Новият подход на София към Скопие e път в "правилна посока", но с опасни завои

Новият подход на София към Скопие e път в "правилна посока", но с опасни завои

© Прессекретариат на Държавния глава



Постоянни разговори със западни столици, оптимизъм за начало на преговори въпреки политическата криза в Скопие и изборите в София, оттегляне на оставка заради очакван пробив... Вихър от емоции бушува в македонската политика в последните седмици и то след като президентът Румен Радев и служебното правителство обвързаха свалянето на ветото за ЕС основно с правата на българите, а не толкова с историята и идентичността.


В последния месец за още по-конкретно предложение - вписване на българите в конституцията - не говореше само Радев, в момент, когато в Скопие се чуват гласове с обещание за положителна развръзка в диалога с България още тази година, макар основанията за това да са неизвестни.


Дали бъдещото правителство на България ще запази новата линия, е въпрос за след изборите. Преди тях "Дневник" обобщава как изглеждат проблемът, погледнат от Северна Македония, след като потърси всички големи македонски партии по темата (откликнаха само сили от управляващия блок) и разговаря с експерти в Скопие и София.


Пет точки и още нещо




На срещата на ЕС и Западните Балкани в Бърдо, Словения миналия месец Радев представи новата рамка на условия за оттегляне на ветото за Северна Македония. Част от начина, по който тя бе изложена, повдига въпроси, но от отделни изказвания на президента и македонския външен министър Буяр Османи се формира следният списък с искания:

- как ще се използва краткото име на Северна Македония (модифициран вариант на искане на предишното правителство);
- преодоляването на говоренето с омраза към България и българите;
- работата на историческата комисия;
- реабилитирането на жертвите на комунизма с българско самосъзнание, докато тогавашна Македония е част от Титова Югославия;
- ненамесата във вътрешните работи на другата държава.

Т.нар. план "5+1" съдържа краткосрочни решения за договаряне преди края на ветото, но наблюдавани за изпълнение в хода им. В него последният, отделен от петте елемента, е вписването на българите в македонската конституция.


Този подход получи подкрепата и на някои наблюдатели, оценили критично българската позиция, условията в нея и начина ѝ на защитаване. Доколко обаче би сработил?


"След повече от година на кръгова отбрана и пълна изолация в ЕС и в региона, България най-после направи опит да поеме инициативата, като тя предлага решения в спора," каза за "Дневник" Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи на България и директор на Института за икономика и международни отношения.


"Извеждането на преден план на защита правата на българските граждани и гражданите на РСМ с българско самосъзнание през март т.г. от президента Радев постави спорните въпроси в много по-разбираема за ЕС плоскост. А формулираните през юни от България 5 точки като основа за намиране на решение поставят България в активна позиция, като вече отговорите се търсят и от Скопие."


Любомир Кючуков,

бивш зам.-външен министър на България


"Същевременно аз имам сериозни резерви към това "+1", отнасящо се до включването на българите в конституцията на РСМ," продължава Кючуков в писмените си отговори до "Дневник".


"За мен това е правилната посока. Доколкото и аз бих бил в позиция да градя новата посока, трябва да говорим за фактическото състояние на отношенията си," каза в телефонен разговор с "Дневник" специалният представител на Северна Македония в спора с България и бивш премиер Владо Бучковски. "Покрай правата на македонските граждани, които се чувстват като българи, много по-лесно ще намерим компромис. Мисля, че с това ще отклоним всички дилеми към онези, които обвиняват Заев, че застрашава идентичността на македонците."


Нови условия, нов оптимизъм


Покрай новите условия Скопие видя възможност за пробив със София преди следващия Европейски съвет на 15-16 декември. Сигнали такъв пробив дават не само всички възразявали срещу оставката на Заев в последните дни. Те дойдоха и от смятаната за скептична към разширяването Нидерландия, чийто премиер Марк Рюте бе критичен към блокадата в Бърдо и пристигна в Скопие тази седмица за поддръжка на Заев. Темата коментира и друг скептик - Франция. Все по-ясно се чува и гласът на САЩ.


Още в деня след обявената оставка в управляващото мнозинство започнаха разговори със Заев с молба да изчака до края на декември, защото е възможно раздвижване и решение за начало на преговорите.


На какво обаче се дължи този оптимизъм?


"От ЕС има информация, че България покрай някои други условия ще приеме промени в конституцията на (Северна) Македония, ако се добави македонското малцинство", каза Павле Траянов, депутат, лидер на партия Демократически съюз, партньор на Заев във властта. Фактор според него ще са и пътната карта, и планът "5+1". "Водят се разговори," обяснява, но не може да даде подробности. България няма как да "добави македонското малцинство".


Въпреки това коментари за възможно решение до края на годината по-късно се чуха и в София. Поне по три от точките, според отделни заявки на Заев, може да има раздвижване. Тази есен, още преди да е представен планът, той вече спомена въпроса с краткото име, други в кабинета са говорили за поемане на конкретни ангажименти за историческата комисия и препотвърждаване, че Северна Македония няма да се меси във вътрешните работи (една от спорните точки, доколкото Скопие вече едностранно се задължи според Договора за добросъседство).

Проблемът е, че тези заявки още не са подкрепени с конкретни действия от македонска страна. Македонски медии писаха, че двете външни министерства подготвят нови документи по темата, но това нямаше официално потвърждение.

Бучковски е предпазлив. "Много си изпатихме, чакайки. Не мога да бъда оптимист по тези въпроси, но винаги когато има шанс, можем да се борим," е отговорът му вижда ли шанс за пробив следващия месец.


"Предвид досегашния опит, макар да е ясно намерението на лидерите на големите европейски държави, не мога да съм сигурен, че ще се намери решение до края на годината," каза депутатът Йован Митрески от СДСМ. Не отговори по същество какви са възможните отстъпки, но подкрепи смяната на посоката.


"За историческите въпроси ще дискутират историците като експерти през съвместната комисия на базата на факти. Лошо е историците да се занимават с политика, а още по-лошо - политиците с история."


Йован Митрески,

депутат, СДСМ


"Няма гаранция за пробив," смята и Андрея Стойковски от университета "Хуан Карлос Трети" в Мадрид и изпълнителен директор на Prespa Institute. Според него на България ще ѝ трябва време да състави правителство, но добавя, че по някои въпроси лесно ще се постигне съгласие - например точката за името или постигането на компромис, че България приема да обозначава македонския език различно от ЕС.


Кючуков също не вижда възможност за пробив предвид ситуацията и в двете страни.


​​​​​​​"България проигра цялото си предимство на страна членка на ЕС и сега е подложена на огромен международен натиск за решаване на въпроса до края на годината. Но аз не виждам такава практическа възможност - както заради изборите в България, така и поради политическата нестабилност в РСМ. Засега няма сигнали, че в Скопие биха приели петте точки, предложени от България, а те са това, което в момента е сложено на масата на преговорите."


Любомир Кючуков,

бивш зам.-външен министър на България


Освен това разговорите за права, недискриминация и слово на омразата могат да се окажат тънък лед. В Скопие настояват, че никой българин не се чувства дискриминиран. България също не би могла да отстъпи от "червената линия" за това, че няма македонско малцинство. Двете страни само се окопават в позициите си. "Така е," съгласява се Бучковски, "но ако говорим за сега и за бъдещето, няма въпрос, който да не можем да решим".


"Не можем да решим единствено въпросите на миналото - не можем да върнем колелото на времето. Ако говорим за настоящето и бъдещето - не ни трябва много време да намерим компромис."


Владо Бучковски,

бивш премиер


Българите в конституцията - как се стигна до темата


Покрай липсата на конкретика и развитие по другите точки вписването на българите в конституцията на Северна Македония се превърна в най-коментирания аспект на плана.


В македонската конституция общностите се изреждат още в преамбюла, поправен след етническата ескалация с албанците от 2001 г.: "македонският народ, както и гражданите, които живеят в нейните граници, които са част от албанския народ, турския народ, влашкия народ, сръбския народ, ромския народ, бошняшкия народ и другите".


Всъщност Заев е споменавал българите сред общностите в Северна Македония поне два пъти - пред Европарламента през 2019 г. и в поздравите за македонския национален празник миналата година. На тази снимка той е с председателя на Европарламента Давид Мария Сасоли.

© European parliament (audiovisual service)

Всъщност Заев е споменавал българите сред общностите в Северна Македония поне два пъти - пред Европарламента през 2019 г. и в поздравите за македонския национален празник миналата година. На тази снимка той е с председателя на Европарламента Давид Мария Сасоли.


Определилите се като българи малко над 1400 души на преброяването от 2002 г. са в пъти по-малко от най-малката конституционна общност, бошняците. Следващото трябваше да бъде, след дълго отлагане, през април, но коронавирусната обстановка промени ситуацията; състоя се едва този септември, а данните за структурата - включително етническа - се очакват едва след месеци.


През пролетта, преди първата дата за преброяване, Радев заговори за защита на правата на 120 хил. души с български паспорти (а това е различно от определящите се като българи), но и "коректно отразяване" на броя на хората с българско самосъзнание. Това последва писмо от културен център "Иван Михайлов" в Битоля, лансирало спорна идея за начина да се установи колко са българите.


Тогава външният министър Буяр Османи в прав текст предложи българите да се определят на преброяването, за да бъдат вписани, повтори го малко преди края на преброяването, два месеца след като идеята бе изразена и от българското МВнР. Заев допусна промяна (защото нямал нищо против това да се направи и за "хърватите и австрийците), но не сега. Дни след коментарите на Радев в Словения Османи обясни защо подкрепя идеята: така България се отказва от фразата "един народ, две държави".


Много популярна идея и още по-неосъществима


Идеята за българите в македонската конституция, изглежда, се хареса на Борисов, който увери посетителите от Северна Македония след срещата им с Радев, че ще постави същото условие, ако се върне на власт: "няма да говорим дори със Скопие".


В резултат на думите на Борисов смятаният за близък до социалдемократите "Слободен печат" <a href="https://www.slobodenpecat.mk/bg/borisov-so-ushte-pogolema-ucena-od-radev-nema-ni-da-razgovarame-so-skopje-dodeka-bugarite-ne-vlezat-vo-ustavot/"> съобщи</a> за срещата (и публикува и на български) със заглавие, започващо така: "Борисов с още по-голям шантаж от Радев".

В резултат на думите на Борисов смятаният за близък до социалдемократите "Слободен печат" съобщи за срещата (и публикува и на български) със заглавие, започващо така: "Борисов с още по-голям шантаж от Радев".


Зад думите на Османи, които обрисуваха промяната като осъществима, се крият поне три проблема.


Първо, за промяна в конституцията трябват две трети мнозинство - 80 от 120 депутати. В момента дори управленското (абсолютно) мнозинство е на косъм; едва не падна, когато опозицията внесе вот на недоверие с 61 подписа. Някои партии вече са коментирали темата: ВМРО-ДПМНЕ изрично обвързва подкрепата си със споменаваната и от Павле Траянов от ДС реципрочност, каквато засега не иска само ДУИ, партията на Османи от етническия албански блок.


Второ, в Скопие няма разбиране, че България нито може, нито иска да "впише" македонците в конституция, която не предвижда място за обозначаване на малцинства, след редица загубени в Страсбург дела от ОМО "Илинден" и производни организации.


Още когато се застъпи за вписване на българите, Османи няколко пъти отговори на журналисти, че българската конституция работи на различен принцип от македонската, но този аргумент не среща широко разбиране в позициите на политиците.

© Associated Press

Още когато се застъпи за вписване на българите, Османи няколко пъти отговори на журналисти, че българската конституция работи на различен принцип от македонската, но този аргумент не среща широко разбиране в позициите на политиците.


Бучковски, попитан как приема идеята за вписването на българите в конституцията, не отговори директно, но обърна внимание на искането на ВМРО-ДПМНЕ за реципрочност. "Винаги опитвам да обясня, че двете конституции са различни - при вас защитава индивидуалните права, при нас - и представителите на общностите," продължава.


А има ли шанс за подобен консенсус в този парламент, без избори? "В този парламентарен състав не мисля, че има подобна възможност," смята бившият премиер.


Попитан как би гласувал в парламента, Павле Траянов обясни: "С "да", но ако има реципрочност." Но как е възможно това, след като българската конституция не предлага възможност за "вписване на общности"? "Ще се реши, разговаря се и сега, обсъжда се и с ЕС, но ако няма реципрочност, трудно ще мине в парламента."


В писмените си отговори до "Дневник" Йован Митрески от СДСМ не споменава реципрочността, но припомня: последната онституционна поправка (заради смяната на името) дори бе подплатена с референдум. Лично не възразява за включването на други групи - "и българите, и хърватите, и словенците". Решението му обаче би било резултат от "по-широкообхватен дебат" в обществото.


Трето, не е известно каква би била пряката полза за България.


"Добавянето на българите като "част от народ" в конституцията на РС Македония, т.е. правното отграничаване на българско малцинство, би означавало, че в страната е съществувало автохтонно небългарско мнозинство," смята Любомир Кючуков. "А въпросът за реципрочност е решен с асиметричната клауза в Договора за добросъседство (нещо изключително рядко в международните отношения - защото задължава само едната страна), където РСМ се ангажира да не се "намесва във вътрешните работи на България, с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Република Македония"."


В последните две седмици "Дневник" чу сходни неофициални коментари за "отграничаването" от събеседници, запознати отблизо с положението на българите в Северна Македония.


Според Андрея Стойковски този ход не би променил много. Той вижда объркване в начина, по който българските власти смесват притежателите на български паспорти със самоопределящите се като българи, но добавя, че предстои преброяването да покаже колко са те. Същевременно, "дали дадена етническа група е вписана в конституцията или не, не променя защитата ѝ и (възможността да се) ползва с права".


И в момента "няма примери на дискриминация на базата на националност или двойни стандарти към хората, които се чувстват като етнически българи," смята и Стойковски, подобно на другите македонски събеседници на "Дневник". Действително, <a href="https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/10/31/4272656_izbor_mejdu_skopski_gradonachalnik_i_bulgarski_kmet/">до кампанията на управляващата партия за местните избори в Скопие срещу избраната за кмет Данела Арсовска</a> (на снимката) нямаше примери на антибългарска кампания, в която София да може да докаже участие на македонската държава. "Да, последните местни избори бяха малко тежки срещу новия кмет на Скопие и аз лично не подкрепям това," казва и Стойковски. От друга страна, "бивш премиер, бивш министър на външните работи и сегашният кмет на Скопие са с български паспорти," напомня Стойковски (вероятно има предвид Любчо Георгиевски, Антонио Милошоски и Данела Арсовска).

И в момента "няма примери на дискриминация на базата на националност или двойни стандарти към хората, които се чувстват като етнически българи," смята и Стойковски, подобно на другите македонски събеседници на "Дневник". Действително, до кампанията на управляващата партия за местните избори в Скопие срещу избраната за кмет Данела Арсовска (на снимката) нямаше примери на антибългарска кампания, в която София да може да докаже участие на македонската държава. "Да, последните местни избори бяха малко тежки срещу новия кмет на Скопие и аз лично не подкрепям това," казва и Стойковски. От друга страна, "бивш премиер, бивш министър на външните работи и сегашният кмет на Скопие са с български паспорти," напомня Стойковски (вероятно има предвид Любчо Георгиевски, Антонио Милошоски и Данела Арсовска).


Така разговорът за правата на българите се оказва много по-приемлив за Скопие заедно с другите точки в новия подход и увеличава предпоставките за промяна. Поне едно от новите условия обаче - вписването на българите в конституцията - би изисквало твърде големи отстъпки от България, без непременно да ѝ носи ползи.


На среща с някои организации на македонски българи Радев обяви, че България ще се води от позицията им в бъдещата си политика, но не по-малко важно е да знае на какви отстъпки са готови македонските политици и дали цената си струва. Засега най-конкретното предложение за правата на българите изглежда в задънена улица.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK