ЕС вече не може да обещае и далечна перспектива на Западните Балкани, смятат дипломати

ЕС вече не може да обещае и далечна перспектива на Западните Балкани, смятат дипломати

© Reuters



Европейските държави вече не могат да се съгласят дори да гарантират далечната перспектива за членство на Западните Балкани в Европейския съюз, въпреки че мястото им в клуба някога изглеждаше обещано.


Това обясняват за "Ройтерс" четирима дипломати. Агенцията цитира и вътрешен документ преди срещата в Любляна между лидерите на ЕС и Западните Балкани (която от месеци европейски политици бързат да уверят, че не е "за разширяването") на 6 октомври.


"Ройтерс" обяснява на базата на разговорите с дипломатите и документа, че проблемът е в страха от политически отпор, особено в богатите държави на север като Дания и Нидерландия, както и във Франция. От страна на подкрепящите разширяването Австрия, Италия, Хърватия, Словения и балтийските държави се чуват критики към Берлин и Париж, че не са притиснали достатъчно София заради ветото, наложено на Скопие (и косвено на Тирана).

В Солун през 2003 г. на европейско-балканска среща бе обещано, че разширяването ще е част от дневния ред на блока. Думата "разширяване" обаче отпадна от декларацията от срещата в Загреб през март 2020 г. (по време на хърватското председателство на Съвета на ЕС). Същият бе месецът, когато ЕС даде принципно съгласие за начало на преговори със Северна Македония и Албания, чиято първа междуправителствена конференция обаче България блокира.

Политическата чувствителност идва от спомена за миграцията от Източна Европа след приемането на България и Румъния през 2007 г., станала фактор и за Брекзит.


"Трябва да се държат зле, за да бъдат забелязани"




"Ройтерс" отбелязва, че дори да се постигне компромис за думите, използвани в документа, неразбирателствата по темата отразяват застоя в плана на ЕС за "пръстен от приятели" с по-близки връзки, от Украйна до Тунис. Западните Балкани, още повече, са считани в речите на водещи европейски политици от години за "естествена бъдеща част от блока" за разлика от горните две държави.


Дипломатите изразяват мнение, че ЕС индиректно задълбочава напрежението в региона, чиито граждани мечтаят да са част от ЕС още от времето след войните при разпадането на Югославия.


Застоят е регистриран в напрегнат момент заради новата ескалация между Сърбия и Косово, този път с повод използването на временни автомобилни номера при пресичане на границата. "Трябва да се държат зле, за да бъдат забелязани", обяснява дипломат в Брюксел. "На Балканите има влошаване, което произтича от загубения интерес в европейските столици."


"Докато има толкова много държави, които по една или друга причина не вярват, че е правилно да се разширява още европейската общност, не отиваме наникъде", цитиран е Джон О'Бренан, експерт по евроинтеграцията от университета "Мейнут" в Ирландия.


Различни кръгове на интеграция


Измежду шестте държави на Западните Балкани, които не са част от ЕС (седмата, Хърватия, влезе през 2013 г.), има различна степен на напредък по пътя към еврочленството.


От едната страна са Сърбия и Черна гора, започнали преговори в началото на изминалото десетилетие. Еврокомисията вижда известен шанс за присъединяването на Подгорица през това десетилетие, макар да остава дълъг път в хода на преговорите. С Белград ситуацията е по-сложна заради конфликта с Прищина. Евросъюзът даде да се разбере (а Сърбия многократно е показвала, че го съзнава) нуждата да се реши косовският въпрос, за да може страната да се присъедини към блока.


Следват Албания и Северна Македония, при които до неотдавна имаше надежда за бързо започване на преговори заради множество направени реформи (особено в Скопие). Тези надежди засега остават блокирани от българското вето. На теория двете държави чуха "да" за преговори, но на практика ветото пречи диалогът да бъде насрочен.


Най-далеч от евроинтеграцията са Босна и Херцеговина и Косово. Молбата за начало на преговори на Сараево от 2016 г. още не е получила отговор. Косово дори не е признато от всички държави в ЕС - Словакия, Испания, Гърция, Кипър и Румъния не са предприели такава стъпка. Прищина от години чака и визова либерализация с ЕС, но дори тази тема се оказва политически чувствителна в европейските столици.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK