Наричаха го Робокоп, а той завзе властта в най-успешната арабска демокрация

Единствената "история на успеха" от Арабската пролет изглежда все по-заплетена. След падането на автократа Зин ел Абидин бен Али през 2011 г. Тунис остана политически нестабилен, но изглеждаше като (несъвършена) демокрация. Политическият живот бе динамичен, макар икономиката не да не успя да намери правилния път и поляризацията да се задълбочаваше. Противопоставянето между "ислямисткия" лагер около "Ан Нахда" и останалите доби геополитически измерения с подкрепата на държави като Турция.

С един подпис неизвестен допреди две години професор по право заличи всичко, поне засега.

"Робокоп" бе популярен прякор за Кайс Сайед, когато тунизийците го забелязаха; това бе и името на и неофициалната му пародийна група във "Фейсбук". Още когато се кандидатира, безизразното му лице, отсеченото му говорене, почти декламативно, но без големи промени в интонацията, направиха впечатление. Въпреки това той спечели президентски избори, белязани от дълбоко огорчение на жителите от политическата класа. А може би точно заради неизвестността и липсата на харизма се превърна в желан избор за протестния вот.

На 25 юли, година и половина след началото на мандата си, той замрази работата на парламента, свали имунитета на депутатите, уволни правителството, назначи свое и на практика овладява съдебната власт; даде си извънредни правомощия поне за месец. Два месеца по-късно започна да управлява с декрети и то безсрочно.

Тунизийците се разделиха: едни приветстваха опита му да "сложи ред", а други го обвиниха в преврат срещу революцията и протестират. Кое е вярното и какво е известо засега за действията и плановете на държавния глава?

Дълбоки различия

Сайед направи последното си съобщение тази седмица през "Туитър", а с него той разшири и изпълнителните си, и съдебните си правомощия. Обясни, че сам ще подбере членовете на комисия, която ще промени приетата през 2014 г. (почти единодушно) конституция, и за новата, осигуряваща по-голяма стабилност, версия ще има референдум. И до днес, почти два месеца след първата интервенция на Сайед, Тунис остава без премиер въпреки на Хишем ел Мешиши, уволнен от него. Президентът многократно е заявявал, че ще назначи нов, но и с последния декрет това не се случи.

Протестът на 18 септември в столицата Тунис

Първият декрет през юли последва дни на протести срещу правителството. След тях, макар да имаше стълкновения на привърженици и противници на премиера, нямаше масови безредици. Демонстрациите продължават - имаше ги и вчера в Сфакс, но не и многохилядни, макар на 18 септември в столицата да се събра голямо множество в района на общинския театър. На улицата излязоха и привърженици на Сайед - които запалиха копия на конституцията, която той иска да промени.

Сайед настоява, че е действал срещу статуквото на политическа парализа, икономическа стагнация и коронавирусна криза. Същевременно на практика си избра кои части на конституцията да спазва - онези, които не влизат в противоречие с извънредните му правомощия.

Това раздели партиите. След решението на съюза най-силните играчи в тунизийската политика са "против" действията на Сайед. Водеща в съпротивата срещу президента очаквано е "Ан Нахда", нарекла действията му "безочлив преврат срещу демократичната легитимност". Сред тези партии бе и друга водеща, "Сърцето на Тунис", включила се в инициатива за "общ фронт" срещу Сайед, за да бъде избегнато връщането към "системата на абсолютна автокрация" отпреди 2011 г. "Сърцето на Тунис" не е ислямистка партия, а светска и националистическа (вдъхновена от първия президент Хабиб Бургиба).

Все пак няколко партии, сред които близката до президента "Ашааб", публикуваха друго изявление, с което подкрепиха действията му като израз на "волята на народа"; досегашният парламент обслужвал мафията. Имаше и партии, които го обвиниха в "нарушаване на легитимността и преврат срещу конституцията", но заклеймиха и корупцията и хаоса отпреди 25 юли.

Снимката от пародийния профил на президента илюстрира отношението към него в началото, когато бе абсолютно неизвестен - преди по-малко от две години.

Недоволството не остана само на терена на политиката, но премина и в профсъюзите. Най-големият синдикат в страната предупреди, че почти абсолютната власт на Кайс Сайед е заплаха за демокрацията. Общият тунизийски работнически съюз - важен играч в тунизийската политика - предупреди, че властта не бива да се съсредоточава повече в ръцете на един човек. Вчера към осъждането на действията му като противоконституционни се присъединиха 18 правозащитни организации.

Армията на думи стои зад закона, но противниците на Сайед твърдят, че стои и зад него. Тя дълго не се месеше в политиката, но не предотврати свалянето на управлявалия 22 години Бен Али. Още в на 26 юли, когато препречваше пътя на депутатите към парламента, се появиха притеснения, че тя е готова не просто да прилага закона, а да говори от името на държавния глава или дори да взема страна в политиката.

Кризата на ислямистите

"Лагерите" в кризата обаче далеч не са отчетливо очертани; в "Ан Нахда", най-голямата партия, разломите са и вътрешни.

Уволнението на Мешиши и правителството вкара "Ан Нахда" в криза. Общо 113 високопоставени членове на партията я напуснаха заради "погрешните" решения на ръководството. Сред тях са депутати и бивши министри. Мнозина в партията искаха оставката на лидера Рашид Гануши заради политиките му от изборите през 2019 г. насам. Гануши бе обвиняван, че изостря и без това поляризираната обстановка в страната с демонстративната си близост с Турция, а и с лидери като бившия либийски премиер на признатото от ООН правителство Файез ас Сарадж (също подкрепян от Анкара).

"Ан Нахда" доминира в тунизийската политика от революцията през 2011 г. Икономическата ситуация, коронавирусната криза и състоянието на публичните услуги обаче отчуждиха мнозина от нея. Вдъхновена отчасти от "Мюсюлманските братя", но по-умерена и търсеща политически диалог, тя бе забранена от Бен Али. Завръщането ѝ даде повод на наблюдателите, които обещаваха, че падането от власт на "светските" автократи е като червен килим за "ислямистите" в арабския свят. Идеите ѝ са спорни за част от политиците и тя се стреми към по-голяма роля на исляма в обществото (на запад с особена тревога се наблюдава враждебното ѝ отношение към хомосексуалността), но подкрепя политическия плурализъм.

Геополитически разделения

САЩ реагираха след новия указ на Сайед. Държавният департамент изрази "безпокойство, че преходните мерки прдължават без ясен край", но отказа да коментира дали е извършен преврат, защото "има по-важни неща от спора как да се нарекат тези събития". Вашингтон е под натиск от представители на конгреса да установи дали действията на Тунис отговарят на критериите, за да продължи да получава военна помощ.

Много по-голям е интересът към Тунис в региона. Турция, която има връзки с "Ан Нахда", е силно критична към Тунис и вижда в действията на Сайед единствено удар за демокрацията. Свидетелство за това е начинът на отразяване в държавните медии; те говорят за риск от преврат и са силно загрижени за посоката на Тунис. Цитират се в голяма степен експертни позиции, за които ставащото е преврат и посегателство срещу демокрацията.

За арабски монархии в Персийския залив като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства действията на Сайед имат поне едно предимство: те силно засягат ислямистка партия, в която Рияд и Абу Даби виждат заплаха от "Мюсюлманските братя". Отразяването на кризата от техните медии, очаквано, е в противоположна светлина. Предвид напрежението между Египет и "Мюсюлманските братя" Кайро също може само да приветства Сайед.

От гледна точка на Катар, който, подобно на Турция, има здрави връзки с "Ан Нахда", ситуацията е сложна. Сайед бе в Доха през зимата и повдигна въпроса за надпревара за влияние върху Тунис (срещу която Сайед не възразява в търсене на икономически възможности) сред богатите страни от Залива и Турция. Същевременно някои поддръжници на Сайед виждат в действията му - решението да бъде разследвано финансирането на партии като "Ан Нахда" - стремеж да бъде изобличена катарската връзка на партията.

Отвъд изявленията за "подкрепа на демокрацията в Тунис" EС също има приоритети в кризата - стабилност, за да бъде овладявана миграцията през Средиземно море. Планът на блока за това лято (докато не се разгоря кризата в Афганистан) бяха партньорства с всички страни от Южното Средиземноморие, за да се ограничат пристигащите. Това вероятно е сред причините блокът да се въздържа от остри коментари.

А сега - накъде

Сайед настоява, че няма планове да бъде диктатор - не иска власт и не смята да я задържи. Основният недостатък на изявленията му според критиците е, че той не казва нито кога ще я върне, нито как ще го направи.

Засега единственото видимо "разхлабване" бе в коронавирусните мерки; Сайед оотмени вечерния час, два месеца след като на практика пое властта с реч, която говореше и за епидемичната обстановка. Страната преживя истински взрив от COVID, макар смъртността да остава по-ниска от тази в България: над 20 хил. жертви (както и в България) при население от 11 млн. души.

По-предпазливите наблюдатели отчитат, че Сайед е непредсказуем. Каквото и да последва в политиката на Тунис, поне едно постижение ще е неизменна част от наследството на тези неочаквани два месеца еднолична власт: ваксинационната кампания се ускори рязко. От едва 14% с една доза до 25 юли броят им се увеличи с 25 процентни пункта (или почти три пъти) за два месеца.

В политически план обаче бъдещето е неизвестно, още повече докато водещите играчи в Близкия изток и Северна Африка се надпреварват за контрол върху него.