Лирата пое глътка въздух, след като интервю на Ердоган я срина до 14 за долар

© Reuters

Турската лира се възстанови днес от дъното, до което стигна вчера с курс 14 за долар (почти с 50% по-евтина спрямо началото на ноември).

Колебанието последва интервю на президента Реджеп Тайип Ердоган, в което той обясни, че оспорвана монетарна политика, поддържана от екипа му и от централната банка, ще бъде отстоявана докрай - ниски лихви, които да подпомогнат производството, да забавят инфлацията и да създадат нови работни места.

Облекчаването стана с намеса на централната банка тази сутрин, след като институцията обяви, че се е намесила на пазара, за да "продава транзакции заради нездравословното ценообразуване при валутните курсове".

В началото на месеца все още бе малко под 10 за долара, а прагът, който правителството очакваше да бъде достигнат след поне две години, бе преминат малко след това. Спрямо началото на годината обезценяването е с 47% процента.

"Опасен експеримент"

Ердоган защити политиката на ниски лихвени проценти, приета по негово искане от централната банка, заради която той смени няколко гуверньори. Ердоган настоява, че високите лихви пораждат инфлация и се отразяват на курса на лирата в момент, когато пазарите не виждат в турското правителство воля за справяне с повишаващите се цени. Аргументът му е и че ниските лихви стимулират потреблението, инвестициите и създаването на нови работни места.

В интервю за турската държавна телевизия ТРТ Ердоган обясни, че Турция се е променила и "няма връщане назад". Той увери, че "ще видим как лихвените проценти падат рязко и следователно ще има подобрение във валутните курсове преди изборите".

Президентът има предвид изборите за парламент и държавен глава, които по принцип трябва да са около средата на 2023 г. Опозицията поиска, заради влошаващата се икономическа ситуация и тежкия удар на инфлацията по покупателната способност и спестяванията на гражданите и бизнеса, вотът да се измести, но Ердоган отказа.

Повече за резултата от решенията на Ердоган в монетарната политика четете тук.

Миналата седмица в страната пристигна престолонаследникът на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед, с чиято визита след години на отчуждение - и с обявяването на инвестиционен фонд за 10 млрд. долара на Обединените арабски емирства в Турция - лирата временно се стабилизира.

"Това е опасен експеримент, който Ердоган се опитва да проведе, и пазарите се опитват да го предупредят за последиците", казва базираният в Уисконсин експерт Брайън Джейкъбсън, старши инвестиционен стратег в Allspring Global Investments.

"Турция се промени и няма връщане назад"

Според икономисти, цитирани от "Ройтерс", обезценяването и ускорената инфлация, която може да достигне 30% догодина в голяма степен заради девалвацията на лирата, ще променят плановете на Ердоган. На практика всички други централни банки се готвят за промяна в паричната политика.

Турската статистическата агенция Тюркстат публикува вчера данни за икономическия растеж на годишна база за третото тримесечие и го оцени на 7.4% ( според "Файненшъл таймс" - главно заради държавните разходи, силното вътрешно потребление в предишни периоди и разрасналия се износ, възстановил се от слабото пандемично търсене). Нещо повече, в интервюто за ТРТ Ердоган обеща 10% годишен растеж за 2021 и излишък по текущата сметка за 2022 при прогнози за 9 на сто до миналия месец. Той не скри и как ще постигне това - като не попречи на високите лихви да спъват растежа и задържи достъпа на бизнеса до евтини кредити.

Изтъкна като фактор дори помиряването с държавите от Персийския залив (където само Катар бе верен съюзник в последните години) и Египет заедно с бъдещото собствено производство на газ от находище в провинция Сакария, където на начален етап според него ще бъдат добивани 10 млн. куб.м на ден.

Друга програма предвижда специални заеми с лихви под пазарните, които ще дадат на турския бизнес достъп до 3.7 млрд. долара.

По думите на Ердоган само с дългосрочни инвестиции, производство и износ може да се стабилизира лирата, вместо с "горещи пари" (поток от чужбина с цел краткосрочна печалба от фактори като по-високи лихви в страната - дестинация на инвестициите). Затова чуждите инвеститори са добре дошли да действат дългосрочно, защото такава позиция в Турция "винаги" е печеливша. Обратно, високата лихва, "налагана " на Турция, "унищожава производството" на страната. "Слагаме край на тази спирала."

Същевременно на фона на макроикономическите данни много турци коментират, че основни продукти са поскъпнали драстично, стандартът им е спаднал, инфлацията и курсът на лирата се отразяват на спестяванията им. Турски медии писаха, че цените за вноса в някои сектори като този на лекарствата са се увеличили и бизнесът се затруднява в покупката на конкретни медикаменти.

Очаква се в петък да се публикуват данни от инфлацията и според анкета на "Ройтерс" сред икономисти тя вероятно ще постигне 20.7%, рекорд от три години (последната голяма ескалация на валутната криза също бе през 2018). Отделни данни само за Истанбул се очакват още утре.