Първи пробив на срещата за климата - над 100 държави се обединиха срещу обезлесяването

Първи пробив на срещата за климата - над 100 държави се обединиха срещу обезлесяването

© Reuters



Великобритания съобщи, че е получила подкрепата на повече от 100 държави за слагане край на обезлесяването по света, което учените смятат за един от главните фактори за климатичните промени, предаде "Асошиейтед прес", цитирана от БТА.


На климатичната конференция на ООН в Глазгоу британското правителство каза, че лидерите на страни, представляващи над 85 процента от световните гори, са се ангажирали до 2030 г. да прекратят обезлесяването и да преминат към активно залесяване.


Подписването на споразумението предстои, но то ще бъде първият същински пробив на климатични преговори с големи очаквания след отложената среща от миналата година. Тя трябва да зададе правилата за спазване на Парижкото споразумение от 2015 г., което цели да ограничи повишаването на средната температура до края на века до 1.5 градуса по Целзий спрямо доиндустриалните нива. ООН предупреждава, че без укрепване на споразумението и мерките за борба с климатичните промени ръстът на температурата ще е по-скоро 2.7 градуса по Целзий, а това би имало катастрофални последици.

Горите са изключително важни в този процес, защото улавят въглероден диоксид. При това земеделието, изсичането на горите и бедствията ограничават капацитета на горите - до степен, че някои от най-защитените вече отделят нетно въглерод, вместо да поглъщат, според наскоро публикуван доклад. И в момента всяка минута горски площи с размер колкото 27 футболни игрища биват заличавани по света.




По различни оценки около една четвърт от емисиите на глобално ниво са вследствие на разчистване на горски площи за земеделска дейност.


Според Би Би Си и "Гардиън" домакинът на конференцията, Борис Джонсън, ще нарече горите "катедралите на планетата" в подготвеното заявление. На церемонията за подписването ще бъдат и американският президент Джо Байдън и индонезийският му колега Джоко Уидодо.


Кой подписва


Планът е подкрепен от страни като Бразилия, Китай, Колумбия, Демократична република Конго, Индонезия, Русия и САЩ. За осъществяването му са обещани над 19 млрд. долара държавни и частни средства. За една от най-големите джунгли - в района на река Конго - ще бъде създаден специален фонд за над 1.5 млрд. долара.


Подписът на тези държави е важен, тъй като земеделската и индустриална дейност в тях уврежда от години околната среда. В Бразилия в последните години политиките на отричане на ролята на човека в климатичните промени създаваха безпокойство у природозащитници. В Русия са една пета от всички дървета на планетата.


Част от ангажимента - която ще бъде подписана от едва няколко десетки страни, но и от трийсетина глобални корпорации - е и да се положат усилия за ограничаване на ролята на търговията с храни и земеделски продукти в обезлесяването. Част от изсичането на горите е свързано с осигуряването на нови площи за реколта или пасища.


Правозащитната организация "Хюман райтс уоч" предупреди, че постиганите преди подобни договорености са се оказвали безрезултатни. Освен това имаше подобна сделка през 2014 г., но тогава то не даде резултати, пише Би Би Си.


Лусиана Телес Чавес, изследовател от организацията, каза, че увеличаването на правата на коренното население ще спомогне за преустановяване на обезлесяването и би трябвало да бъде включено в споразумението.


И лоши новини от срещата


Участниците в конференцията чуха вчера призиви и от кралица Елизабет Втора (във видеообръщение), и от политически лидери, и от екоактивисти за незабавни действия срещу изменения за климата. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призова страните да плащат за въглеродните емисии и да се постигне "съгласие за солидна рамка от правила". Опитите за създаване на въглероден пазар като част от Парижкото споразумение ще продължат и в хода на започналата среща.


Водещи замърсители в света обаче дават дори по време на конференцията заявки за действия, които не работят в полза на Парижкото споразумение. Китай например увеличава с над един милион тона ежедневното си производство на въглища в контекста на недостиг на електроенергия и в момент, в който лидери от цял свят преговарят в Глазгоу по споразумение относно това как да бъде пощадена планетата ни от глобалното затопляне, предаде "Франс прес", цитирана от БТА.


В разгара на световен икономически подем Китай е засегнат от увеличение на цените на суровините, по-специално на въглищата. От тях азиатският гигант зависи 60 процента, за да захранва електрическите си централи. Тази ситуация кара централите да работят на забавени обороти въпреки силното търсене, което пък стана причина за режим на тока и за скок в цените на производството за предприятията.


За да облекчат този натиск, властите разрешиха в последните седмици отварянето на въглищни мини. Тази стъпка е в противоречие с обещанията на китайския президент Си Цзинпин да започне да намалява въглеродните емисии на страната преди 2030 г.


От средата на октомври ежедневното производство на въглища в Китай превишава 11.5 млн. тона, което е увеличение с 1.1 млн. тона спрямо края на септември.


Китай е първи производител в света на въглища и първи източник на замърсяване с вредни емисии в света. Китай е също така и страната, която инвестира най-много в чисти енергии.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK