"Сръбският криптонит" ще осигури хиляди тонове литий в Европа (ако сърбите позволят)

"Сръбският криптонит" ще осигури хиляди тонове литий в Европа (ако сърбите позволят)

© Скрийншот, YouTube



Хиляди излязоха по улиците на Белград това лято, за да протестират срещу проект, който може да стане ключов за развитието на възобновяемата енергия в Европа. Световният гигант в минното дело "Рио Тинто" планира да разработва залежи за 2.4 млрд. долара и работи по въпроса от години, но напоследък въпросът каква цена ще се плати отеква все по-силно в публичния дебат.


Проектът още е на етап изследвания за икономическа обоснованост и предстои окончателна оценка на въздействието върху природата, но геологичното е приключило, а сръбската държава проявява недвусмислен интерес. "Рио Тинто" вече е собственик на близо половината земя, където ще се разположи мината.


Съпротивата на част от сърбите срещу бъдещата мина обаче не е резултат само от екологичните страхове, каквито не са необичайни при подобни проекти по света - тя е въпрос и на доверие към властта.


Незаменим материал




Проучванията на сръбското правителство и на компанията показват сериозни залежи на ядарит (литиево-натриев боросиликат) - бял минерал, съдържащ литий и натрий и открит близо до р. Ядар (приток на Дрина) в Сърбия. Находището му е открито край Лозница (западна Сърбия, край босненската граница) в средата на по-миналото десетилетие.


Всъщност ядаритът е открит именно от "Рио Тинто". Преди 15 години сайтът на британската обществена телевизия Би Би Си съобщи: ""Криптонит" е открит в мина". Причина е забелязаното от британски учени (на които минералът е изпратен за анализ) сходство между химическия състав на минерала и т. нар. криптонит, носещ името на планетата от комиксите на DC. и способен да отслаби Супермен. Разликите са две: криптонитът е зелен и явно опасен, а ядаритът - бял и безвреден. "Съвсем определено не е зелен," обяснява Би Би Си.


Литият е основен компонент, нужен за съхраняване на енергия, както във възобновяемите технологии, така и в електромобилите. Все повече проекти за добива му се осъществяват в Австралия, Европа, Латинска Америка и САЩ. Очаква се търсенето в Европа и по целия свят да нарасне до десет пъти в следващите години. Така, от една страна, разработката на залежите се вписва в усилията на Запада за преход към зелена енергия, които ще са във фокуса и предстоящата климатична среща COP26, започваща на 31 октомври.

От друга, очакванията са властите са проектът да увеличи брутния вътрешен продукт на Сърбия поне с 1% (опозицията смята, че ползата е едва малка част от тази за минния гигант) и 2100 работни места при строителството, 1000 - постоянни, когато започне експлоатацията. Не на последно място, оценка на сръбски професор по геология отпреди няколко месеца сочи, че е възможно 10% от всички залежи на литий в света да са именно в находището, към което проявява интерес "Рио Тинто".


Компанията смята и че проектът ще ѝ помогне да се позиционира като водещия доставчик на литий в Европа за следващите 15 години и ще осигури само с него производството на литий за 1 млн. електромобила годишно.


"Сръбският криптонит" ще осигури хиляди тонове литий в Европа (ако сърбите позволят)


"Рио Тинто" също се заиграва с комиксите. "Искате да знаете дали сме открили криптонит?" е озаглавено съобщение на сайта ѝ, но там гигантът бърза да уточни, че няма връзка между него и Супермен, нито сходство между ефектите на двата минерала.


Опасения


Агенция "Ройтерс" обаче писа през лятото за оценка на екологичното въздействие, поръчана от самата "Рио Тинто", според която ще има "непоправими щети" на околната среда. Хвостохранилището е планирано за район близо до река Ядар и за природозащитниците не е трудно да се обезпокоят от възможно замърсяване в такива условия, при наводнение или други неблагоприятни явления.


Информацията не бе потвърдена от минния гигант (който уверява, че от 20 години работи по изискванията за проекта и изследва всички възможни ефекти върху околната среда и възможностите те да се минимизират). Тя обаче бе сред поводите за масовите протести през август. Освен в Белград, демонстрации имаше и в засегнатия район. Петиция, която трябваше да бъде изпратена на премиера Ана Бърнабич за пълен отказ от проекта, не достигна обявената цел от 200 хил. души, но все пак показа, че почти 133 хил. сърби са против.


Каквато и да е истината за екооценката, тя извади на преден план опасенията на местните общности за рисковете за замърсяване на въздуха и водата, унищожаване на биоразнообразието и загубата на земеделска земя. При това предлаганата разработка далеч не е първата, извикала такива притеснения; скорошен доклад на неправителствена организация обаче показа, че подобни инициативи обикновено се осъществяват без въвличане на местните общности. Предвид световния си опит (включително в забъркването в спорни ситуации) "Рио Тинто" се ангажира да промени това и отвори информационни центрове в Лозница и Брезяк, районите, които ще бъдат засегнати от проекта.


Фотогалерия: ''Бялото злато'' на Аржентина >


Друг протест, през септември, бе пример за това, че за много граждани проблемът е в обичайното отношение на сръбските власти към стандартите; демонстрациите далеч не бяха само срещу бъдещия проект на "Рио Тинто", а и срещу нелегалните сметища, качеството на въздуха и нерегулирани ВЕЦ. Стигна се и до крайности - участници в протеста заплашиха да "унищожат" машините на компанията, ако те се появят в района на Лозница.


Народът ще реши (след като гледа рекламите)


В тези условия Сърбия обещава, че за проекта ще има референдум, без да навлиза в подробности. Още преди да е насрочена дата обаче, по всички сръбски телевизии се появиха реклами на проекта. "Зелени технологии, електромобили, чист въздух - всичко това зависи от едно от най-важните литиеви находища на света, точно тук - в Сърбия," се казва в една от тях.


Екоактивисти и опозиционери видяха в този подход традиционен според тях инструмент на сръбските власти - страната, подкрепяна от държавата (била тя компания, кандидат-кмет или управляващата партия), трябва да получи възможно най-много ефирно време, така, че другата гледна точка да не може да се чуе. С такива, по думите им, "несправедливи" кампании опозицията и гражданското общество свързват монопола на управляващата Сръбска прогресивна партия на Александър Вучич върху властта, укрепват в последните години за сметка на демократичните институции и разделението на властите. "Рио Тинто" обяснява, че има право да рекламира в съответствие със законодателството и че е в правото си да се защити от "негативната кампания", на която е подложена.



Протести, макар и далеч по-малобройни от летните, имаше и от националистическата партия "Двери" - заради рекламите. Пред обществената телевизия РТС лидерът на партията Бошко Обрадович поиска клиповете да се свалят от национален ефир, тъй като "Рио Тинто" още не е получила разрешително за експлоатация на лития. В Лозница започна нова петиция за отказ от него, водена от движението "Не дамо Jадар" (със сходно име е официално влязлото наскоро в политиката движение "Не даваме Белград" срещу мащабен проект с небостъргачи и бизнес центрове, изменил облика на столицата).


В резултат от напрежението, след месеци протести и критики, и разпаления от рекламите дебат в медийното и онлайн пространството, Белград отново се впусна в обяснителен режим - нито е подписан договор за проекта, нито някой е взимал окончателно решение. Ако такова се вземе за ядарит или (в бъдеще) за други минерали, на които е богата Сърбия и "важни за бъдещето на света", обществото ще го научи, каза в сряда Зорана Михайлович, министър на минното дело и енергетиката.


Михайлович опита да успокои напрежението, като заяви, че държавата няма да вземе никакво решение за проекта, преди всички изследвания за въздействието му върху околната среда да бъдат завършени. Дали изобщо да се открие мината, ще зависи от референдума, каза Михайлович и поиска въпросът за опазването на околната среда не се използва за политическа употреба от "фалшиви природозащитници, политици, които искат да си намерят работа".


Тя дори сравни съпротивата срещу проекта и опасенията за замърсяване на Ядар и здравословни проблеми с бунта на радикали срещу началото на изграждането на жп линията Белград-Ниш през 19 в. по решение на княз Милан Обренович. "Не е в (наш) интерес да унищожаваме част от Сърбия, за да получим огромна сума пари," бе казала Михайлович през януари.


Проблемът за доверието


Компанията планира да започне работа по проекта през 2022 г., ако действително бъде подписан договор, а производството да започне през 2026-а. Не е известно как потенциален референдум - който едва предстои да бъде обявен - ще се отрази на плановете ѝ. Проект от подобен мащаб - и най-вече негативен резултат от допитването - може да окажат влияние на тройната кампания, пред която вероятно ще се изправят управляващите през пролетта: избори за парламент, за президент и вероятно местни в Белград.


Част от противниците на проекта бяха разгневени и когато чуха, че президентът Александър Вучич "умира от смях" при протестите срещу разработката на ядарита - Сърбия нямала нито море, нито други природни ресурси, които да могат незабавно да ѝ донесат милиони.

© Reuters

Част от противниците на проекта бяха разгневени и когато чуха, че президентът Александър Вучич "умира от смях" при протестите срещу разработката на ядарита - Сърбия нямала нито море, нито други природни ресурси, които да могат незабавно да ѝ донесат милиони.


Сериозните съмнения на гражданското общество - а и на различни възрастови групи, които се включват в протестите - същевременно се повтарят при съвсем различни демонстрации в последните години - срещу замърсяването на въздуха, срещу мащабния строителен проект в Белград, срещу насилието над опозицията. Последните години са трудни за сръбската демокрация, а почти пълният бойкот на противниците на Вучич на изборите заради съмнения, че могат да бъдат честни, на практика остави парламента в Белград без опозиция - затова ще има нов вот догодина и той бе насрочен едва месеци след съставянето на сегашния законодателен орган. Малкото останали независими медии са нападани, когато пишат за доскорошните връзки на Белград и мафиотски групи. "Фрийдъм хаус" вече смята Сърбия за "частично свободна".


Сигнал за това недоверие и усещане за непрозрачност и "скрит дневен ред" бе и поредното разследване по темата на Балканската мрежа за разследваща журналистика. Основният въпрос в него бе зададен от Златко Минич, член на борда на "Трансперънси Сърбия": "Има ли обещания и споразумения при закрити врати?"


Не е потвърдено да има, но случаят ще е поредният в последните месеци тест за доверието на сръбското общество.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK