
© Reuters
България провежда в неделя третите си парламентарни избори тази година с надеждата най-накрая да осигури правителство, което да се справи с пандемията от COVID-19, да се справи с нарастващите цени на енергията и да унищожи корупцията, разказва "Ройтерс" в репортаж от София.
Не се очаква никоя партия да спечели абсолютно мнозинство и най-бедната страна-членка на Европейския съюз вероятно ще се изправи пред трети кръг от трудни коалиционни преговори тази година в силно раздробен парламент. Неуспехът да се състави ново правителство може потенциално да забави плана на България за приемане на еврото до 2024 г. и да отложи мерките за смекчаване на ефекта от високите енергийни разходи върху потребителите тази зима.
Дясноцентристката партия ГЕРБ на бившия премиер Бойко Борисов води според проучвания на общественото мнение нс около 24% подкрепа, но няма очевидни съюзници, обяснява агенцията. "Продължаваме промяната" - нова центристка партия, която се фокусира върху за борбата с корупцията, както и социалистите, са следващите с 15-16%.
© Reuters
Надеждите на избирателите, че ще се оформи жизнеспособна коалиция, са помрачени от политически различия и съперничество, които попречиха на сформирането на ново правителство след изборите през юли и април.
"Две неща са ясни: новият парламент няма да бъде по-лесен от предишните два и съставянето на правителство няма да бъде по-лесно", каза Боряна Димитрова от Alpha Research. Но тъй като политиците са подложени на натиск от уморените избиратели да оставят настрана различията си, тя смята, че е масовите очаквания са, че "не можем да останем без правителство за трети път".
Тя и други политически анализатори казват, че в крайна сметка може да бъде сформирано правителство, обединяващо антикорупционните партии и социалистите.
"Потенциалното сътрудничество между Българската социалистическа партия (БСП) и т. нар. протестни партии, особено новопоявилата се "Продължаваме промяната", може да бъде от ключово значение за разрешаването на продължителна правителствена криза", казва Андрюс Турса от консултантската фирма Teneo.
© Reuters
Президентските избори, които също ще се проведат в неделя, вероятно ще бъдат по-лесни, като се очаква Румен Радев да запази предимно представителния по функции пост след вероятен втори тур срещу ректора на Софийския университет Анастас Герджиков.
Доминиращият проблем в българските избори отдавна е корупцията, която е широко обвинявана за ниския стандарт на живот в 7-милионната балканска страна, където брутният вътрешен продукт на глава от населението е само 55% от средния за ЕС.
"Продължаваме промяната", създадена през септември от двама бивши временни министри, образовани в Харвард, получи подкрепа, като атакува корупцията и критикува Борисов, че не е направил достатъчно, за да се справи с нея през десетилетието на власт. След големи антикорупционни протести срещу правителството на Борисов през 2020 г., той не успя да продължи управлението си след вота през април. Въпреки че тогава ГЕРБ спечели повече гласове от всяка друга партия в бившата комунистическа държава, другите партии я избягваха.
© Reuters
ГЕРБ беше изместена на второ място от обявяващата се срещу елитите партия ИТН през юли. Но "Има такъв народ" не успя да сформира коалиция и подкрепата ѝ оттогава намаля, докато създалата се политическа патова ситуация помогна на Борисов да мобилизира основните привърженици на ГЕРБ.
Други важни въпроси, свързани с изборите, са високите енергийни разходи и опасенията за нарастващите случаи на зараза с коронавируса и смъртни случаи в най-слабо ваксинираната държава в ЕС.
© Reuters
Библиотекарката Мая Данаилова, на 60 години, иска правителство, което сериозно да изкорени корупцията. "Не можем да продължим така, без разследвания, без да изнесем истината наяве", каза тя.
79-годишният пенсионер Георги Георгиев е притеснен от възможните последици при несформиране на ново правителство. "Надявам се този парламент да състави правителство, защото в противен случай ситуацията ще се влоши много... Всички кризи ще се задълбочават", каза той.