Миладин Богетич от ООН: Правилният начин да се мери успехът е да си в мир със себе си

Това е съдържание, създадено от маркетинг студио Storio по задание на партньор на "Икономедиа".

Миладин Богетич от ООН: Правилният начин да се мери успехът е да си в мир със себе си

© Миладин Богетич



Към края на работния ден мислите на 41-годишния Миладин Богетич се връщат към нещата, насочили го по пътя му от Западните Балкани, през България, Ливан и Украйна, до централата на ООН в Женева: война, вестник, факс.


На дванайсет е, когато се мести с родителите си от родното Сараево в Подгорица. Бяга от босненските войни в Черна гора - годината е 1992, но и там семейството му не е напълно в безопасност. Когато е в гимназията, НАТО бомбардира столицата Подгорица, където живее, заради косовския конфликт.


"Войната, бомбардировките - всичко това се отрази на пътя ми", спомня си в телефонен разговор с "Дневник". "Следях новините и когато дойде времето да кандидатствам за университета - 1998-1999 г., реших, че първият ми избор действително ще са политология и международни отношения. До голяма степен това се основаваше на събитията в бивша Югославия."




Светът, в който Богетич кандидатства за Американския университет, е много различен от този, в който по-късно ще го завърши и ще се върне в Черна гора.


Примерите започват още с начина, по който възможността да попадне в АУБ стига до него - случайно. Баща му чете вестник и попада на обява за стипендията, която би му дала възможност да учи в АУБ. "Изряза от вестника си и звънна да попита дали състезанието ще е честно, разказва. Знаете, в региона ни много не са. Ако не е честно, синът ми да не кандидатства. Казаха му "да", започнах да се готвя и ето как стигнах - благодарение на баща ми."


Кандидатства, а отговорът идва до майка му - във вид на лист хартия. "Това беше факс, пристигнал на работата на майка ми - че съм приет и получавам стипендия." При тази новина у него бушува вихър от емоции - ден по-рано е бомбардирано летището в Подгорица.


"Нощта преди това бяхме събудени от бомбите, а на следващия следобед майка ми идва от работа с факс, че съм приет в АУБ. Бях объркан. Целият ден бе торнадо от емоции."



След намесата на вестника и факса в пътя му се намесва мрежата - научава в интернет кафе в Хърватия, че трябва да отиде на англоезичен курс, който да му помогне да учи на английски. Има силен интерес към езиците, но тогава английският му не е достатъчен, за да следва, без интензивно обучение. Днес знае още шест езика - италиански (от курсове, докато е ученик), руски (в гимназията), български (в Благоевград), немски (като магистър в Дипломатическата академия във Виена), на по-късен етап - испански и френски.


"Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата"


От Подгорица отпътува за Благоевград без планове за бъдещето отвъд предстоящите няколко години, изпълнен с любопитство, но и с въпроси както дали ще се справи, така и за бъдещето на Черна гора, която през 1999 г. още не е независима държава. "Не мисля, че имах ясна посока. Страната беше в лоша форма. Нямах идея дали ще се върна, но се радвах, че съм получил възможност да уча в този престижен университет."


В АУБ се сблъсква с хора от балкански държави, някои от които - като повечето си връстници по това време - познава само в предразсъдъците си. "Нека сме честни - бяхме на 18, идвахме от много различна среда на война, санкции, пропаганда. Когато пристигнах в България през август 1999 г., имах някои предразсъдъци. Страната ни бе бомбардирана заради Косово, продължава. Не бях се срещал с човек от Косово и не знаех какво да очаквам. Но човекът, с когото делях стая, се оказа от Косово. Така се учиш да плуваш - като скочиш във водата."


"Когато се срещаш с хора и не ги виждаш като нация или група, разчупваш предразсъдъците си. Докато не ги срещнеш, имаш генерализирана и често грешна представа."



Остава приятел с колеги от Балканите, връзката се запазва. Като първия черногорец в АУБ говори на преподавателите и колегите си за черногорската идентичност. Съзнава, че страната му тогава е част от Югославия, но още в гимназията вижда независимостта като единствен път напред. Гласува на референдума, "много щастлив, че най-после ще можем да взимаме решения, без да зависим от "големия брат" Сърбия. По това време е завършил, непосредствено след АУБ, и други престижни институции - училището за международни изследвания към университета "Джонс Хопкинс", Дипломатическата академия във Виена, и е на стаж в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.


Хубавите неща стават бавно


През 2007 г., година след фактическата независимост, влиза във външното министерство на държавата, възстановила суверенитета си след близо 90 години прекъсване.


От самото начало се сблъсква с проблемите в институцията. Финансите ѝ са силно ограничени, механизмите ѝ (и някои от водещите дипломати) - от предишни поколения. Готови са да предават опита си и от тях може да се научи много в дипломацията, но част от мисленето им е "остаряло", има "разногласия между старото поколение и дигиталното", спомня си Богетич. "Не виждах много желание във вънмин да се трансформира, да бъде съвременна администрация в нова страна. Процесите бяха по-бавни, отколкото ми се искаше."


Това нетърпение е сред причините да премине към международни институции; друга важна е предизвикателство, което смята, че може да получи "веднъж в живота" - миротворческа мисия в страна, която никога не е посещавал. "Получих предложение от ООН през 2010 г. Имах дилема, защото исках да помогна да модернизираме институциите, да влезем в НАТО и пр., но виждах като предизвикателство работата в глобална организация. Има само една ООН, всички я знаят и върши чудесна работа по света. Бе най-трудното решение в живота ми (...) но ме влечеше нещо ново, което не познавах. "


Държи вратата отворена и не изключва връщане към националните институции, но предполага, че ако има такава възможност, би бил по-ангажиран в "дипломация, отколкото политика и избори". Вижда промяна в черногорските институции за десет години, отчасти заради смяната на поколенията - започнали с него колеги вече са на влиятелни позиции, външният министър е на 37 години. "Когато сте на 26, имате ентусиазъм и план и мислите, че нещо може да се промени за една нощ. но по-късно разбирате защо е по-бавно. Станах по-търпелив и по-толерантен към това."


"От хубавите истории за ООН не стават заглавия"


Ливан - предложението, заради което напуска черногорското външно министерство - навремето е скок в неизвестното. От една страна са колегите, от които може да научи много, от друга е фактът, че сложната страна, превърнала се в арена за влияние на страни като Иран и Саудитска Арабия, е първият му сблъсък с Близкия изток отвъд Турция. "Да бъда хвърлен в този контекст и да правя политически анализ и кой зад кого е, какви са коалициите и причините на бъдещ конфликт с Израел, може ли да има нова война, беше предизвикателство. Вълнуващо, но и плашещо, защото имаше толкова много нюанси. Тези три години научих много, но не беше лесно."


"Казват, че ако мислиш, че познаваш Ливан, не знаеш нищо. Страната винаги те изненадва."



Ливан обвързва пътя му с ООН, където след това продължава да работи до днес, с прекъсване от май 2017 до октомври 2018 г., когато е говорител на Международния комитет на червения кръст в Украйна.


Наскоро се жени и със съпругата си, швейцарка, е в Женева. Ако някой ден има дете и то го попита какво работи, отговорът вероятно ще е: "Помагам да се обясни на света, чрез журналисти и социални мрежи, какво представлява ООН, какво прави, какви са приоритетите ни и защо хората трябва да ни подкрепят. Обяснявам по различни канали как всички могат да помогнат."


А какво отвръща Миладин Богетич, част от екипа за пресата на ООН, когато други започнат да обясняват, че организацията му е безполезна? Критиките към ООН в медиите, в телевизионните студиа, в експертната общност, в социалните мрежи често са унищожителни: от конфликтите, събиращи Съвета за сигурност, до глада в Йемен, ООН винаги е обвинявана, че не прави достатъчно.


Миладин Богетич има готов отговор: сблъсква се с това всеки ден, отчасти защото работата му е свързана със социалните мрежи. Напомня за думите на Даг Хамаршелд, вторият генерален секретар на ООН (1953-1961 г): "ООН не бе създадена, за да ни отведе на небето, а за да ни спаси от Ада."


"Казвам на хората и че трябва да имат реалистични очаквания, продължава. ООН е единствената глобална организация, представяме света какъвто е, не какъвто трябва да бъде, правилата и бюджетът ни идват от държавите членки, така че без зелена светлина от тях не можем да направим много. Понякога ни питат защо не направите повече в Сирия, Либия, Мианма. Разбирам недоволството им и искам да направя повече, но има обективни ограничения. Никога не съм хвалил ООН безусловно, има слабости и процеси, но напомням винаги, че добрите истории на ООН всеки ден не произвеждат заглавия."


"Често четете за провалите на ООН в Сирия, има скандал при злоупотреби на миротворци в ЦАР. Да, тези истории трябва да са заглавия. Но до заглавията не стига добрата работа. Хората не знаят, че всяка година даваме храна на 100 млн. души по света и ваксинираме 3 млн. деца всяка година - не само против COVID, подобряваме майчиното здраве, наблюдаваме избори и помагаме неща, които на са живот и смърт, но не са секси и няма да стигнат до заглавия в "Ню Йорк таймс". ООН нахрани 90 млн. души, но заглавието е "Съветът за сигурност отноно се провали за Мианма или Сирия".



"Казвам на хората: виждате често само върха на айсберга, но не и ежедневната ни работа. Не казвам, че няма проблеми, но помагаме на живота на хората. Това е и едно от големите предизвикателства," обобщава Миладин Богетич.

Разговорът с Миладин Богетич е част от специалния проект "Уроци за успех" по повод 30 години от създаването на Американския университет в България (АУБ). В него ви срещаме с хора, променили "правилата на играта". Те са изявени лидери със социална ангажираност, които се изправят смело срещу предизвикателствата на днешния свят. Общото между тях е, че започват своя път от Американския университет в България и разказват за своите стъпки към успеха, за трудностите, с които са се сблъскали, и за уроците, които са научили.


На всеки един от тях задаваме и по 10 въпроса:


1. По какъв начин студентските ви години повлияха на пътя, по който сте днес?


- Учих политология и международни отношения в АУБ и бях изложен на толкова много култури, различни езици, срещнах хора от държави, които дори не знаех, че съществуват, това отвори съзнанието ми за света и ме направи гражданин на света. За няколкото си години в Благоевград станах гражданин на света, като срещнах студенти от различни места. Днес работя в глобална организация и мисля че това отразява какво правих преди 20 години.


2. Как решихте да кандидатствате в АУБ?


- Беше случайно. Баща ми четеше всекидневник, през 1998 г., преди интернет, и видя реклама от "Отворено общество" - видя, че дават стипендии. Изряза от вестника си и звънна да попита дали състезанието ще е честно. Знаете, в региона ни много не са. "Ако не е честно, синът ми да не кандидатства", попита ги. Казаха му да, започнах да се готвя и ето как стигнах - благодарение на баща ми.


3. Кой е преподавателят, оставил най-голям отпечатък върху вас?


- Професор Робърт Филипс, той е професор по политология и международни отношения, имах курс още в първия си семестър. Останахме в контакт през всичките години. Бях в България през август за сватбата на приятел, видяхме се с проф. Филипс, един от малкото от началото на основаването. Когато мисля за АУБ, мисля за Боби Филипс.


4. Какъв е най-важният урок, който получихте там?


- Бих казал, че критичното мислене и отворената дискусия. Идвам от Черна гора, където, както в България, имаше традиционно образование. Запаметявате неща и ги казвате, но не тренирате критичното си мислене. В Благоевград бяхме учени да мислим критично, да спорим с професори - нечувано в Черна гора. Трябва да ангажираш мозъка си, можеш да поставяш авторитета под въпрос, това е важен урок, който научих - критичното мислене.


5. Какъв си представяхте, че ще станете, когато започвахте да учите в университета?


- Не бях сигурен дали искам политика или дипломация. Нямах ясна визия, когато започнах. Знаех, че искам да остана в международния свят, но не знаех по какъв път, това е най-честният отговор.


6. Как се измерва успехът в живота?


- Правилният начин да се мери успехът - да си в мир със себе си, вътрешно удовлетворение с постигнатото. Ако си лично доволен от постигнатото, да, това трябва да е измерването на успеха. Не бива да се фокусираме върху това да търсим валидиране отвън. Имаме различни идеи за успех - някои искат да са директори, други искат да са у дома и да са родители. Важно е какъв мир си постигнал и дали си щастлив.


7. Кои са трите урока, които научихте през последната година?


- Първо, трудно е да правиш планове. Джон Ленън каза - когато правим планове... Когато започна COVID, стана невъзможно да си правиш планове. Прави си, но винаги имаш нужда от стратегия за резервен вариант, да бъдеш малко по-внимателен с планове и стратегиите. Второ, значението на семейството. Загубих баща си през август тази година и видях как семейството ни се сплоти и бяхме с мен и майка ми в тези времена. Винаги съм се възхищавал на семейните отношения, но сега разбрах още по-ясно от всякога - семейство, близки, мрежа. Третото вероятно е просто да запазиш известна гъвкавост. Когато мисля за следващите си стъпки - къде да отида, каква работа да приема... никога не знаем какво ще стане. Човек трябва да е отворен.


8. Коя е книгата, която ви се иска да бяхте прочели в университета?


- Наскоро четох книга, която наистина ми хареса и би ми помогнала в студентските ми години. Книгата Talk Like Ted, много практична с конкретни примери за речи, критично мислене, ясно представяне. Помислих, че би ми помогнало в клуба ми по дебати или дискусиите ми, ако бях прочел нещо от нея.


9. Ако можехте да разрешите един проблем в обществото, кой щеше да е той?


- Вероятно бих се уверил, че има универсално, общодостъпно здравеопазване. Има множество каузи, за които ООН и аз лично се чувстваме ангажирани - достъп до доктори; да се уверим, че децата са ваксинирани; че майките не умират при раждане; че ваксините са справедливо разпределени. Наистина бих казал, че едно нещо, което искам да разреша, е всеки по света, независимо от пола, расата и националността, има достъп до качествено здравеопазване.


10. С какво мислите, че бихте се занимавали след 10 години?


- Вярвам, че ще съм с ООН след 10 години. Постоянен член съм на организацията. Вярвам, че позицията ми ще е може би на ръба на комуникацията и политическата работа и дипломацията, каквото правих в Черна гора и Ливан. Може би нещо като съветническа роля, която комбинира уменията ми в комуникация, дипломация и политически въпроси. Къде - кой знае: може да е в Женева, в Ню Йорк, Банкок, Найроби или някоя мироопазваща мисия. Както казах, невъзможно е да си правиш планове, но ако трябваше да направя план или прогноза, би било това.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 3622 Неутрално

    аман от евангелисти

    властта ражда паразити! в това съобщение се съдържат всички нарушения на правилата за писане на коментари, каквито модераторите могат да си изхалюцинират
  2. 2 Профил на aoz18657149
    aoz18657149
    Рейтинг: 60 Неутрално

    чудесно интервю.
    това се спосносирира от АУБ, но би било чудесно идеята да се разшири и да се пише за хора и от други учебни заведения, а и изобщо.
    а и оше нещо човекът не е член на ООН, това са държавите, той е служител:)

  3. 3 Профил на half truth
    half truth
    Рейтинг: 1576 Неутрално

    Хубаво е, че има университети като АУБ, които срещат студентите от различни култури. Особено на Балканите, където е най-националистичната популация на континента.

  4. 4 Профил на danitoledov
    danitoledov
    Рейтинг: 397 Неутрално

    Правилният начин да измерваш успеха наистина е в това да можеш да си в мир със себе си и свършеното от теб да ти носи удовлетворение. Страхотно интервю!

    danitoledov




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK