan заради ролята на страната в дейността на талибаните. Критици на този подход отбелязват, че той много удобно се разпространява в момент, когато Индия е председател на Съвета за сигурност.

Всичко, което трябва да знаете за: