Малко войски за война, достатъчно за натиск - какво цели Русия по границата с Украйна

Малко войски за война, достатъчно за натиск - какво цели Русия по границата с Украйна

© Reuters



Ако виждаш, че няма как да избегнеш сбиване, по-добре удряй пръв." Този принцип, казват, президентът Владимир Путин научил като малък по улиците на Ленинград и сега фразата отново изникна покрай трупащите се въпроси защо Русия е събрала в район до украинската граница над 100 хиляди военни и защо наблизо има и части на Националната гвардия, които може да се използват за контрол над населението във вражеска територия


За втори път тази година - и то в рамките само на 6 месеца - упорито се говори за подобно струпване на руски войски и опасност от нахлуването им в тази страна. Агенция "Блумбърг" дори цитира източници от спецслужбите, според които догодина Русия щяла да атакува от Крим, по руско-украинската граница и от територията на Беларус, и такива разузнавателни данни били споделени с европейските партньори. Междувременно събраните части вероятно усъвършенствали координацията и бойните си умения.


Москва категорично отхвърля подобни твърдения и настоява, че всичко това са медийни манипулации за злепоставяне на страната. В същото време тонът, с който се говори в руските медии и от официални лица за Украйна и президента Владимир Зеленски, е безпрецедентно остър и нападателен. Дори Службата за външно разузнаване взе думата, сравни ситуацията с тази преди войната с Грузия през 2008 г. и определи политиката на Вашингтон и Брюксел като "провокационна и предизвикваща крайна тревога" заради "безнаказаността на украинската страна".




Организацията на сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се събира в четвъртък на двудневна годишна среща на върха в Стокхолм и напрежението по границата с Украйна ще е обект на специално внимание. Държавният секретар Антъни Блинкен ще е в Швеция за форума на единствената общоевропейска организация с участници от другата страна на Атлантика. Преди нея във Вашингтон заявиха: "Ще започнем разговор какви варианти имаме на масата и кое е това, което НАТО като съюз може да свърши заедно." Карен Донфрид, водещият дипломат на САЩ за Европа и Евразия, заяви: "Всички опции са на масата и има инструментариум, включващ целият набор от варианти."


Какво се случва по дългата хиляди километри линия от Балтика до Черно море през последните седмици?


Блинкен коментира, че с анексирането на Крим през 2014 г. светът е видял списъка с правила за действие, съгласно който Русия си намира повод в някоя провокация, за да изпрати сила през границата. Този път обаче се чуват предупреждения от анализатори, че ситуацията е доста по-неясна и комплексна и има опасност погрешно да бъде разчетена както от Путин, така и от президента Джо Байдън.


На първо място, паралелът с Грузия е неподходящ. От военна гледна точка операция в Украйна е събитие от съвсем друг мащаб и порядък, особено ако нещата не се случат така, както руснаците са ги планирали. Сто хиляди военни не са малка сила, но са далеч от необходимото за сблъсък на територията на страна, решена да се брани и посред зима и граничеща на запад с НАТО, т.е. с преки канали за доставки на модерно въоръжение и техническа помощ при съвсем легитимна отбрана.


Освен това декларираната отдавна цел на Путин е реинтегриране, а не окупиране, на Украйна. Това и очакват обикновените руснаци, които колкото и да са обработвани от пропагандата, че са обкръжени и трябва да се бранят, едва ли биха приели собствената им армия да убива стотици и хиляди украинци и да платят цената на стотици и хиляди ранени и убити руски военни. В този смисъл колкото и да възприема завръщането на Украйна като лична и емоционална кауза, която ще бележи наследството му за историята, Путин не е без ограничения в собствената си страна.


Затова ситуацията напомня повече на разтегляне на ресурсите на украинската армия до невъзможност от границата с Беларус до Крим и Черно море. Тя прилича на дръзко тестване докъде е готов Западът - и в частност американците - реално да стигне в декларираната си подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Както и на вбиване на клинове в пукнатините между демокрациите от ЕС и НАТО, между Америка и Европа, между Турция и Европа... когато стане дума за отношенията с Русия, разширяването на Атлантическия алианс, санкциите.


Защо Путин реши да го направи точно сега?


Версията не е една, но има съгласие, че сред тях не е тази за организирането на "малка победоносна война" за сплотяване на руснаците около лидера и режима. Възторгът от връщането на Крим отдавна и безвъзвратно изстина (а и какво точно би донесло завземането на няколко града в името на някакво международно споразумение?), хората се вълнуват от пенсии и социални теми, опозицията е почти смазана. Няма проблеми дори с президентските избори през 2024 г.


Но очевидно Путин се чувства по-силен в сравнение с пролетта за ходове в чужбина, с които да опита не просто да спечели повече респект, а и да промени начина, по който се мисли за украинския конфликт и за бъдещето на Украйна изобщо. Моментът изглежда изгоден заради щетите от хаотичното изтегляне на западните сили от Афганистан, рекордните цени на природния газ в Европа, края на епохата Меркел и все още несглобеното германско правителство, предпазливостта на Еманюел Макрон заради изборите за президент във Франция само след 4 месеца, заетото с Китай внимание на Вашингтон.


След като и руски гласове, смятани за спокойно и рационално обясняващи позицията на Москва, заговориха за тревога, че Русия се чувства пренебрегната, сигурността и интересите ѝ са сериозно застрашени в Украйна, значи са достигнати "червени линии" и няма да се позволи прекрачването им, ако трябва и с превантивна демонстрация. Една от тези линии е членството на украинците в НАТО, появата на това, което прилича на Путин на елементи от натовската архитектура за сигурност и дори само на инструктори или натовски кораби в бази и пристанища на Украйна. Вероятно и украинско членство в ЕС е също такава линия.


Само че тези линии са известни отдавна. Известно е и че Путин се опитва да има втора лична среща с Байдън, но номерът с натиск чрез военни маневри вече е използван през пролетта. Опит за повтарянето му в по-решителна форма е зареден и с повече риск някой някъде да произведе изстрел и да стане кървав инцидент по границата с Украйна. От това война няма да избухне, защото има установени канали и механизми за охлаждане на страстите около такива сблъсъци. Но щетата върху доверието ще е голяма.


Възможно ли е Русия да се опитва да накара Запада да чуе какво има да каже? Това е една от версиите за рационално обяснение на случващото се, а не че параноята започва да залива все повече хора в Кремъл. Поредица от публикации и дискусии през последните седмици засегнаха темата, че Москва се е убедила, че получава внимание - а понякога и това, което цели - когато се държи като "лошо момче" и създава проблеми.


Малко войски за война, достатъчно за натиск - какво цели Русия по границата с Украйна

© Reuters


На 18 ноември в обширна реч пред разширеното заседание на колегията на външното министерство президентът каза:

"Постоянно изказваме загрижеността си, говорим за "червени линии", но разбираме, че партньорите ни са много своеобразни и - как да го кажа по-меко - много повърхностно се отнасят към всички наши предупреждения и към разговорите за тези линии. (...) След няколко вълни на разширяване на НАТО да видим къде се намира военната инфраструктура на блока - недалеч от нашите граници (...) Все пак предупрежденията ни напоследък все пак се чуват и произвеждат определен ефект - известно напрежение все пак възникна. В тази връзка виждам два момента. Първо, важно е това тяхно състояние да бъде запазено колкото може по-дълго, за да не им минава и мисъл да устроят на западните ни граници някакъв ненужен нам конфликт, а на нас конфликти не ни трябват."


В този смисъл горещ военен конфликт в момента е в най-добрия случай със спорна ефективност и определено е контрапродуктивен за целите на Русия. Едно е чрез струпване на руската армия да се изпраща предупреждение как би се променила ситуацията с Украйна, ако тя стане страна в конфликта в Донбас, и друго - реално Русия да стане воюваща страна там. Въпросът е какво иска да получи Москва именно за да не се случи това.


С голяма степен на вероятност едно от нещата е да се демонстрира на управляващите в Киев, че колкото и да ги подкрепя на думи и с някои дела, Западът, в крайна сметка ще сключи сделка с Путин. Един вид, ако не престане с авантюристичния си проевропейски и проатлантически курс, Украйна рискува да свърши изоставена като Афганистан.


Друга вероятна цел изглежда преформатирането - разбира се, в руски интерес - на политическите и дипломатическите средства за спиране на конфликта в Донбас. Нормандският формат с участието на Русия, Франция и Германия не постига вече седем години нищо повече от това да печели време. И Минските споразумения изглеждат почти изчерпани от гледната точка на Москва, макар че още в началото бе ясно, че някои от подписаните неща Киев просто няма как да изпълни.


Какво би могло да ги замени е неизвестно, но е известно, че за Русия то ще се реши без украинците. В момента там господства убеждението, че Украйна е естествена част от т.нар. руски свят, която временно е отпаднала от него и е жертва на манипулации от външни сили и продажния си елит. По тази логика колкото Западът повече подкрепя Украйна, толкова повече в Москва се затвърждава убеждението, че това нейно обяснение на ситуацията е вярно.


Затова третата - и най-обхватна - цел може да е натискът за започване на цялостна ревизия на архитектурата на сигурността в Европа. Нещо като нова Ялта, на която Путин да получи признаване на руска сфера на сигурност, съставена най-малкото от непосредствените съседни държави, и на интереси, простираща се неизвестно докъде в Европа. Защитата на тези интереси понякога се разбира и като привилегия за контрол какво пише в законите на съответната страна. В миналото се е случвало подобна привилегия да бъде защитавана от Москва с изпращане на танкове в Централна Европа.
В спомената реч на Путин той каза още:

"Второ, задължително трябва да поставяме въпроса да бъдат предоставени на Русия сериозни дългосрочни гаранции за нашата сигурност по това направление, защото Русия не може така да съществува и постоянно да мисли за това какво може да се случи там утре."


Думата за всичко това е ревизионизъм и Путин ще продължи с натиска, докато Западът спре да говори, че ще има последици от действията му, но остава двусмислен в това конкретно какви ще са тези последици.


В същото време преиграването с военна заплаха рискува да сплоти и втвърди НАТО, вместо да го отслаби. САЩ и съюзници вече редовно изпращат свои бойни и разузнавателни кораби и авиация в Черно море. На 19 април Пентагонът направи малка демонстрация, като изпрати в Полша самолети от германската база "Шпангдалем" и британската "Лейкънхийт", където се съхранява или тренира употребата на тактическо ядрено оръжие. Два дни по-късно началникът на руския Генщаб ген. Валерий Герасимов прекрати ученията на руската армия в близост до границата с Украйна.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK