© Велко Ангелов
Премиерът Зоран Заев при посещението си в България през юни.
Оставката на македонския премиер Зоран Заев след разгрома на балотажа за кмет на Скопие бе възприета като шок на Балканите, а и в части от Европейския съюз - поне в официалния дискурс на политиците.
В кампанията, която се разгоря в деликатен момент от спора с България за преговорите с ЕС, София намери своето място с неочаквани обвинения за скрито българско гражданство. Покрай първата (доказана) открито антибългарска кампания на управляващи в Северна Македония от години се чуха противоположни коментари - или че сближаването в България струвало поста на Заев и опитал да се поправи, или че провалът в преговорите сринало доверието към него.
България ли бе обаче водещата причина за това сътресение в македонската политика?
В разговорите на "Дневник" със събеседници в Северна Македония, от политици и други хора, свързани с вземането на решения, до експерти и журналисти, се вижда смесица от проблеми, очертали пътя към разгрома на местните избори.
В тази картина България е само част от пъзела.
Повече от един проблем
През 2017 г. Заев успя да състави правителство и да приключи с период на изолация, икономическа стагнация и демократичен срив. Ангажира вниманието на съседните Гърция и България, стабилизира отношенията с Албания. Подписа Договора за добросъседство и Преспанския, обеща пакет реформи, прозрачност и борба с корупцията от времето на Никола Груевски, а и правосъдие за всички, отговорни за нередности.
Волята и за вътрешни реформи, и за историческо споразумение с Гърция за смяна на името, разгневило голяма част от македонците, почиваха на едно основно очакване: че те ще отворят вратата за НАТО (както стана) и за ЕС (както не стана, първо заради Франция, след това - заради България).
Еврокомисията изтъкваше колко добре се справя Скопие. В страната имаше спорове дали конкретни закони трябва да се прокарват приоритетно, защото са с "европейско знаме" и дали са изисквани за целите на преговорите. Заедно с Тирана обаче Скопие се оказа в капан на неизпълними от Европейския съвет обещания на Европейската комисия. В резултат Заев обяви през октомври 2019 г. (а подаде през януари 2020 г.), оставка - не заради България, а заради френското вето за начало на преговорите. Тогава София само намекваше за свое бъдещо "не" за същинското начало на преговорите.
Не сегашният блокаж на преговорите е водещото обяснение за загубата, смята Андрея Стойковски от университета "Хуан Карлос Трети" в Мадрид и изпълнителен директор на Prespa Institute. "Лесно е да се обвиняват други", но до поражението доведе своеобразна "македонска салата", обяснява той в писмени отговори за "Дневник".
Според него "има разочаровани от местните политики или неприлагането на местни политики" в широката коалиция от подкрепяли властта активисти и граждански организации. "Бомбите" (разкрития за тежкото състояние на демокрацията при ВМРО-ДПМНЕ) успяха да увеличат ентусиазма им през 2016 г. След това процесът се усложни:
"Коалицията повече или по-малко удържа, но бе по-крехка на изборите през 2020 г. Мотивът или лепилото, което ги закрепи обаче, бе европейската перспектива... (Тя) даде пътеводна светлина за развитието ни."
Между изборите и европейската задъдена улица кабинетът на Заев се сблъска с проблеми - и сам си създаде някои от тях. Редом с вътрешните проблеми Стойковски все пак отчита и ролята на ЕС.
"Има част от населението, която не вижда никаква перспектива в отношенията ни с ЕС. За тях пътят бе много дълъг, изпълнен с големи жертви, а дори не сме във фазата, където от нас се очаква да правим непопулярни реформи. Това е причина за загуба на голям брой гласове."
Само част от тези гласове преляха в опозицията.
България е само парче от пъзела
Павле Траянов депутат от Демократичния съюз (в управляващото мнозинство) и негов лидер, изреди пред "Дневник" причините за разгрома в друг ред: "Преспанският договор, договорът с България и ветото, което показа, че за Западните Балкани няма перспективи. Европейският съюз ни затръшна вратата точно преди изборите."
© Георги Кожухаров Говорейки за договора, Траянов употреби израза "общи корени", според него част от документа. Помолен да уточни, тъй като в договора пише "обща история", а не "общи корени", каза, че "България под обща история разбира, че македонците са някаква част от българите. Това е неприемливо при нас и усили емоциите и патриотичните чувства. То рушеше подкрепата за Заев."
Йован Митрески, депутат от СДСМ, избра да отговори писмено. Изтъкна "всички положителни промени", извършени от властта за четири години, свързани с вътрешни и проевропейски реформи - аспекти, които самият Заев извеждаше многократно като акцент в кампанията си преди балотажа - за да обясни защо вижда ролята на спора със София като централна:
"Тогава, макар да става дума за местни избори, разбира се, че една от най-големите причини е проблемът с България, по-специално блокадата от страна на Република България за започване на преговори с ЕС."
Изследователят Андрея Стойковски далеч не омаловажава ролята на България: "Позицията ѝ и политическите процеси в нея произведоха "агресивна реторика" към Северна Македония и хората се чунстваха несигурни и много неразбиращи за всеки знак за отстъпки". "В имено на политически ползи българските политици успяха сериозно да увредят отношенията със страната и потенциала за приятелство. Местните избори също не помогнаха за това."
И бившият премиер Владо Бучковски, назначен миналия декември за специален представител на Скопие в спора със София, не смята, че проблемът е само в България. Той вижда "смесица от много фактори". Същевременно "европейската перспектива, която не виждаме сега, блокадата от България, усещането за пораженчество оказаха сериозно влияние върху поддръжниците на СДСМ и те така изразиха бунта си". За него началото на проблема е във френското вето, а България в този смисъл е просто "кулминацията".
"Цървенковски или Мицкоски" - заговорът срещу Заев
Поне един събеседник на "Дневник" в София, запознат с особеностите на гласуването в Северна Македония, обръща внимание, че ако дори на първия кръг СДСМ не е привлякъл избирателите си пред урните, то е по-скоро заради ситуацията в самата партия, отколкото заради растящо влияние на ВМРО-ДПМНЕ.
Причината за тази ниска активност обаче не е само идеологическа - тя е и вътрешнопартийна.
Бранко Цървенковски - бивш президент, премиер и лидер на СДСМ преди Заев - понякога изглежда в България като позабравен фактор. В действителност той върна вниманието към себе си, когато замрази членството си след миналогодишното протягане на ръка към София от Заев (пред БГНЕС нарече Царство България "администратор, а не окупатор" във Втората световна война - важен жест във времето, когато спорът със Скопие се въртеше около историята).
Дълбоко свързаният със Сърбия Цървенковски не бе съгласен: той нарече думите на Заев "скандални". Партията първо застана зад сегашния лидер. Почти година по-късно не изглеждаше така: в реч пред Македонската академия на науките и изкуствата Цървенковски нарече страната корумпирана, разделена и живееща на кредит. Това бе недвусмислен удар по Заев, който отекна много по-силно в партията.
СДСМ вече изглеждаше разделена преди изборите. Част от членовете не приеха топло и потвърждението на Заев (иначе отразяващо вече дадени обещания) тази есен, че е нужно Скопие да премахне от паметници и учебници определението "фашистки окупатор". Това още повече разкъса редиците на социалдемократите, където не всички гледат с добро око на София.
Преди няколко дни Бучковски заяви за македонската ТВ21, че група именно около Цървенковски има амбицията да овладее партията, недоволна от Заев. "Попитан от "Дневник" потвърждават ли събитията от последните дни наличието на заговор срещу Заев, той каза:
"Имаше, определено. В последната година де факто откритите изявления на Заев за близостта между (Северна) Македония и България, все пак тласнаха Цървенковски към замразяване на членството му. Заев еше изложен на постоянна атака в много медии заради всички позиции, които изразяваше за македонско-българските отношения."
Колко важен според него е този фактор? "Не беше ключов, но имаше серизоно влияние," заяви Бучковски по телефона. Бившият премиер видя паралел между ситуацията от миналия месец и тази през 2006 г., когато водените от него социалдемократи загубиха изборите. "Не всички спонтанно останаха у дома по време на изборите, част от членовете на СДСМ, така дадоха подобна преднина за ВМРО-ДПМНЕ," спомня си той. "И днес мога да твърдя, че е така."
© Асен Тонев Владо Бучковски като премиер на посещение в София, март
Това не означава непременно, че на предстоящите избори "групата около Цървенковски", за която говори Бучковски, има шанс. Българската блокада обаче бе прът в колелото - втори след френското вето - на политиките на Заев и това дава възможност на съперническите кръгове да си върнат властта:
"Блокадата от България допълнително изхаби капацитета и доверието в европейската политика на Заев. И ето тук българското правителство - предишното на (Бойко) Борисов - има сериозна отговорност. До днес не разбирам защо не им е ясно, че алтернативата е или Цървенковски, или Мицкоски. Няма друга алтернатива."
За други проблеми отговорността е и на самия Заев, и на сподвижниците му във властта.
Завишените очаквания към Заев
Заев дойде на власт с гръмки обещания. Специалната прокуратура трябваше да разгледа "бомбите", на всички нарушители от миналото, трябваше да се въздава правосъдие. Управлението трябваше да е прозрачно и отворено към всички македонци с нужните професионални и образователни квалификации.
Имаше и такива усилия. Заедно с тях обаче на преден план бяха поне няколко проблема - забавяне на съдебната реформа, отлагане на тази в държавната администрация. Шумни акции накърниха репутацията на Специалната прокуратура, чиято основна мисия бе да извади на бял свят нарушенията от времето на Никола Груевски. Вместо това,със или без намесата на България или на ВМРО-ДПМНЕ, афера с македонско-българския бизнесмен Йордан Камчев струва поста на олицетворяващата тези надежди Катица Янева. Друг скандал, от който ВМРО-ДПМНЕ се възползва, бе за издаването на фалшиви паспорти на съмнителни бизнесмени - включително разтърсилия властта в Турция Седат Пекер.
Неоправданите очаквания също са част от "македонската салата", която описва Стойковски. Много гласоподаватели, подкрепили Заев през 2016 г., "бяха разочаровани от липсата на напредък и факта, че в очите им правителството не изпълни обещанието си: Груевски избяга от правосъдието и има убежище в Унгария; много съдебни процеси бяха обявени за невалидни заради дългите срокове в тях и т.н.; твърде много назначения си останаха в партията и или бяха за партийни членове," смята той.
Според него роля в отношението на избирателите към Заев е изиграла и коронавирусната пандемия. От една страна, действително "обществените възприятия за управление на кризата се промениха от крайно отрицателни до преобладаващо отрицателни". От друга страна, лошо въздействие оказа ролята на ЕС чрез средствата за подкрепа и ваксините. "Общественото възприятие бе, че не се справихме добре, защото не получихме ваксини навреме и трябваше други да ни помогнат," продължава.
"Народът е разочарован, че няма ефикасна борба против корупцията."
Национална вместо местна кампания
Още от самото начало на кампанията за балотажа, след триумфа на ВМРО-ДПМНЕ в много общини, Заев започна да обвързва кампанията с националното ниво. Той работеше, за да открои проевропейския, прореформаторски курс на правителството си, като го противопостави на образа на хипотетичен кабинет на ВМРО-ДПМНЕ, който би върнал страната назад.
"Изгубихме и заради лошата изборна кампания," смята Павле Траянов. "Тази на СДСМ беше катастрофа - учебникарски пример как се губят избори.
"Заев каза: ако изгубим Скопие, ще подам оставка. Всеки, който искаше Заев да падне, гласува срещу него. Имаше национални въпроси и те присъстваха окоро кампанията, вместо да водим кампания за кметове и съветници. А ние водихме кампания как ще се движи държавата оттук нататък. Но държавата не може да се движи, ако ни кажат: няма перспектива за Западните Балкани. "А защо не може? Та ние дори си променихме името," казват хората."
ВМРО-ДПМНЕ също даде национален оттенък на кампанията, като много пъти се заигра с Преспанския договор, с България и с провала да се даде тласък на еврочленството (трите пагубни за Заев, според Траянов, причини). Партията се опита да я пренесе символично на местно ниво два дни след изборите; ден по-късно обаче лидерът Християн Мицкоски показа далеч по-мека позиция.
Заев действително опита да заложи и на кампания, за която друг македонски изследовател, попитан дали е антибългарска, без кобелание отговори с "да" и свърза с опитите на Заев да се реабилитира пред онези избиратели, смятащи, че са направени твърде много отстъпки. Реакцията на Бучковски бе сходна: "Не ми хареса. Трябваше да наблегнат на това, че Арсовска лъже, а не на това, че е българка."
"Резултатът от местните избори трябва да се тълкува така: ВМРО-ДПМНЕ не ги спечели, но СДСМ със сигурност ги загуби," смята Андрея Стойковски.
Няма лесен отговор
Вероятно има и други фактори - Заев например заговори за "пари от чужбина".
"Длъжен съм да коментирам, че на тези избори се видяха много пари на терен при опозицията, дошли основно от чужбина, а дадени заради политически, но и заради икономически причини, а част от парите получиха от (македонски) бизнесмени... за техни лични причини."
В разговори на "Дневник" със събеседници в Скопие и София много пъти се появиха неопределени предположения за "унгарски пари" и несвързани с Унгария имена, които няма как да бъдат потвърдени и проверени, нито да бъдат достигнати за коментар. Публично известна е само работата на т. нар. унгарски медии, на бизнесмени, ползващи се с подкрепата на Будапеща - от "Опсервер" и "Нетпрес" до "Курир" и "Денешен весник". Част от тези издания през годините освен това препечатват безкритично становища на опозиционни партии и критично - на властта; с други думи, действат по модела, разрушил унгарската медийна среда в последното десетилетие. Ориентацията им обаче не е тайна.
© Георги Кожухаров Официална Будапеща остава съюзник на ВМРО-ДПМНЕ и знак за това е отказът да бъде предаден Никола Груевски (на снимката), бившият премиер и някогашен лидер на партията, който продължава да се ползва с политическо убежище въпреки присъдата лишаване от свобода, която получи в Скопие. Предаването на Груевски би било възможно единствено ако Петер Марки-Зай, лидерът на опозицията за целите на изборите, стане премиер: той сам посочи, че ще предаде бившия лидер, ако победи през април.
По-важното е, че от грешки и интриги до неоправдани очаквания и непоходяща стратегия за изборите една дума или държава не може да изчерпи причините за ситуацията в Северна Македония, от която България няма какво да спечели. Отношенията със София са много важен, но не и единствен фактор и не може да бъде разбран без задънената улица, в която се озова цялостната външна (а с нея - и вътрешна) политика на правителството.
И обратното е вярно - очертаната картина показва, че на България ще ѝ е необходим по-широк поглед към проблемите в Северна Македония, когато изгражда отношенията си с нея в името не на миналото, а на бъдещето.
