Минен проект за милиарди се оказа изпитание за Вучич преди изборите

© Reuters

Два дни след многохилядни протести в Белград, Нови Сад и други градове Сърбия може да промени закон, който англо-австралийски минен гигант чакаше 15 години, заедно с не едно сръбско правителство.

Обещаващ за производството на литий (а следователно - и на батерии) в Европа минерал може да се добива от "Рио Тинто" в Западна Сърбияи да даде тласък на сръбската икономика. Властите прокараха два закона, които твърдят, че нямат нищо общо с плановете, но поет ангажимент още преди години за раздвижване по проекта в края на 2021 г. Съмненията за екологичния ефект обаче не отшумяват и Белград дава знаци, че може още тази седмица да отстъпи.

Темата носи и заряд, достатъчен да създаде известно политическо напрежение преди изборите за парламент и президент, които държавният глава Александър Вучич и неговата Сръбска прогресивна партия разчитат, че убедително ще спечелят.

"Сръбският криптонит"

Много компании по света увеличават интереса си към находищата на литий, а в Сърбия се смята, че е едно от най-големите. От години "Рио Тинто" работи с властите в Белград в опит да си осигури проекта за 2.4 млрд. долара за разработка на минерала, който сама откри и който британски учени шеговито сравниха с криптонита от историята за Супермен. Сръбската държава не би имала нищо против; изтъква ползите за икономиката, сред които може да е добавяне на 1% към брутния вътрешен продукт, предвижда се и строеж на завод за батерии.

Тази година няколко процедури по проекта край Лознице, Западна Сърбия, събудиха безпокойството на някои местни жители и активисти. Тревога породи оскъдната информация за екологична оценка, изготвена тази година, за която "Ройтерс" писа, че е показала риск от неблагоприятно въздействие. Експерти отчитат опасност от замърсяване на р. Ядар, от засушавания или наводнения заради нуждата да се употребяват големи количества вода от реката в хода на добива, и други проблеми.

Липсата на екологична оценка е причината все още да няма разрешение за строителство. Властите твърдят, че ще чакат колкото е необходимо за екооценката - месеци или година.

Повече четете тук.

Сръбският президент Александър Вучич е заявявал, че "умира от смях", като помисли за протестите срещу добива на ядарит, но допусна местен референдум, с който да се вземе решението за "Рио Тинто", но недоволството на част от сърбите не стихна.

Това бе и причината за протестите, каквито вече имаше няколко пъти тази година. В някои точки се стигна до насилие, за което опозицията и някои активисти обвиниха агитки, подкрепящи Сръбската прогресивна партия. Демонстрациите привлякоха вниманието на световните медии, но в действителност жителите на Лозница са разделени от проекта и неподкрепящите го неведнъж са изразявали съпротивата си.

Поводът за недоволството в конкретния случай обаче бе кулминацията на правната подготовка, която (независимо дали се прави специално за "Рио Тинто" или не) би направила проекта възможен.

Законът, приет тъкмо навреме

На 26 ноември сръбският парламент прие закон, с който се ускорява и улеснява процедурата за отчуждаване на имущество в страната. Собствениците на недвижимо имущество имат пет дни, за да опитат да блокират, променя се и процедурата за обезщетения, и в резултат, смятат критици на властта, проекти като този за мината край Лозница могат да се разработват безпрепятствено.

Почти по същото време мина и закон за референдумите; за него официален Белград настоява, че няма нищо общо нито с "Рио Тинто", нито с изразяваните от Вучич предложения за допитване за бъдеща сделка за Косово. "Мисля, че го подписах", бе реакцията на Вучич и за двата закона. Граждански организации и политически сили заплашиха с протести и ги организираха две последователни съботи.

Вучич вече увери, че улицата няма да води политиката, а хората могат да протестират колкото искат (въпреки това отиде в Лозница, за да покаже интерес към нагласите на местните). Освен това, под натиск от различни сдружения, той каза, че няма как да върне на парламента нещо само защото не го харесва, ако не е противоконституционно. За предварително заявените протести каза, че възможността те да блокират пътища е в разрез със законите и конституцията. Според него демонстрациите се водят от конкуренти на "Рио Тинто".

Освен това той припомни, че кабинетите, по чието време е даден начален тласък на проекта, са на Воислав Кущуница и Мирко Цветкович (2004-2012 г.), когато дъщерна компания на "Рио Тинто" получава право да изследва терена в района на Лозница. Това е и периодът, когато е открит ядаритът, а през 2012 г. се отваря правна възможност компанията да извършва изкопни дейности.

Това бе и позицията на премиера Ана Бърнабич, напомнила, че проектът е на повече от 15 години (Бърнабич опита да прехвърли част от отговорността и за лоша комуникация с местните в Лозница). По нейно време (а не при Кущуница и Цветкович) обаче бе подписан меморандум с "Рио Тинто" за разработване на залежите, макар и необвързващ.

Освен това самата Бърнабич се срещна с ръководители на "Рио Тинто" в Лондон преди 3 години и обяви, че сама лично се ангажира с проекта заедно със специално създадена работна група, включваща прозападния вицепремиер Зорана Михайлович, представители на посолства и Световната банка. Телевизия N1 припомня думите ѝ от срещите през 2018 г., че очаква обектът да започне да се изгражда в края на 2021 г.

След дълъг отказ да допусне изменения на закона Вучич показа склонност да поиска такива по време на протестите в събота. Темата как да се отговори на обществените очаквания според финансовия министър Синиша Мали ще бъде обсъдена на 9 декември.

Политическа битка месеци преди изборите

Това е първият повод, обединил опозицията в Сърбия след масовата протестна вълна от есента на 2018 и зимата на 2019 г. Тогава насилие над опозиционния лидер Борко Стефанович изкара хиляди на улицата, а конкретният протест прерасна в гняв срещу системата на Вучич с десетки хиляди участници в цялата страна, а вълната се прехвърли и в други балкански страни.

Опозицията използва случая, за да се обедини - от леви и либерали до крайни националисти, от прозападни до проруски сили - но след като вълната отслабна, тя загуби инерция. Противниците на Вучич бойкотираха парламентарните избори година по-късно и в парламента влязоха само проправителствени партии, които всички подкрепиха властта.

© Reuters

Месеци след вота през юни 2020 г. (веднъж отложен заради коронавируса) Вучич обяви, че ще има нов през 2022-ра заедно с президентския. Опозицията води тази година преговори с властта как ще се състоят изборите, за да са честни.

До протестите срещу "Рио Тинто" и китайските индустриални проекти, замърсяващи въздуха, обаче нямаше мащабни демонстрации срещу Вучич тази година. Те не бяха с политическа организация, но опозицията ги използва за остри атаки срещу президента.

Знак за това дойде и от бившия основен съперник на Вучич президентските избори и бивш омбудсман Саша Янкович. По думите му "нито една власт - нито минала, нито сегашна, нито бъдеща - има, нито някога ще получи мандат да превърне Сърбия в сметище".

Пред "Данас" Янкович определи като постижение на страната не само че е дала на света герои като Никола Тесла, но и защото е казала "не" на мръсния въздух. При това въпросът не е само в Лозница "Рио Тинто", а и в Бор (където китайска компания поне медно производство), Зренянин (където "Линглонг" произвежда гуми) или където и да било другаде.

Нова тема на опозицията?

Китайските проекти в Сърбия се превърнаха в последните години в символ на политиката на Белград, в търсене на съюзници и инвестиции, да се пренебрегват не само демократичните стандарти, но и трудовите (пример с виетнамски работници шокира много сърби) и екологични (обобщение на последното проучване четете тук). От началото на годината "Рио Тинто" само наля масло в огъня.

Същевременно не само сред по-популярните (макар и извънпарламентарни) опозиционни сили, а и сред нишовите екологични разделенията вече изплуват на повърхността.

Екологични организации предупредиха вчера, че политизация на протестите с искания отвъд екологията не би била приемлива, защото каузата би се разводнила: законите за референдумите и отчуждаването на земя трябва да се оттеглят. Повод бяха искания за нов закон, който да направи невъзможно изграждането на мини на р. Ядар и за уволнението на медийния регулатор, чийто ръководител поиска всички протестиращи да бъдат арестувани.

Спорът за тези искания бе между лидери на екоактивисти, които се надяват на "зелен" вот на изборите през април. Това бе една от причините други опозиционери да заявят, че част от политиците, изглежда, не различават гражданските протести от предизборните митинги.