Франция и Германия допуснаха доставки на "зелен водород" по "Северен поток 2"

Франция и Германия допуснаха доставки на "зелен водород" по "Северен поток 2"

© Reuters



Русия и Европа могат да си сътрудничат по въпросите на климата, а по тръбите на "Северен поток 2" би могъл да тръгне "зелен водород", който да захранва континента с "климатично неутрална енергия".


Такава визия представят посланиците на Германия и Франция в статия, публикувана от деловото издание РБК.


Според Геза Андреас фон Гайр и Пиер Леви в следващите десетилетия Русия може да се превърне в доставчик на водород, водещ туристически център на света, както и център на "зеленото" финансиране. Дипломатите смятат за "важна" заявката на руския президент Владимир Путин, че страната му ще е климатично неутрална не по-късно от 2060 г. (десетина години след ЕС).


Идеята не е съвсем нова




В статията, още няколко акцента от която следват в този материал, "зеленият" водород се споменава само мимоходом - като възможен сценарий. Това става в момент, когато "Северен поток-2" е завършен след споразумение между Вашингтон и Берлин за неналагане на нови санкции на проекта, но тръбата чака одобрение от германските регулатори, за да започне експлоатацията ѝ, въпреки острите критики от Путин.


Чистият водород, произвеждан с мощности, разчитащи на нисковъглеродна енергия, обаче е важна част от бъдещата климатична политика на ЕС. Еврокомисията представи стратегията си за водорода миналата година, а през август тази обрисува визията си за бъдещето на зеления транспорт, в което водородът също има място. Брюксел работи и за създаване на такива водородни мощности извън ЕС, например в Украйна.


Поддръжници на "Северен поток 2" - силно оспорван в Европа заради рисковете от задълбочаването на енергийната зависимост от Русия - твърдят от няколко години, че възможността за доставка на водород в бъдеще е потенциална полза от проекта. Германският бизнес смята това за възможно, но активисти имат резерви.


Канцлерът Ангела Меркел е заявявала, че Германия предпоставя "ненужността" на руския газ след 2045 г. предвид трансформацията на енергийния сектор в Европа. Руски представители от своя страна са обсъждали възможностите Русия да изнася водород към страната.

Идеята, чието осъществяване още изглежда далеч, бе предложена за пръв път през 2018 г. от базираната в Германия Uniper, една от компаниите в изграждането на проекта. "Газпром", работеща над технология за превръщане на природен газ във водород, никога не е отхвърляла такъв вариант (а изпълнителният директор на проектната компания за "Северен поток 2" Матиас Варниг заяви през юли, че той се проучва в момента). Реализацията му същевременно би искала изграждането на сериозни мощности, с каквито Русия в момента не разполага, и, според някои експерти, решаване на технически въпроси, свързани с транспорта на водорода по тръбите.

Русия вече отправи към Германия през декември и алтернативно предложение - въпросният метод, пиролиза, да се използва в заводи, които "Газпром" може да построи в Северна Германия, където "нисковъглероден водород" да се произвежда от доставяния от компанията газ.


Прогноза за след 30 години


По думите на двамата посланици Русия има потенциал да стане важен доставчик не само на устойчива енергия, но и на технологични решения и научни достижения, ако осъзнае предизвикателствата в изменението на климата, ако се възползва от открилите се възможности и приеме смели политически решения заедно с партньорите си в Европа. Впечатляващата ѝ природа може да привлече много пътешественици, а въглищният Кузнецки басейн (известен като Кузбас, в южната част на страната) може да стане регион на наука и зелена промишленост.


Отбелязват се и потенциалът за ролята на атомната енергия в енергийния баланс заедно с "безкрайните гори" на Русия, смекчаващи изменението на климата, и този в износа на редки земни метали, незаменими във ветропарковете и електромобилите. Зелената трансформация би "увеличила качеството на всекидневния живот не само в Москва, а и в цялата страна".


Всичко това се описва във вид на хипотеза за времето след 30 години. "Звучи твърде добре, за да е вярно?... Действително е възможно след 30 години", ако ЕС и Русия си протегнат ръка, смятат Фон Гайр и Леви.


Публикацията е замислена да съвпадне с навечерието на предстоящата климатична конференция COP26, която започва в края на тази седмица в Глазгоу, Шотландия (в която Путин ще се включи видеоконферентно). Посланиците смятат, че климатичното сътрудничество между Русия и ЕС може да се укрепи, когато Франция стане председател на Съвета на Европейския съюз в първата половина на 2022 г.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK