От шатри до небостъргачи - Обединените арабски емирства навършиха 50 години

От шатри до небостъргачи - Обединените арабски емирства навършиха 50 години

© Reuters



Ехаб Фуад е бил още юноша, когато преди 50 години е участвал в парада по случай създаването на Обединените арабски емирства, превърнали се в една от най-богатите и влиятелни страни от Залива.


Днес 64-годишният египетският инженер, вече пенсионер, си спомня с умиление 2 декември 1971 г., когато за пръв път вижда знамето на новата страна и гордо вдига портрета на шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, бащата - основател на ОАЕ.


"Всеки път, когато се срещам тук с хора, им разказвам тази история", казва Фуад. Той живее в Дубай, едно от седемте емирства на федерацията, в която влизат още Абу Даби, Аджман, Рас ал Хайма, Фуджейра, Ум ал Кайвайн и Шарджа. От 1892 до 1971 г. те са британски протекторат.




Шейх Зайед, управляващ богатото на петрол емирство Абу Даби, най-богатото сред съседите си, решава да ги обедини, за да създаде могъща държава. При обявяването на независимостта страната има около 300 хил. жители, а днес те са около 10 милиона, от които 90 на сто са чужденци и повечето от тях, също като Фуад, не могат да получат гражданство поради строгите правила.


С големи залежи на петрол и газ ОАЕ, които са много бедни през 1971 г., се превърнаха във водеща икономическа и политическа сила в Близкия изток. "Тук някои хора строяха къщите си от клони на финикови палми и кирпич. Днес има само вили и небостъргачи", казва Фуад.


Регионална сила


Неправителствени организации обаче обвиняват ОАЕ в нарушаване на човешките права, както и във военни престъпления в конфликта в Йемен, в който ОАЕ се намесиха като част от водена от Саудитска Арабия коалиция. Въпреки тези обвинения страната привлича много инвеститори и бизнесмени и се опитва да диверсифицира източниците на доходите си, по-специално чрез туризъм и финанси, за да не бъде толкова зависима от петролното богатство.


Емирствата са фискален рай с относително ниска данъчна тежест, позволявайки чужденците да имат пълен контрол върху бизнеса си и предлагащи дългосрочни визи на висококвалифицираните работници, като лекари, инженери, учени или хора на изкуството. Дубай - градът, известен някога с ваденето на перли - се превърна във важен финансов и търговски център, с гора от небостъргачи, сред които е и най-високият в света - Бурдж Халифа (828 метра).


Но икономиката на ОАЕ, втората в арабския свят след Саудитска Арабия, се основава на ниско платена работна ръка, предимно от Азия и Африка. Тези работници обикновено са настанявани в лагери или затворени жилищни комплекси. Страната иска да се утвърди и като регионална сила, участвайки в конфликти като йеменския или играейки ролята на посредник в други конфликти в Близкия изток и Африка.


"Емирствата отдавна се притесняват, че са относително уязвими, намирайки се в регион, в който са заобиколени от по-големи и по-могъщи държави", обяснява пред АФП Елхам Фахро, отговарящ за Залива в центъра за анализи "Международна кризисна група".


"След независимостта външната политика на страната беше относително неутрална, но стана по-категорична след Арабската пролет" от 2011 г., обяснява той, възползвайки се от относителната загуба на влияние на традиционни регионални сили като Египет, Ирак и Сирия.


През 2020 г. ОАЕ, които са придържат към твърда линия по отношение на политическия ислям, изненадващо решиха да нормализират отношенията си с Израел и станаха първата арабска страна от десетилетия, установила дипломатически връзки с еврейската държава. По-късно същото стори и Бахрейн. "Като ангажиран регионален и международен актьор, ние знаем, че трябва да поемем повече отговорност за посоката, в която поема нашият регион", заяви президентският съветник Ануар Гаргаш на форум през ноември. /БТА

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK