Босна се нуждае от внимание, за да се спаси от разпад

© Reuters

Четвърт век след края на войната Босна и Херцеговина е в опасно положение. Хората, които живеят там, са притеснени. В крайна сметка в конфликта, който обхвана страната между 1992 и 1995 г., над 100 хил. души бяха убити или изчезнаха. Сред тях бяха около 8000 мъже и момчета, убити в геноцида след падането на Сребреница през юли 1995 г.

След подписването на Дейтънското мирно споразумение и края на войната беше направено много за справяне с последиците от масовото насилие. Много от изчезналите са открити. Някои от отговорните за убийството, изнасилването и побоя над хиляди хора са били преследвани и хвърлени в затвора.

Изглежда обаче, постигнатото не е достатъчно. Сега се засилват страховете, че насилието може да избухне отново.

Състояние на дисфункция

От края на 1995 г. Босна и Херцеговина е заседнала в дисфункционална конституционна структура. Мирното споразумение създава две единици: Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Заедно с малкия, но стратегически разположен окръг Бръчко те съставляват националната държава.

Федерацията се управлява съвместно от представители на бошняците (по-рано наричани босненски мюсюлмани) и босненските хървати. Междувременно създаването на независима Република Сръбска беше политическият проект, замислен и подкрепян от бившите лидери Радован Караджич и генерал Ратко Младич заедно със спонсорите им в Сърбия. Сред последните е Слободан Милошевич, който осигури финансирането и оръжията, необходими за водене на война.

Караджич и Младич бяха осъдени в Хага на доживотен затвор за престъпления, които бяха извършени териториалните им и демографски амбиции. Много от ужасяващите престъпления бяха извършени по време на въоръжената кампания за създаване на тази независима Република Сръбска, която да бъде свободна от хора, които не са сърби.

Системата, установена съгласно Дейтънското споразумение, сложи край на войната, но раздели страната. Създаде и стимули за политиците да разпалят пламъците на етническото напрежение и им направи възможно да се отдадат на повсеместна корупция, без да губят длъжността си.

Междувременно международната общност - главно САЩ и Европейският съюз - постепенно загуби интерес към финансирането на усилията за изграждане на държавност в региона. Много ангажименти бяха поети непосредствено след конфликта, но оттогава кризите в Сирия, Украйна в последно време в Афганистан изискваха както отзивчивост, така и ресурси.

Това доведе до загуба на първоначалната инерция в обещанията за интегриране на Босна и Херцеговина в ЕС. През последните 15 години нямаше визия, нямаше никакъв ентусиазъм, а надеждата за по-добро бъдеще бе малка. Начинът, по който страната реагира на COVID-19, стана болезнено очевиден, че държавата е станала нефункционална, а последиците са смъртоносни.

Заплахата от нова армия

В този сложен контекст лидерите на босненските сърби, преди всичко дълго доминиралият политик Милорад Додик, повишиха напрежението, като заплашиха да създадат армия на босненските сърби, да се оттеглят от съвместните държавни институции - на практика демонтирайки държавата - и да обявят независимост. Плановете на Додик заплашват да унищожат самата система, която поддържа Босна заедно и в мир.

Последният път, когато националистите се опитаха да имат независима Република Сръбска, имаше кръвопролитие и широко разпространено, систематично преследване на несръбски общности. Босненско-сръбската армия беше силата, която обстрелва и обстрелва цивилните на Сараево в продължение на четири години. Нейните служители по сигурността и разузнаването стояха до голяма степен зад геноцида в Сребреница.

Наказателната отговорност в Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, в Хага, както и в съдебните зали в цялата страна, трябваше да осигури справедливост и възпиране. Босненците, изправени пред настоящата криза, не се чувстват уверени. Темпът на съдебните процеси за осъждане на военни престъпници се забави през последните години, а това остави убийците и изнасилвачите на свобода.

В началото на 2022 г. ще се навършат 30 години, откакто първоначалната версия на Република Сръбска се появи в резултат на брутална кампания на етническо прочистване и геноцид. Подходът на тази годишнина наред с по-широкия геополитически контекст - докато САЩ, Великобритания и ЕС се разсейват от други проблеми, а това окуражава Русия - създава тревожна зима. Русия бива насърчена от опита в Източна Украйна и Крим, където разшири влиянието и контрола чрез сътрудничество с местни участници. Анализаторите са съгласни, че може да направи същото, като подкрепи плановете на босненските сърби.

Този контекст се усложнява от неотдавнашното напрежение в региона в граничните райони с Косово. А в Черна гора има опасения относно радикализирана общност, която желае по-тесни връзки със Сърбия.

Хората в Босна и Херцеговина си спомнят началото на 90-те години. Много от тях се чувстваха изоставени - не без причина - от международната общност, която гледаше във вечерните новини как босненците са събирани, захвърляни в лагери с ограбено или опожарено имущество и обстрелвани от снайперисти от хълмовете около Сараево.

Тази криза като кулминация на години на разпад е призив за действие, за да се осигури разумен път напред, без насилие и със сигурност и просперитет за всички граждани на Босна и Херцеговина, независимо от произхода. Затова местната политическа воля и ангажираност са от решаващо значение. Но още по-важно, това, от което Босна и Херцеговина сега отчаяно се нуждае, е внимание от страна на политиците в чужбина и усещането, че някой - който и да било - способен да помогне, проявява грижа.