Новият британско-американски пакт разгневи Франция и накара Европа да мисли за бъдещето

Новият британско-американски пакт разгневи Франция и накара Европа да мисли за бъдещето

© Associated Press



Франция реагира гневно, Китай - нападателно, а Европа - с поглед към бъдещето, след като Съединените щати, Великобритания и Австралия обявиха новия си пакт в сигурността, изкуствения интелект и други области в Индо-Тихоокеанския регион, неофициално за възпиране на Пекин.


На пръв поглед именно Франция сред най-тежко засегнатите от новината, но вече се появиха коментари, че тя е знак за геополитическото пренареждане, свързано с Тихия океан, и в деня, когато Европейският съюз се готвеше да представи собствената си стратегия за региона, е знак за нуждата от промяна е единство.


"Прилича много на онова, което правеше Тръмп"


Голямата болка за Париж дойде от факта, че Канбера разтрогна договор за 31 млрд. евро (който преди това се бавеше заради двустранни спорове) за доставка на френски конвенционални подводници. Причината за решението е, че Австралия няма да се нуждае от тях - с американска помощ тя ще стане една от едва седемте държави, които притежават ядрени подводници.




"Казано на добър френски, това беше наистина удар в гърба", възмути се френският външен министър Жан-Ив льо Дриан пред радио "Франс ентер" (цитатът е по БТА). Той каза, че е ядосан и изпитва горчивина заради случилото се. "Установихме с Австралия отношения на доверие. Това доверие беше предадено", допълни Льо Дриан, който сключи по времето, когато беше френски министър на отбраната, с Австралия договора за построяването и доставката на 12 конвенционални подводници. Тогава този договор между Франция и Австралия бе определен като "договора на века"; сега, отбелязва Льо Дриан, Канбера ще трябва да обясни как смята да излезе от него.


Той дори сравни сегашния американски президент Джо Байдън с предишния, след чиято загуба на миналогодишните президентски избори и Берлин, и Париж си отдъхнаха:


"Това едностранно, брутално и непредвидимо решение прилича много на онова, което правеше Тръмп."



Министърът на отбраната Флоранс Парли нарече обявеното "много лоша новина за спазването на дадената дума". Лондон междувременно заяви, че не иска да "дразни" Париж с пакта, тъй като "французите са сред най-близките ни съюзници в Европа". "Отношенията ни с Франция, военните ни отношения с Франция... са здрави като скала," каза в парламента британският премиер Борис Джонсън.


"Трябва да оцеляваме сами" - въпросите пред Европа


Новото партньорство дойде в деня, когато ЕС представя официалната си стратегия за засилване на присъствието си в Индо-Тикоокеанския регион.


Говорител на върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Жозеп Борел каза днес, че блокът не е бил информиран за новото партньорство в областта на сигурността и че се опитва да получи повече информация за него. Този въпрос ще бъде обсъден със страните членки, за да се направи оценка на последиците, които ще има това стратегическо партньорство, заяви говорителят Петер Стано.


В обичайния си прям стил Борел обясни, че "не е доволен" от новото партньорство (иначе включващо три западни държави, две от които - съюзници в НАТО, където са и повечето членки на ЕС), но то показва колко навременна е европейската стратегия.


"Трябва да оцеляваме сами, както правят и другите," каза Борел като част от представянето на новата европейска стратегия. Той използва и изрази като "стратегическа автономия", свързана с нуждата Европа да увеличи собствения си ангажимент към сигурността си отвъд американския чадър, за което говори френският президент Еманюел Макрон. ЕС е "длъжен" да работи за това и да търси сам пътя си - особено след като Лондон е бил потърсен за партньорство с блока, но не е проявил интерес.


Какво ще прави Европа


В представената нова стратегия, изготвена преди обявяването на новия съюз, се споменава както акцентът в сегашните действия в отбраната, търговията и други области с азиатско-тихоокеанските партньори (Индия, Китай и други), така и бъдещите "приоритетни области" на взаимодействие:


- изследване на начините засилване на военноморското присъствие на държави от ЕС в региона;


- работа с партньорите за укрепване на веригите на добавена стойност, завършване на водените в момента търговски преговори и сътрудничество в стратегически сектори;



- укрепване на правилата за защита на международната търговия срещу нелоялни практики, икономическа принуда и принудителни технологични трансфери;


- насърчаване на свързаността с партньорите;


- съдействие в редица области - дигиталното управление, здравеопазването, зеления преход и управлението на водните ресурси.


В стратегията, разработена независимо от новия съюз, се дават още примери с полупроводници, за чиято разработка ще се търсят партньори като Япония, Корея и Тайван.


"Безотговорно" мислене "от Студената война"


Китай не се споменава никъде изрично от трите държави, сключили новия съюз AUKUS (името му е съкращение от имената им на английски), но негласно се смята за основна причина за него. Досега водещ формат бе групата Quad, която ангажираше Индия и Япония (заедно със САЩ и Австралия); двете азиатски държави обаче не фигурират в новия формат за разлика от Великобритания, която обяви тази година префокусиране на политиката си в сигурността и отбраната към Индо-Тихоокеанския регион.


Пред Би Би Си министърът на отбраната на Обединеното кралство Бен Уолъс обясни, че Китай "се впуска в един от най-големите случаи на военни разходи в историята" и "разширява флота и военновъздушните си сили" изкючително бързо, включително в "оспорвани" морски зони и "партньорите" в тези региони трябва да могат да отстояват позициите си.


Според Пекин пактът "подкопава регионалния мир и стабилност и ускорява оръжейната надпревара", включително заради "изключително безотговорната" сделка с подводниците.


"Сътрудничеството между САЩ, Великобритания и Австралия във връзка с ядрените подводници подкопава сериозно регионалния мир и стабилност, засилва надпреварата във въоръжаването и подкопава международните усилия за неразпространение на ядрените оръжия", каза пред журналисти говорителят на китайското министерство на външните работи Чжао Лицзян, цитиран от БТА. Той обвини трите страни, че показват "манталитет от Студената война" и че използват ядрените оръжия за геополитически цели.


От година и половина напрежението между Пекин и Канбера е засилено. Говорителят на китайското министерство на външните работи обаче определи придобиването на американските подводници като противоречащо на поетите от Австралия ангажименти в областта на ядреното неразпространение.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK