Радев поиска Скопие да впише българите в конституцията "преди да отворим вратата" към ЕС

Радев поиска Скопие да впише българите в конституцията "преди да отворим вратата" към ЕС

© Прессекретариат на Държавния глава



Българският президент Румен Радев отправи официален призив към Северна Македония да включи българите в конституцията си и те да имат гаранции в основния македонски закон и в "институционалната архитектура" на страната, преди да се "отвори вратата" към преговори.


Радев заяви това в интервю за брюкселското издание EurActiv, излъчено в първия ден на Европейския съвет (където той пристигна преди премиера Кирил Петков, очакван утре) и изцяло посветено на Северна Македония. Попитан дали думите му означават, че Северна Македония трябва да "промени конституцията си", той отговаря "това е въпрос на принципи, не е въпрос на преговори", а при повтаряне на въпроса: "Дадохте отговора."


По думите му България е чула много уверения без резултати за отношенията между Скопие и София и има нужда от правни гаранции и "устойчиви резултати". "А какво (по-добро) от промяна в конституцията?"




На възражението, че процесът отнема време, Радев отговаря, че процесът не е свързан с време, а е "ориентиран към резултати". Президентът за втори път поставя с думите си под въпрос публикуваните тази седмица коментари на Петков, според които той иска новият формат на диалог със Скопие да продължи 6 месеца (но към края на интервюто спомена идеята на Петков за работните групи като шанс за напредък).

С думите си Радев изтъква правата на българите и предпочитаното решение за вписване в конституцията на Северна Македония, за да бъдат те гарантирани, като основно условие сред изискванията в т. нар. план 5+1 за решаване на спора. Това е и единствената точка, за която Скопие - по собстено признание - още не може да намери решение.


За промяна в македонската конституция биха били нужди две трети мнозинство в парламента в Скопие. За поставянето на българите като група наравно с албанците, сърбите, бошняците, турците, ромите - каквото на практика означава искането на Радев - обаче опозицията поставя условие: "реципрочно" признаване на македонско малцинство.


Същевременно предложението се приема със смесени чувства както сред някои македонски българи, така и сред експерти.


Повече четете тук.


Малко по-рано Радев обяви, че свиква Консултативния съвет по национална сигурност заради Северна Македония.


В интервюто той отпраща към процеса на смяна на името на Северна Македония след договора с Гърция, отнел месеци като аргумент, че не е проблем работата на Скопие по промяна в конституцията да продължи месеци и едва след това да бъде отворена вратата.


"И тук идва въпросът: защо трябва да е трудно да се добави една дума, една единствена дума - "българи" - наравно със сърби, бошняци, турци и всички други." 



Президентът обяви решението за "един от факторите" и коментира аргумента, че не може да се постигне две трети мнозинство в парламента. "Всяка страна кандидат трябва да покаже, че е посветена на интеграционния процес."


Даде да се разбере, че не изключва останалите изисквания в списъка, като изрази предположение, че за времето, необходимо за промяна в конституцията, може да се изгладят всички други условия.


Българите, конституцията и принципите на ЕС


Най-сериозното притеснение на България е, че Северна Македония не пазва основни принципи на ЕС като уважение към човешките права и недискриминация, каза Радев. Той обърна внимание след това и на "дискриминационното отношение към македонските българи", като секунди по-късно заговори за македонските граждани с български паспорти (120 хил. по думите му, според някои оценки 130 хил.).

Общоприетото схващане, наложило се в последното десетилетие и половина, е, че голяма част от притежателите на български паспорти ги използват за врата към ЕС и че далеч не всички имат българско самосъзнание.
"Те не са просто граждани на България, те са граждани на ЕС и това означава мвого, ако говорим за човешки права." Македонските българи трябва да получат "равно отношение" с всички други части от народи, споменати в конституцията. "Македонските българи трябва да получат същите конституционни гаранции, трябва да намерят гаранции в институционалната архитектура на тази страна, преди ние да отворим вратата. Въпрос на принципи е, не на прегоори."


"Северна Македония е привилегирована"


Помолен да коментира факта, че много хора в Брюксел не разбират българската позиция и да обясни каква е тя, Радев обяснява, за да се разберат проблемите, те трябва да се поставят в по-широк европейски контекст. Обяснява, че някои от проблемите в спора са свързани с разпадането на Югославия, но не само.


По думите на Радев България уважава всяка интересите на всяка държава. София е преминала през болезнен процес по пътя към влизането си в ЕС, но "никоя държава не бива да се чувства привилегирована" по този въпрос.


"Можете ли да си спомните процеса на присъединяване на други държави преди това? Чувствате ли разликата, защото ние я чувстваме," пита Радев на свой ред, когато чува въпроса дали е имал предвид, че сегашното отношение към Северна Македония я оставя в привилегирована позиция. Президентът нарече България "двигател" за европейската перспектива на Западните Балкани, без да нализа в подробности.


Направи уточнение за "специалната връзка" между българи и македонци и "общата история и култура", свързваща народите от двете страни на границата, които обаче са разделени от историческите превратности.



За чужда публика се повтарят добре известните аргументи: България първа е признала Северна Македония, помагала ѝ е, подкрепила е членството ѝ в НАТО. Въпреки тези факти обаче "някои от нашите партньори не разбират защо продължаваме да задържаме своето "да"." Процесът обаче "зависи изцяло" от държавата кандидат, а цел на България е и да се опазят ценностите на ЕС - човешки права и недискриминация.


Културата, историята, езикът са "стълбът" на националната идентичност на всяка държава в ЕС и на целостта на обществата и е от "общ интерес" на всички да бъдат уважавани.


Това се отчита и в подхода към Скопие, което "не прилага" Договора за добросъседство, подписан през 2017 г.; днес е дори още по-лошо, отколкото при налагането на ветото.


Не сме в процес на предоговаряне на този документ, но България и Северна Македония обсъждат как да се прилага по-добре, каза Радев, след като обясни къде вижда проблема с договора:


"Преди четири години се смяташе, че този договор ще решава проблеми, както беше Преспанското споразумение в случая с Гърция. Но днес виждаме спънки в почти всички условия в договора. Четири години по-късно говорът на омразата към България се интензифицира и не виждаме политическа воля да се премахнат обидни текстове в учебниците и медиите. Не виждаме воля да се спрат фалшификацията на българското историческо и културно наследство в тази част на Европа."


Румен Радев,

президент на България


"Натиск"


"Не вярвам, че упражняването на натиск върху държавата членка, вместо върху държавата кандидат, Северна Македония, е работещо усилие," каза още Радев. "Вместо да се опитват да изтръгнат отстъпки от Република България, е много по-добре европейските ни партньори да работят по-сериозно върху критериите за членство." По думите му прибързването с процеса, за да се предотврати влиянието на други актьори на Балканите, ще доведе до "неприемливи компромиси", създаващи проблеми за бъдещето.


Нещо повече, може да се стигне до "политическа нестабилност" в страна членка при продължаващ натиск към България. Европейските партньори според него разбрали, че не става дума за двустранен спор, а че процесът може да излезе от контрол в следните години и да има последици върху ЕС "така, че проблемите от Югославия няма да бъдат вкарани в нашия съюз".


"Вместо да търсите международно лобиране и натиск върху нас, моля, говорете с нас," каза още президентът, задочно обръщайки се към Северна Македония. Той призова да има диалог и между двата парламента, които да "подкрепят правителството в намирането на най-добрите решения" и изрази оптимизъм, че ако това стане и се спазват Копенханегнските критерии, ще се постигне исторически успех.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK