Ердоган иска да спасява турската икономика с "китайски модел"

Ердоган иска да спасява турската икономика с "китайски модел"


Турската лира се свлича все по-надолу. Основни стоки се купуват вече на нечувано високи цени и мнозина от турците са гневни, разказва "Доче веле". Ердоган обаче не променя курса. Решил е да спасява турската икономика с "китайски модел".


Турбо инфлацията тресе турската икономика вече от години. Неудържимият ръст на цените изпива силите на населението: ток, отопление, бензин, жилище, основни хранителни продукти - всичко това вече се купува на нечувано високи цени. Много турци са особено гневни поради факта, че президентът Реджеп Тайип Ердоган и правителството в Анкара не предприемат нищо, за да обърнат тази тенденция. Дори напротив.


Показаха го последните седмици. По нареждане на Ердоган Централната банка свали отново водещата лихва от 16 на 15 процента. А да снижаваш лихвата във времена на инфлация - това е нещо твърде необичайно. Емисионните банки обикновено вдигат водещата лихва, когато искат да възпрат поскъпването.




Наказанието за грешката дойде съвсем закономерно: турската лира се срути. Сега един щатски долар вече струва 14 лири - около 50% повече, отколкото преди месец. Съответно ускорение получи и инфлацията, която в момента се движи около 21%.


По-близо до "китайския модел"


Който е мислил, че след това фиаско Ердоган ще промени курса си, остана разочарован. Напротив, президентът в момента апелира към хората да проявят търпение и обещава, че монетарната му политика дългосрочно ще даде добри резултати.


Президентът вярва, че скоро инвестициите и производството ще дръпнат нагоре, че ще се усили и турският износ. Философията на сегашната икономическа и финансова политика, водена от Анкара, се приближавала до "китайския модел", заявил Ердоган пред ръководството на неговата Партия на справедливостта и развитието.


Едно е вярно: когато местната валута е "евтина", износът върви добре, защото на външния пазар експортираните стоки се оказват по-евтини и привлекателни. През последните години срещу Китай често отправят упрека, че изкуствено държи собствената си валута на ниско равнище, за да може да изнася евтини стоки на външния пазар.


Но Ердоган вижда и други общи черти между Китай и Турция. Двете икономики успяха да запазят някакъв икономически прираст дори през кризисната 2020 г., в разгара на пандемията. И двете страни привличат много чуждестранни инвеститори, защото цената на труда и на производството е ниска. Независимо от тези сходства мнозина експерти и опозиционни политици смятат сравнението с Китай за подвеждащо.


Турция няма как да усвои китайския модел, просто защото далеч не притежава толкова голяма икономика и толкова многобройно население, казва финансовият специалист Арда Тунджа. "В Китай икономическата динамика е съвсем различна. Те имат най-многочисленото население на света и огромен производствен капацитет", казва Тунджа.


За разлика от Турция Китай никога не е загърбвал грижата за добрата подготовка на квалифицирани кадри. Тунджа се опасява, че Турция не разполага с необходимите специалисти, които могат да внесат нужните иновации в производството. Вместо това турското правителство залага на евтина работна ръка от Сирия и от Афганистан. "Ако иска да се индустриализира, Турция трябва да води политика към трайно повишаване на производителността на труда, вместо да си играе с обменните валутни курсове и с лихвените проценти", добавя експертът.


Икономистът Мурат Бирдал от университета в Истанбул стига дори по-далеч: той твърди, че китайският модел е направо противопоказен за Турция. Според него подобна икономическа философия може да функционира единствено в условията на авторитарен режим. А освен това, казва Бирдал, китайското народно стопанство не разпределя богатството равномерно сред всички слоеве на населението.


Ердоган вреди на собствените си избиратели?


Навремето Ердоган се хвалеше, че е успял да приобщи цялото население към икономическия подем в началото на хилядолетието и тъкмо това му осигурило такава голяма политическа подкрепа. Вярно е, че тогава парче от баницата получиха и хората в икономически слабите анадолски региони, където населението е особено религиозно.


Днес обаче инфлацията изтощава най-вече тъкмо по-бедните турци, които всъщност са твърдият електорат на Ердоган. А президентът дори увеличава страданието им, като притиска Централната банка да вдига водещата лихва.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK