Призракът на "фактическото отцепване" на сърбите в Босна отново безпокои света

Сръбският член на президентството на Босна и Херцеговина Милорад Додик

© Reuters

Сръбският член на президентството на Босна и Херцеговина Милорад Додик



Пратеници на правителства и международни организации се редят на опашки за срещи с босненски представители напоследък.


Представителят на международната общност дори предупреди, че може да се разпадне мирно споразумение, осигурило крехка, макар и изпълнена с емоции и често опасно политическо говорене, стабилност през последните 25 години.


Още преди думите му някои експерти говорят за "задаваща се война", "страх от нов конфликт" и "доказателства за провала на босненската държава". Други ги нападат заради идеологизирането на напрежение, което има съвсем реални измерения и излага на риск бъдещето на няколко милиона души.




Зад тези думи, често употребявани за Босна, се крие най-тежката политическа криза, откакто войната приключи през 1995 г.


Защо Босна, която рядко е в светлината на прожекторите, отново привлича вниманието на света?


Отговорът е отчасти в неизменното лице на босненската сръбска политика от последните 25 години.


"Искаме да си върнем институциите"


Милорад Додик дълго бе президент на Република Сръбска - една от трите (ако към Федерация Босна и Херцеговина се добави и ползващото специален статут Бръчко) съставни части на Босна, населена от етнически сърби. От 2018 г. ползва още по-влиятелна трибуна като един от тримата членове на босненското президентство.


Додик, известен с националистическата си реторика и близостта с Русия, миналия месец заплаши, че Република Сръбска ще напусне националните институции - въоръжените сили, полицията, данъчните служби, агенцията по лекарствата и много други. Решението за лекарствен регулатор вече бе взето в най-големия босненки сръбски град Баня Лука, а създаването на собствена армия и правосъдие (според Додик) ще стане най-късно през ноември. Повод бяха не само закон срещу отричането на геноцида, но и оспорвани от сърбите решения на конституционния съд на страната (например свързани със суверенитета на Баня Лука или друго, издадено през септември и отнасящо се за управлението на горите в Република Сръбска).


На 12 октомври към решението за изтеглянето от армията се добави и забрана националното босненско разузнаване и апаратът за сигурност да действат на територията на Република Сръбска; босненското правораздаване няма да има никаква юрисдикция. Напротив, ще се основат нови институции "само за сърби".


"Искаме да си върнем институциите... Това не е радикално. Това е за укрепване на позициите на Република Сръбска."


Милорад Додик,

член на президентството на Босна и Херцеговина


Додик нарича това "пълна автономия", а не отцепване. Водещият босненски сръбски политик същевременно допусна, че този процес може да доведе от отделяне до 6 месеца, ако решенията, свързани с Република Сръбска, не се отменят, и не скри това пред специалния пратеник на Държавния департамент с ранг на заместник-помощник държавен секретар за Западните Балкани Габриел Ескобар преди месец. По-късно Ескобар допусна и санкции срещу Додик, координирани с Европейския съюз. На Додик и сега е наложена забрана за пътуване в САЩ, но столиците, които той обичайно посещава, и без това са Белград и Москва.


Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска имат широка автономия, но с граници. В сложната система за управление на Босна, където и отделните кантони, и отделните съставни части има правомощия, затрудняващи решенията на федерално ниво, това създава риск не само от неуправляемост. Възможността босненските сърби да имат собствени "официални" въоръжени сили, които не признават националните (в Република Сръбска има верни на местните власти паравоенни формирования), подклажда и страх от нов конфликт.


Позицията на върховния представител


В резултат в Сараево, Брюксел, Вашингтон и другаде се говори все повече за риск от разпад на страната. Именно заплаха бе повод върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Кристиан Шмид да каже в първия си доклад, откакто зае поста през август, че "възможностите за продължаващ раздор и конфликти са много реални".

"Това е равнозначно на отделяне, без да се обявява по този начин", казва Шмид в доклада си до ООН, още непубликуван, но видян от "Ройтерс". Очаква се Съветът на сигурност на ООН - където между Запада, Русия и Китай често има сблъсък по темата за ситуацията в Босна - да обсъди страната на по-късно заседание тази седмица. Разделението в съвета стигна дотам, че Пекин и Москва разбират позицията на Република Сръбска, непризнаваща Шмид за представител на международната общност, защото не бил одобрен от ООН, а бил наложен.

Дейтънското споразумение и конституцията на Босна не позволяват отделянето, казва Шмид. Тук според него е и ролята на EUFOR, европейската стабилизационна мисия с 600 души, която при създаване на "босненски сръбски въоръжени сили" трябва да се разшири.


Заради въпроса имало ли е геноцид


Додик не за пръв път създава напрежение между "босненските сръбски" и националните босненски институции, но новият епизод имаше съвсем конкретно начало.


Доскорошният предшественик на Шмид, Валентин Инцко, използва извънредните си правомощия - от които се въздържаше 10 години - за да наложи закон за отричането на забрана на геноцида. Това решение отекна силно в страната, в която властта - и официалният дискурс - се поделят на етнически принцип между бошняци, сърби и хървати и всеки има собствена версия за югославските войни, опустошили Босна и региона. Само в Босна бяха убити 100 хил. души.


Повече за забраната и защо и как чужд представител има право да я наложи в Босна четете тук.


Додик, чиято партия яростно отрича възможността убийствата на хиляди мъже и момчета мюсюлмани в Сребреница през 1995 г. да са били геноцид, нападна Инцко още при обявяването на указа през юли. Тогава той предупреди, че не просто няма да признава криминализацията на отричането на геноцида и възхвалата на военни престъпления, но и я смята за предпоставка за разпад на Босна и Херцеговина.


Още тогава Босна обяви бойкот на централните институции и планове. През октомври президентът на Република Сръбска (предишния пост на Додик, заеман сега от Желка Цвиянович) издаде и указ, с който решението на Инцко бе отменено.


Последиците


На пръв поглед не би трябвало да има нищо ново в думите на Додик, който от години говори за отделяне и присъединяване към съседна Сърбия. Покрай близостта със сръбския президент Александър Вучич Баня Лука получи и ваксини против коронавирус от Сърбия в момент, когато бяха дефицит в региона.


През последния четвърт век обаче Република Сръбска не бе се отделяла от националните босненски институции, нито бе ги изолирала от Баня Лука, независимо от подкрепата на ръководството за присъединяване към Сърбия. Един от аргументите на Додик за създаването на "босненски сръбски" институции бе, че трябва да се действа, "както го направиха словенците" при отделянето от Югославия.


Новият епизод на засилено напрежение съвпада и с период, в който ЕС отново губи интерес към Западните Балкани, а перспективата за присъединяване и на най-подготвените за членство изглежда далечна. Ръководството на босненските сърби освен това не пести усилия да покаже, че може и да говори сериозно.


Полицията на Република Сръбска проведе в края на по-миналата седмица "антитерористично учение" пред столицата Сараево, при това в район, където армията на босненските сърби обстрелват столицата по време на обсадата по време на войната и убиват хиляди жители на града. Босненският сръбски вътрешен министър Драган Лукач заклейми като "ненужно" наблюдението, упражнявано от EUFOR, а ръководствата на бошняците и хърватите съзряха "ясна провокация".


Аргументът за учението в района на ски курорт бе нуждата служителите на реда да са подготвени, когато започне зимният туристически сезон в района и хиляди започнат да посещават Яхорина всеки ден. Имаше и друго учение в Западна Босна, но районът на Сараево е символичен - столицата на Босна се намира буквално до границата на простиращата се предимно на север и изток Република Сръбска (на която на теория също е столица).


Шмид изрично споменава в доклада си нуждата да се разшири мандатът на EUFOR, защото в Съвета за сигурност, от който зависи решението, Москва и Пекин са против подобен сценарий.


Те поставят и ясно условие, което би намалило правомощията на върховния представител, като го извадят от текста на потенциална резолюция за кризата.


И сред бошняци, и сред хървати (а и сред много сърби) в Босна и Херцеговина ситуацията буди тревога - включително заради опасенията, че тази опашка от дипломати ще остане без последици.


В "Туитър" политологът Ясмин Муянович описва "силния ужас" у събеседниците си в Босна, включително защото и добре осведомени чужди представители ни успяват да предадат сериозността на ситуацията в съответните си столици. По думите на Муянович опасността действително изглежда неясна, но е възможно създаване на нов "замразен конфликт" чрез дестабилизиране на специалния регион Бръчко с руска помощ.


В последните дни към ЕС имаше много критики, че отправя предупреждения "и към двете страни" в момент, когато нагнетяването на напрежението идва предимно от Додик. Турция (един от гарантите за сигурността на Босна, част от съвета за прилагане на Дейтънския мир и близка със Сараево) споделя тази позиция. Мнение, публикувано от държавната Анадолска агенция, на директора на Мемориалния център за Сребреница Емир Сулягич е озаглавено "Мирът в Босна е изправен пред пропастта", а създаването на армия в Република Сръбска се описва като "дебела червена линия".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK