© Пресцентър МВнР
Министърът на външните работи Теодора Генчовска
Българската позиция за Северна Македония ще се придържа към Договора за добросъседство от 2017 г. и декларацията на Народното събрание от 2019 г.
Това се казва в съобщение на Министерството на външните работи и присъства в медийни коментари на новия външен министър Теодора Генчовска след церемонията но предаването на властта в МВнР.
Коментарът ѝ от събитието, което според БНР е било доминирано от Северна Македония, оставя отворена вратата правителството да развива собствения си подход към спора със Скопие.
Церемонията се състоя ден преди Съвета по общи въпроси, на който по думите на Генчовска "на този етап няма да има промяна". Скопие смята, че има възможност за пробив и сваляне на ветото, забавило македонските преговори с ЕС, между днешния съвет и средата на януари. Наскоро външният министър Буяр Османи обяви, че по-голямо забавяне би могло да доведе до "замразен конфликт".
Коя е Теодора Генчовска, четете тук.
Разликата между позицията и декларацията
В коментара си Генчовска не споменава един от стълбовете на българската политика към Скопие в последните две години - Рамковата позиция на последното правителство на ГЕРБ, която подробно описваше дълъг списък с български искания към Северна Македония. В позицията, приета през октомври 2019 г., те се разделяха на етапи, на които трябва да бъдат изпълнени - за Първата междуправителствена конференция, за Втората междуправителствена конференция и за продължаване на преговорите.
Декларацията на парламента, подкрепяща Рамковата позиция, е много по-кратка и с конкретни условия, от които само по две точки биха възникнали спорове в момента. Те са:
- да се придържат стриктно към чл. 8 от договора, а именно към "обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития";
- да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония.
Именно настойчивата употреба на термина "историческа истина" и желанието да се избягва употребата на "македонски език" бяха сред факторите за повишаване на напрежението между София и Скопие от миналата година насам.
Изпълнимите въпроси
Паралелно със запазването на българската позиция обаче досегашният екип на външното министерство разработи т.нар. план 5+1 с искания към Северна Македония. Миналата седмица специалният представител на Скопие в спора със София Владо Бучковски потвърди за "Дневник", че на тези предложения - които съвпадат с по-малко спорните точки от декларацията - македонската страна вече е изпратила отговор до българската.
Същевременно по останалите точки в декларацията на парламента според Северна Македония има или може да бъде постигнато съгласие, тъй като значението им съвпада с точките в 5+1:
- гаранции за прилагане на Договора за добросъседство;
- отказ от претенции за намеса и "македонско малцинство";
- реабилитация на репресирани с българско самосъзнание;
- прилагане на договореностите от историческата комисия;
- край на говора на омраза към България и гражданите на Северна Македония с българско самосъзнание, "включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.";
- да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности.
Последната точка не беше част от "5+1", но формално не е предмет на спорове. Деликатен остава въпросът с "македонското малцинство"; Скопие има готовност да препотвърди ненамесата си в българските вътрешни работи, но български политици от години твърдят, че македонската страна насърчава през европейски организации идеята, че такова малцинство има. Освен това македонски политици се заиграха в последно време с идеята, че признаването на македонско малцинство е условието за вписване на българите в конституцията на страната.
Стоев заяви, че отговорите на македонската страна на 5+1 са били забавени и че засега отказва да ги коментира - исканията са обявени от служебното правителство през лятото, а реакцията се получава през ноември. "От едната страна се прави всичко възможно, за да бъдем поставени на допълнителен натиск в последните дни преди Европейския съвет, който ще бъде тази седмица, да решаваме въпрос, който така или иначе не се решаваше през целия период на служебното правителство", цитира го БНР.
"Пълна откритост за обществото"
Министър Теодора Генчовска обяви, че ще работи при пълна откритост за обществото. Всеки месец ще бъдат организирани редовни брифинги за медиите, на които ще бъде предоставяна информация за свършеното от министерството, продължава съобщението на МВнР.
Самият Стоев обобщи какво смята за успешно свършено от встъпването в длъжност на 12 май 2021 г. - организираните избори зад граница два пъти за година в условията на пандемия, евакуацията по време на кризата в Афганистан, продължилите евакуации, свързани с пандемията от COVID-19, на сънародници зад граница, както и активизирането на преговорите със Северна Македония.
По последната тема екипът на Стоев успя да пренасочи вниманието в диалога от трудно приемливите исторически въпроси, повишили градуса в последната година, към други конкретни искания (в които другото спорно искане - за въздържане от понятието "македонски език" - не се споменаваше).
"Мога да кажа с гордост, че благодарение на професионалния екип на МВнР и в резултат на неуморния труд на дипломатическите ни мисии, както в Скопие, Брюксел и други европейски държави, успяхме да променим виждането на редица европейски страни по отношение на този двустранен диалог", каза Светлан Стоев, който спомена Рамковата позиция на правителството на Бойко Борисов. "Работено бе по две писти - двустранна с Република Северна Македония и разговори с европейските ни партньори. В резултат от обект на преговорите ние се превърнахме в субект. Не мога да се съглася с някои изявления, че българската дипломация в тези месеци е била незабележима или не си е вършила работата."
