© Reuters
Среща, която "не е за разширяването" на ЕС към Западните Балкани, разпали дебат дали разширяването има бъдеще. "Ройтерс" първо обяви, а после се поправи, че блокът дори ще спре да гарантира, че евроинтеграцията на региона е даденост, на европейско-балканското заседание на лидерите, организирано от Словения тази сутрин с уговорката, че ще се говори за сътрудничество по принцип. "Свободна Европа" написа, че Франция и Германия искат да върнат визите за Сърбия и Албания заради твърде много злоупотреби.
В София и Скопие вниманието - разбираемо - ще бъде насочено основно към срещите на президента Румен Радев с премиера Зоран Заев и лидерите на Франция и Германия, Еманюел Макрон и Ангела Меркел. Въпросът за разширяването на ЕС със Западните Балкани обаче далеч не се изчерпва с българското вето.
Ангажиментът за разширяване се появи на подобна среща в Солун още преди 18 години. Оттогава три балкански държави - България, Румъния и Хърватия - влязоха в ЕС. От тях само Хърватия е от Западните Балкани и то се присъедини преди 8 години. Двете започнали преговори - Сърбия и Черна гора - не отварят нови глави, макар Подгорица да напредва по-успешно. При това, каквито и алтеранативи да търси ЕС, именно разширяването остава най-важната декларирана цел за Западните Балкани, а сякаш тя все повече се отдалечава.
Дебатът от последните седмици изправи блока и съседния на България регион отново пред трудния въпрос: работят ли изобщо отношенията между Европейския съюз и Западните Балкани в сегашния си вид?
"Дневник" обобщава основните притеснения за връзките на ЕС и Западните Балкани, възникнали около срещата, и очакванията за днес в търсене на отговора на този въпрос. Нагласите и притесненията си за тези отношения изразиха за изданието и експерти от региона.
Важното за България
Северна Македония сама се възприема като най-подготвената да отбележи някакъв напредък по пътя към евроинтеграцията. Комисията също е на това мнение, но държави като България (която чрез ветото си най-шумно изразява проблема заради двустранния спор) смятат, че Скопие първо трябва да изпълни условията на София.
На този фон ЕС - а и Съединените щати - търсят пробив в българо-македонските отношения, застинали покрай изборния цикъл в България, а отскоро - и покрай местните избори в Северна Македония. Съединените щати поне два пъти дадоха сигнал, че търсят решение по неофициални канали. Еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи се впусна в няколко дипломатически совалки между София и Скопие от началото на лятото. Конкретният израз на това усилие засега са две срещи на Радев и Заев, една след друга и преди заседанието, организирани с различни посредници:
| - от 7:30 ч. еврокомисарят за разширяването Оливер Вархеи и словенският премиер Янез Янша (Словения държи ротационното европредседателство на Съвета) канят Радев за обща среща със Заев; - от 9:00 ч. е срещата на Радев и Меркел с Макрон и Заев. |
Какво могат да постигнат тези срещи? Нищо, ако се съди по коментарите от президентството в София. В почивните дни вицепрезидентът Илияна Йотова настоя на позицията, че няма промяна в политиката на България, тъй като поставените пред Северна Македония условия не са изпълнени. Служебното правителство от своя страна се позовава на декларацията, приета от 44-тия парламент, ограничаваща възможността да се одобряват преговори със Скопие, ако не са изпълнени условията.
Едновременно с това поканата от Меркел и Макрон за Радев и Заев е знак, че Франция и Германия за пореден път се обединяват преди ключова европейска среща в опит да търсят приемливо за всички решение. Намесата им на най-висок ониво в синхрон обикновено дава резултат. Пример в последната година бе трудният дебат с Полша и Унгария за механизма "пари срещу законност", който бе приет и успя да мине на Европейския съвет въпреки изричната съпротива на Варшава и Будапеща след разговори с всички заинтересовани партньори.
Какви думи ще се използват
Поне на думи обаче Северна Македония не изчерпва българския интерес на Западните Балкани. София декларира и по време на председателството си през 2018 г. си значението, което отдава на евроинтеграцията на Западните Балкани. Образът ѝ на водещ застъпник на процеса, по-късно поет от други държави, пострада от ветото за Северна Македония, но интересът най-малкото продължава да се заявява.
Да се говори за "европейска перспектива" или за "разширяване", бе големият спор за заключителната декларация за днешната среща, който се пренесе в европейски медии и световни агенции. Първата фраза бе част от заключителните документи в София и Загреб; по време на българското европредседателство новата стратегия на ЕС за Западните Балкани бе оспорена от Испания, защото добавянето на Косово към списъка за разширяване предполага, че става въпрос за държава, а Мадрид не признава, че е така. Към това се добавиха и скептично настроените към разширяването и накрая "европейска перспектива" изглеждаше като по-приемлив вариант за всички.
Около тези думи в Брюксел имаше същински сблъсък - от Италия и Австрия, подкрепящи "разширяване", до Франция, Дания и Нидерландия, които се показват открито скептични.
Висар Джамбази, изследовател и проектен мениджър в института Democracy for Development в Прищина, припомня, че отвъд Сърбия и Албания (които бяха засегнати в публикацията за визите на "Свободна Европа") "преди всичко все още има една държава на Западните Балкани, която не ползва безвизов режим в Шенгенското пространство: Косово. Макар страната да е изпълнила всички необходими критерии, все още очаква зелена светлина от Съвета."
От коментари на запознати с хода на преговорите брюкселски експерти в местни медии и социални мрежи следва, че въпросът за визите - и без това деликатен заради трайната липса на консенсус за Косово - най-вероятно изобщо няма да се повдигне по тази причина като политически чувствителен, но неспособен да произведе консесус.
Пари вместо дата
Самата Словения, месеци след като пое председателството на ЕС, побърза да предупреди, че срещата "не е за разширяването". Така, въпреки декларацията, която ще се приеме, основният въпрос пред лидерите на теория остава: какво да се направи, за да получи регионът алтернативна утеха?
Със сигурност в декларацията няма да има точен ангажимент за датата, до която държавите ще бъдат приети. Допреди няколко години се говореше за 2025 г. Словения предложи 2030-а преди срещата, но се сблъска със съпротива.
В съобщението, с което се оповести официално срещата, се появи и алтернативата: нов пакет от 30 млрд. евро, облечен в думите Икономически и инвестиционен план (EIP). Той се описва като "сериозен инвестиционен пакет", който ще "генерира по-устойчив, зелен, цифров растеж с фокус върху хората, от който ще имат полза регионът и Европа като цяло". Идеята е:
- ЕС да помогне за привличане на публични и частни инвестиции с подкрепата на Инструмента за гаранции на Западните Балкани, който има потенциал да мобилизира 20 млрд. евро.
Помагат ли "алтернативите на разширяването", които Европа предлага на Западните Балкани, когато то не може да продължи? Берлинският процес е пример, че отговорът би могъл да е "да", но те не могат да преодолеят основния проблем, който именно създава напрежение - в Солун преди 18 години вратата към разширяването бе отворена, а почти никой не бива допуснат дори да се доближи до нея.
"В последните две десетилетия единствената политика към региона е разширяването. Днес дори на тази политика се пречи по добре известни причини. Политиката на ЕС за разширяването постоянно е спъвана от интереси на държави членки. Липсата на обща позиция за разширяването сериозно накърни доверието към Западните Балкани."
изследовател
Отвъд думите: свърши ли се с разширяването
Оптимизмът около поддръжката за разширяването, която все пак се очаква днес, отвежда до парадокс: какво изобщо носи тази "битка за думи" на Западните Балкани и на пауза ли е разширяването? Под заплаха ли е?
"Политиката на разширяване не е мъртва, но скоро ще бъде, ако водещите страни, особено Франция и Германия, не направят нещо за него. Последният шанс - или по-точно последният зов за събуждане - за ЕС ще са френските избори догодина," смята Джамбази.
"Не мисля, че е на пауза," казва Сърджан Цвиич от "Отворено общество" и тръста за анализи Balkans in Europe Policy Advisory Group (BiEPAG). Но той отчита, че фрустрацията сред проевропейски настроените граждани е "огромна".
Проблемът според него е другаде. Реформира се само методологията на разширяването (по искане на Франция през 2019 г., когато тя спря Северна Македония и Албания), но не и начинът да се вземат решения. Според него нуждата от гласуване с единодушие при всяка стъпка на кандидатите спъва в най-голяма степен процеса.
"Това е проблем, защото не може да наградите тези, които заслужават да бъдат наградени и са постигнали напредък, но не можете да санкционирате и отбелязалите демократичен срив в последните години. Преди да имаме квалифицирано мнозинство на междинните етапи, колкото и да реформираме процеса, не може да постигнем промяна."
изследовател
В този формат с квалифицираното мнозинство експертът вижда полза и за България. Той би позволил на политиците да се противопоставят на отварянето на първите глави в преговорите за вътрешнополитически причини, ако това е целта, но процесът ще продължи. По много циничен начин ще се укротят популистите, които искат да продължат да се преструват, че дадени въпроси са изключително важни, въпреки че не са, но процесът ще продължи.
По думите му, у държавите остава инструментът да не се ратифицира присъединяването, ако смятат интересите си застрашени, но отделните етапи на преговорите няма да стават жертва на изборите в държавите членки.
Разнопосочни сигнали
Разминаващите се послания на европейски дипломати, независимо от крайния вид на декларацията, повдигнаха отново въпроса за комуникацията на Брюксел (а и на държавите членки) със Западните Балкани.
Председателят на комисията Урсула фон дер Лайен преди дни бе на обиколка в региона. Тя похвали усилията на Сърбия да осъществява реформи, а всъщност Белград преминава през срив на върховенството на закона и месеци по-рано не успя да отвори нито една нова преговорна глава. Тя повтори и че Тирана и Скопие са готови за преговори в ЕС - както и в редица официални доклади - но Европейският съвет не показва, че мисли така. Първо несъгласни бяха Франция, Дания и Нидерландия, които още са скептични. След това гласът им утихна, за да нададе своя друг играч - България.
"ЕС прави ужасно лоша услуга (на Западните Балкани - бе. ред.), но разбирам позицията, в която се намира," каза за "Дневник" Цвиич. От една страна, тя трябва да окуражава държавите в региона. От друга, "фактът, че окуражават режима в Сърбия, преминаващ през пълно превземане на държавата и заприличващ на копие на Унгария, определено наранява най-напред популярността на ЕС в страната."
Същевременно, продължава той, съюзът вече е потвърждавал многократно позицията си за отваряне на преговори с Албания и Северна Македония и няма полезен ход, "ако имате съпротивата само на една държава, която е напълно неоправдана и неразбираема дори в голяма част от членките".
© Associated Press Това не е особеност само на Фон дер Лайен. При посещението си в Белград германският канцлер Ангела Меркел поиска "реформи" миналия месец и увери, че Сърбия има място в съюза, но преди това бе обвинявана, че заради интереса да има стабилност на Балканите е поддържала незаинтересован от демокрацията режим дълги години (т.нар. стабилокрация, каквато се създаде не само в Сърбия, но и в България). По време на балканските обиколки Меркел е принудена да повтаря, че пътят към ЕС е дълъг, но не би могла да каже колко.
В тези сигнали Висар Джамбази вижда друг проблем: празната реторика. Според него, ако ЕС не се възползва от следващите два месеца и не надскочи практиката на повтарящите се, гръмки фрази, "може и да загуби региона". "Последната визита на Урсула фон дер Лайен в Сърбия илюстрира това най-добре. Макар че Сърбия наскоро бе втора в The Global Organized Crime Index заради мащаба на организираната престъпност, Урсула фон дер Лайен не изрази никаква критика към Вучич и автократичния му режим."
Рискува ли ЕС да загуби Балканите
Още един повтарящ се мотив от последните години е опасението, че комбинацията между намаляващия интерес на много европейски държави към разширяването е и отстъплението на демокрацията може да доведе Западните Балкани дотам напълно да загубят интерес към ЕС. Според Цвиич обаче лидерите, които говорят за загубен интерес към ЕС, може би в действителност никога не са се интересували от членството.
"Способността за влияние остава много голям. ЕС е единственият международен играч, който може да прави добро или лошо време на Западните Балкани."
изследовател
Според Джамбази въпросът е двете страни да осъзнаят, че имат полза от интеграцията. "Нужно е да отбележим, че интеграцията на Западните Балкани в ЕС е от взаимна полза," казва Джамбази. "Във все по-многополюсен свят, с променящи се съюзи и приоритети, Западните Балкани трябва да са приоритет за ЕС предвид различни геостратегически фактори като сигурността и незаконната миграция."
