Русия обвини САЩ в намеса след проекторезолюция за непризнаване на Путин след 2024 г.

Руският президент Владимир Путин

© Reuters

Руският президент Владимир Путин



Руското президентство смята за нелепо, агресивно и "неприемливо" предложение в пректорезолюция, внесена в американския Конгрес, за непризнаване на държавния глава Владимир Путин, ако отново бъде избран и победи през 2024 г., предаде РБК.


Проекторезолюцията, ако бъде одобрена в Камарата на представителите, ще има само препоръчителен, но не и обвързващ характер. Руски депутати обаче предупредиха, че гласуването ѝ може да стане причина за разрив със САЩ.


Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков нарече инициативата "безпрецедентна" и излизаща от рамките на международните отношения и я разгледа като демонстрация на намесата на САЩ във вътрешните работи на други държави.


"Всеки път си мислим, че нищо по-нелепо, нищо по-агресивно, неприятелско и неконструктивно не може да дойде от другата страна на океана. И всеки път грешим. За съжаление, идва."



Дмитрий Песков, ,

прессекретар на руския президент Владимир Путин


"Само руснаците могат да определят" кой е президент на страната, продължи той.


Защо конгресмени искат да не се признава Путин


Путин още не е обявил дали ще се кандидатира за президент - миналия месец предупреди, че разговорите по темата "дестабилизират ситуацията". Той изкара два последователни мандата - вторият започна през 2018 г. - и според версия на конституцията, която бе в сила до миналата година, нямаше право на трети пореден. Поправки в основния закон, приети на допитване сред руснаците, обаче му дадоха тази възможност, ако пожелае, и "занулиха" сегашните му мандати.


Проектът на Стивън Коен и Джо Уилсън от Камарата на представителите определя като нелегитимни поправките в руската конституция - например заради нарушения при гласуването и твърде малко наблюдатели. Говори се и за "нередности в изборите, задържали Путин на власт", а това прави оставането на поста нелегитимно.



Текстът говори за "личната отмяна" на ограничението, която ще е в сила само за Путин; за "плебисцита", проведен в условията на пандемия (Кремъл избягваше думата "референдум"); за упражняване на принуда върху избиратели, липса на ефирно време за кампанията "против" поправките и включването на необичайни места като "секции" - пейки в паркове, автомобили и други. Реултатът, дал 75% на поддръжниците на поправките, се разминава според Коен и Уилсън с данните от обявения от Москва за "чужд агент" център "Левада", според който 48% от избирателите са подкрепяли, а 47 на сто - отхвърляли промените.


В момент на напрежение


Реакцията на Кремъл и парламента, а и резолюцията на конгреса на САЩ идват в момент на отново покачващо се напрежение между Москва и Вашингтон.


Миналата седмица повод бе информация за струпване на руски войски край Украйна, тази - изпитание на противосателитни ракети, взривили съветски спътник и изложили на риск Международната космическа станция. .


Нов повод, който намеси и Европа, бе публикуването на стенограма от разговори на руския външен министър Сергей Лавров с негови френски и германски колеги за провеждане на среща в "нормандски формат" (трите държави и Украйна). Руското външно министерство публикува текста, защото той показвал "саботажа" на Киев спрямо досегашните договорености за решаване на конфликта в Украйна.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK