"Радев призовава Скопие да цензурира дебатите вътре в страната"

"Радев призовава Скопие да цензурира дебатите вътре в страната"

© Прессекретариат на Държавния глава



"В Македония България провеждаше безжалостна политика на българизиране. Българските власти натикаха в гета живеещите там евреи, а накрая ги депортираха в Треблинка." Германски наблюдател за спора между София и Скопие в обобщение на "Дойче веле".


"София преиначава историята. България може още години да блокира приемането на Северна Македония в ЕС" - така е озаглавен обширният анализ на Михаел Мартенс във "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ). В началото авторът накратко описва сегашната политическа ситуация в София, където новото правителство е на път да бъде съставено. В Брюксел се надяват, че когато това стане, България може да вдигне ветото срещу Северна Македония, отбелязва Мартенс. И припомня, че предишното правителство на Бойко Борисов е блокирало преговорите за еврочленството на Северна Македония с възприеманите не само в Брюксел като "нелепи" аргументи, че Скопие трябва да признае българския произход на македонския език и на македонската нация.


Реч на омразата срещу България?


По-нататък добрият познавач на България коментира: "Но може би се лъжат онези, които вярват, че след смяната на правителството в България отново ще се възцари разум, а неразбираемите академични дебати няма повече да пречат на политиката на ЕС на Балканите."




Мартенс припомня колко дълго интеграцията на Северна Македония е била блокирана заради спора за името с Гърция и прогнозира, че същото може да се случи и заради историческите спорове между София и Скопие.


"Кирил Петков е смятан за прагматик, който гледа напред и няма желание да се залута в гъсталака на балканските исторически дебати. Но и той трябва да се съобразява с коалиционните си партньори", пише Мартенс с препратка към БСП, която според него е "отчасти националистическа".


"Но това важи не само за нейните привърженици: българският ресантимент по отношение на Северна Македония е вкоренен по-дълбоко, отколкото осъзнават мнозина външни наблюдатели", отбелязва авторът и твърди, че по този въпрос президентът Румен Радев и неговият предшественик Росен Плевнелиев също са заемали националистически позиции.


Михаел Мартенс информира и за позициите на новата парламентарна партия "Възраждане" по отношение на Северна Македония като "втора българска държава". Неприкритата идея на "Възраждане" за присъединяване на Северна Македония се споделя обаче, макар и в по-мека форма, и от други български партии, пише авторът. Той споменава и изискванията на София по отношение на българското малцинство в Македония и описва накратко проблема със споровете за съответните малцинства в двете съседни държави.


По-нататък Мартенс цитира призива на президента Румен Радев към Северна Македония да прекрати "речта на омразата" срещу България, която включвала "изопачаване на историята" и била разпространена в "медии, музеи, сред обществото и в държавната политика".


"Тоест Радев призовава Скопие да цензурира дебатите вътре в страната - защото в България под "реч на омразата" разбират нещо доста изненадващо. Става дума за времето от 1941 до 1944, когато България като младши партньор в Хитлеровата "ос" окупира по-голямата част от сегашната Република Северна Македония и части от Северна Гърция. В Македония София провеждаше безжалостна политика на българизиране. Българските власти натикаха в гета живеещите там близо 7200 евреи, а накрая ги депортираха в Треблинка. И въпреки това днес София настоява, че става дума за "реч на омразата", когато в Северна Македония паметници и мемориални плочи напомнят за времето на "фашистката българска окупация". Пита се какво друго можем да наречем "фашистко", ако не един режим, който активно е участвал в холокоста. Нищо не променя и фактът, че евреите в самата България не бяха предадени в ръцете на германците."


"Заев се престара да угоди на София"


В края на статията си Мартенс припомня, че премиерът на Северна Македония Зоран Заев обяви оставката си, но още не се е оттеглил. Авторът пише, че Заев се е престарал да угоди на София с уверението, че неговото правителство е наредило да бъдат отстранени няколко паметни плочи, напомнящи за "българската фашистка окупация". "Това му навлече остри критики от страна на македонските историци - и обвинения в преиначаване на историята. Но в крайна сметка нещата вървят натам, ако Скопие наистина изпълни всички изисквания на София. Досега преиначаването на историята не влизаше в критериите за приемане в ЕС, но България сякаш иска да го впише в тази листа. Северна Македония обаче не може да се съгласи - най-малкото от уважение към ценностите на ЕС", пише Михаел Мартенс в края на статията си във ФАЦ.


В репортаж на "Евронюз" също става дума за отношенията между София и Скопие, за нестабилната политическа ситуация в Северна Македония и за очакваното ново правителство в София. "Ключът към стабилност на правителството в Скопие са преговорите за еврочленство. Голямата пречка обаче е българското вето. Вярно, има надежда това вето да бъде вдигнато, но въпросът е кога ще стане това", коментира новинарският канал. "Евронюз" цитира и политическия анализатор Димитър Николовски, според когото ветото може да бъде вдигнато - макар и не толкова скоро, колкото мнозина политици се надяват. Той допуска, че компромис може да бъде постигнат с очакваното ново правителство в София. Но и това ще бъде по-дълъг процес, смята анализаторът.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK