Не ми трябва да знам научни новини, казват 57% от българите

Не ми трябва да знам научни новини, казват 57% от българите

© Георги Кожухаров



Всеки трети българин изобщо не се интересува от научни открития или събития и процеси в света на технологиите. Общо всеки шести казва, че това не му трябва във всекидневието. Четирима от десет никога не гледат документални филми за наука/технологии и не четат статии, списания или книги за учени или за наука. Почти половината никога не обсъждат такива теми в разговор в семейството или с приятели. Когато става дума за целенасочено усилие в свободното време да се разбере повече по въпроси, свързани с наука и технологии, 78% казват, че никога не го правят.


Когато се добавят и казалите "Почти никога", тези отговори изглеждат още по-категорични:

  • 55% практически не гледат и не четат за наука и технологии
  • 65% не обсъждат въпроси за наука и технологии в семейството и в компания
  • 92% почти никога не се задълбочават в някакъв научен проблем.

Но пък 52% от българите вярват, че вирусите са създавани в правителствени лаборатории, за да бъде контролирана свободата ни. Други 29% не знаят дали това е вярно или невярно. За 48% здравеопазването и медицинските грижи ще са най-силно повлияни от изследвания и иновации в следващите години, но 26% казват, че изобщо не ги интересуват новини от медицината, а още 58% проявяват "умерен интерес".


Тези и много други данни има в проучване "Евробарометър" за това какво познание имат гражданите, как го поддържат и какво е отношението им към науката и технологиите.




От него се вижда, че в никоя друга от обхванатите 37 държави хората не казват толкова много, колкото българите (общо 57%), че не им е нужно във всекидневието да знаят какво се случва в науката. Спрямо същото такова проучване от 2005 г. тази група се е увеличила с 12 пункта, а българите, за които наука и технологии са важни, са намалели със 7 пункта до 18%.



"Познания и нагласи на европейските граждани към науката и технологиите" бе публикувано в края на септември и е проведено между 14 април и 9 май тази година в страните от Европейския съюз и съседни държави като Турция, тези от Западните Балкани, както и Великобритания, Швейцария и скандинавски страни. В България е разговаряно лице в лице с 1049 души от анкетьори на агенция TNS BBSS.

Преди месец български медии разпространиха предимно официалното - и с оптимистични заключения - съобщение на Европейската комисия за средните показатели в ЕС и изявлението по този повод на ресорния еврокомисар Мария Габриел. Но практически не бе обърнато внимание на подробностите за България, съдържащи се в отделните справки за страната, в доклада от 322 страници или в специалната презентация за него.


А в тях може да се види със статистически показатели, че мнозина българи не просто не се интересуват от актуална информация, но и имат погрешно познание по базови научни факти, изучавани в училище, отговарят с "Не знам" или са затънали в конспиративни теории.



На всички почти 27 хиляди граждани, участвали в проучването, са задавани и 8 въпроса, с които се измерва нивото на общите им научни познания.

В сравнението на отговорите единствено Румъния е поставена след България, ако се гледа делът на верните отговори - правилно на 8-те въпроса са отговорили 4% в България и 2% в Румъния. В действителност, общо погледнато, българите изглеждат най-зле от всички, защото 56% (най-слабият резултат в ЕС) са дали по-малко от 5 верни отговора, а 40% (най-слабият резултат в ЕС) - между 5 и 8 верни отговора. При румънците първият показател е 47%, а вторият (51%) е колкото в страни като Германия, Дания или Ирландия.


Ето два примера как са отговаряли българите:

  • Запитани дали антибиотиците убиват не само бактерии, но и вируси, две трети (65%) казват, че това е вярно, а 13% - че не знаят. Правилният отговор, че това твърдение е невярно, са посочили само 22%. Малко по-зле са отговорили анкетираните в Гърция и Кипър, но във всички 11 страни извън ЕС никъде не са дадени толкова много грешни отговори. (Увеличението на дела на българите, посочили грешен отговор, е с 10 пункта за 16 години.)
  • Лазерите работят с насочени звукови вълни е друго твърдение, за чиято научна точност са поканени да отговорят анкетираните. От България идва най-малката в цялото допитване група (16%), отговорили правилно, че това е грешно твърдение. За 29% това е вярно. В други 10 държави далите грешен отговор са още повече. Но 55% (най-големият дял сред всички държави) от анкетираните българи са казали, че не знаят отговора и така общо 84% не посочват правилен отговор. Спрямо предишното проучване от 2005 г. бъркащите българи са се увеличили с 6 пункта, а даващите верен отговор на този въпрос са намалели с 4 пункта.


"Не знам" е отговор, по който българите се отличават - на моменти ярко - сред всички останали:


- 39% са го избрали за въпроса вярно ли е, че населението на планетата надхвърля 10 милиарда души (не е вярно, избор на 27% от българите)


- 37% не знаят вярно или невярно е твърдението, че има лечение за рак, но го крият от хората заради корпоративни интереси. В никоя друга анкетирана страна тази група не е толкова голяма. Други 41% от българите вярват, че е точно така, т.е. "Не е вярно" остава за 22% от отговорилите


- 36% не знаят дали хора и динозаври са живели по едно и също време (29% вярват, че това е така, макар динозаврите да са изчезнали десетки милиони години по-рано)


- 27% не могат да оценят твърдението, че хората са произлезли от по-ранни животински видове. Още 22% казват, че това не е вярно, или общо 49% от българите не познават или не приемат тази основополагаща теория на съвременната наука. Някаква утеха за България е, че 48% в Словакия са казали, че твърдението е погрешно. Но не е утешително, че спрямо предишното подобно проучване от началото на 2005 г. почти няма промяна в познанията на българите по този въпрос.


Българите дават и по-голям брой от средното за ЕС отговори "Не знам", когато са помолени да сравнят качеството на учените (в страната им и тези от ЕС по принцип) с тези в останалите 26 страни, САЩ или водещи икономики в Азия:



Демографският профил за България зад изброените отговори заслужава отделно внимание. Но дори основните елементи от него показват, че във всекидневието си от новости в науката и технологиите активно се интересуват само 11% от българите, и то предимно в групите 15 - 24 години (13%) и 25 - 39 години (17%). В следващите възрастови групи интересът спада на 11% при 40-56-годишните и 6% при тези над 55 години.


Изобщо не се интересуват от новини за наука и технологии 33% от българите срещу 18% средно в ЕС.



Логично, любопитството е по-високо при тези, които учат или са завършили поне гимназия или университет. Но изоставането на България от средните за ЕС показатели е в пъти, понякога - в много пъти. "Много се интересуват" от новини за наука/технологии, 33% от гражданите на ЕС (три пъти повече от България), 40% от мъжете (12% в България), 18% от училите до 15 години (2% в България), 25% от гимназистите (8% в България) и 44% от училите след 20-ата си годишнина (19% в България).


Според почти две трети (63%) от българите (при 55% средно в ЕС) решенията за науката/технологиите трябва да се водят не от потенциала за нови открития, а от морални и етични позиции. Това вероятно може да бъде обяснено с посочването от 48% от българите на "Здраве и медицинските грижи" като сектора, в който очакват най-силен ефект от откритията и изобретенията в следващите години.


Друго възможно обяснение е оценката, която българите дават за учените. Те ги смятат за интелигентни, но почти всеки трети се съмнява дали са морални. Според отговорите в България учените знаят какво е добре за хората, но под една четвърт от анкетираните смята, че хората на науката и технологиите са алтруисти, т.е. вършат си работата за общото благо, без да очакват нещо в замяна, водени от отговорност и морален дълг. Средно в ЕС два пъти повече европейци описват учените си като алтруисти (40%) и три пъти по-малко (19%) нямат отговор за тази оценка.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK