България, Унгария, Полша: опасни ли са китайските инвестиции в Източна Европа?

Снимката е от 2018 г.

© Reuters

Снимката е от 2018 г.



Едва под 1% от преките чуждестранни инвестиции в България идват от Китай. Като цяло китайските инвестиции в Източна Европа са толкова нищожни, че не представляват заплаха за ЕС, смятат едни. Но други виждат голям риск, пише "Дойче веле".


По-агресивно настроените наблюдатели смятат, че китайските чужди инвестиции са по дефиниция корумпиращи - че оказват корозивно влияние върху по-малки държави, в които демокрацията и пазарната икономика съществуват само на думи, като например държавите по източната периферия на Европейския съюз. Не всички обаче са на мнение, че китайските инвестиции крият заплаха. Източноевропейските страни - членки на ЕС, се намират на кръстопът по отношение на политиката си спрямо Пекин и Брюксел.


"Тези инвестиции ще имат сериозни последствия в целия ЕС", убеден е Ерик Хонц от вашингтонския Център за международна частна инициатива (CIPE), който ръководи отдела за изследователска дейност, свързана с корозивния капитал.


Корозивният капитал: Пакост или лакомство?




Понятието "корозивен капитал" е въведено от CIPE. То се отнася до външни капиталовложения, при които липсва прозрачност, отчетност и пазарна ориентация. "Най-често те произхождат от авторитарни режими като Китай или Русия и използват слабости в управлението, за да влияят на политиката в страните получатели", каза пред "Дойче Веле" Матей Сималчик, директор на Централния европейски институт за азиатски изследвания (CEIAS) в Братислава.


В Словакия и Чехия например Пекин е успял да установи значителни връзки с местни олигарси, които преследват свои финансови интереси в Китай. Затова двете държави понякога биват окачествявани като "превзети". "Същите връзки впоследствие биват използвани от Китай като инструмент за поощряването на политики, обслужващи китайски интереси", твърди Сималчик. "Партнирайки си с прослойката на олигарсите, Китай успява да влияе едновременно и на двете държави."


Унгария е благосклонна, а Полша се двоуми


Източноевропейската страна с най-висок дял китайски инвестиции е Сърбия. Директно след нея се нарежда Унгария, която планира редица бъдещи проекти, в това число и строежа на спорния университетски кампус "Фудан" в Будапеща.


В същото време политическият елит на Полша е разкрачен между Китай и ЕС. "От една страна, Полша бива критикувана от ЕС заради антидемократичните си залитания. От друга обаче, тя се отнася с подозрение към китайските инвестиции поради историческата си борба за независимост, подобно на балтийските републики", пояснява Хонц.


Позицията на Полша спрямо Китай се влияе от американско-китайските отношения, тъй като Варшава обикновено действа като лоялен и предан партньор на Вашингтон.


"Само че действията на Полша може да се окажат непредвидими, ако се съди по първенството, което страната отрежда на отстояването на националните интереси и идентичност, а това може да я тласне към политики, насочени срещу нейните европейски и американски съюзници", коментира Румена Филипова, съосновател на Института за глобални анализи в България.


Все пак Полша поддържа с Китай значителни икономически връзки, особено що се отнася до железопътния транспорт, тъй като страната е ключова за транзитния превоз на китайски железопътни товари. "Нищо чудно, ако в бъдеще Китай успее да се внедри още по-солидно в страната и налее там още повече корозивен капитал", твърди Матей Сималчик.


Литва се съпротивлява


През февруари тази година Литва бойкотира срещата на върха на страните 17 + 1 (източноевропейските страни + Китай), настоявайки диалогът между ЕС и Китай да се води единствено на равнище 27 +1.


"Твърдата позиция на Литва спрямо Китай е защитима, като се има предвид несъщественият финансов и търговски обмен между двете страни", смята Филипова. "Освен това за Литва не съществува политическа и военна заплаха, тъй като страната е членка на ЕС и НАТО. Въпреки това решителната съпротива на Вилнюс впечатлява", добавя тя.


"Случаят с Литва показва, че влиянието на Китай в Централна и Източна Европа е несигурно, защото се опира само на отделни сегменти в обществото и политиката", пояснява Сималчик.


Все още не е ясно дали и доколко останалите две балтийски държави ще последват Литва. Според Сималчик това е по-вероятно за Естония, макар че тя навярно ще го стори по по-дипломатичен начин, отколкото Литва. "Що се отнася до Латвия, измежду трите държави тя може би ще бъде най-малко критична в политиката си спрямо Китай - отчасти поради обществените настроения сред латвийците, които са от европейските народи, проявяващи по-благосклонно отношение към Китай", коментира Сималчик.


"В някакъв смисъл Литва свали маската от лицето на Китай и показа на ЕС неговия меркантилизъм и абсолютното му пренебрежително отношение към политиката", каза в заключение Хонц.


България и Румъния


През 2018 г. китайският президент Си Цзинпин издигна китайско-българските отношения до ранга на стратегическо сътрудничество, макар че упражненият от САЩ натиск по-късно накара София да промени отчасти курса си.


Все пак притокът на китайски капитали в България и Румъния е по-незначителен в сравнение с Централна Европа, като двете държави отдават приоритет на ЕС и НАТО.


"Не бих казал, че България и Румъния са засегнати в по-малка степен от корозивния китайски капитал, отколкото Чехия и Словакия - те са по-скоро засегнати по различен начин", пояснява Хонц. "Политическите елити в тези две страни като че ли по-ясно съзнават, че подобни инвестиции може да повлияят отрицателно на възможностите им да направляват политико-икономическия курс."


Румъния прие меморандум, който блокира даването на обществени инфраструктурни поръчки на фирми със седалище в страни, които нямат двустранно търговско споразумение с ЕС. През 2019 г. Букурещ отстрани китайската телекомуникационна компания Huawei от участие в румънските мрежи. Беше замразено и сътрудничеството с Китай по строежа на ядрената електроцентрала "Черна вода".


Не са ли преувеличени тревогите?


Проведено неотдавна изследване от Централно- и източноевропейския център за азиатски изследвания (CEECAS) сочи, че властите в този регион като че ли раздуват опасността от китайското присъствие в него. Изследването също така отбелязва, че преките китайски капиталовложения в страните от този регион са в скромен размер.


Според данни на China Global Investment Tracker през периода между 2000 и 2019 г. от направените китайски инвестиции в Европа в размер на 129 милиарда долара (107 милиарда евро) само 10 милиарда се падат на Централна и Източна Европа.


Според Бейкър Макензи обемът на преките китайски инвестиции в Европа за една година е спаднал с 6.2 млрд. долара - от 13.4 млрд. през 2019 до 7.2 млрд през 2020 г. Данните от Унгария обаче опровергават тази тенденция. Търговският обмен между Китай и Унгария през първата половина на 2020 г. е достигнал 5.35 млрд. долара, регистрирайки повишение от 9.8% в сравнение с предходната година. А общият обем на китайските капиталовложения в Унгария възлиза на 5 милиарда долара.


За сравнение, износът на България за Китай през 2020 г. възлиза на 870 млн. долара, а вносът от Китай - на 1.7 млрд. В периода между 2006 и 2020 г. Китай е увеличил дяла си в общия износ на България от 0.6% на 2.7%. А преките чужди инвестиции на Китай в България са под 1% от общите чуждестранни преки инвестиции в страната. През 2019 г. износът на Румъния за Китай възлиза на 850 милиона долара, а вносът от Китай - на 5 млрд. В периода между 2000 и 2019 г. размерът на преките китайски инвестиции в Румъния е 1.4 млрд.


"Опасенията ми бяха по-големи преди две години, когато китайските капиталовложения се възприемаха като чисто търговски", казва пред "Дойче веле" Микаел Вийгел от Финландския институт за международни отношения. "Днес обаче Европа е наясно, че Китай използва инвестициите си, за да увеличи своето влияние и да внесе разкол в ЕС. Случаят с фирмата Huawei ни отвори очите", добавя експертът.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK