
© Reuters
Пале край Сараево е столицата на Република Сръбска, но главният град е Баня Лука.
Босненски сърби изразяват безпокойство относно сепаратистките действия на политическия им лидер Милорад Додик, опасявайки се от повторение на хаос и дори конфликти, докато се едва свързват двата края в страна, която все още е белязана от гражданската война от 90-те години.
Притеснения относно действията на Додик да блокира работата на централното правителство на Босна и да напусне институциите на съюзната държава се появиха в поредица от разговори на "Ройтерс" с жители на Пале, бивш център на сръбските сепаратистки сили по време на войната 1992-95 г., а сега столица на следвоенната автономна Република Сръбска (РС) в Босна.
Все още преследвана от етнически разделения, Босна е в най-тежката си политическа криза от края на войната, докато националистът Додик се стреми да извади РС от въоръжените сили, съдебната и данъчната системи на Босна.
В РС няма надеждни проучвания на общественото мнение по въпроса, а сърбите, заети в големия публичен сектор, контролиран от партията на Додик, отказаха да коментират с имената си неговия дневен ред от страх да не загубят работата си.
Степента на настроенията в РС за отцепване като цяло е трудно да се прецени.
В интервюта за "Ройтерс" обаче жителите на Пале, които са работили в частния сектор или са се пенсионирали, изразяват безпокойство от това, което в действията на Додик смятат за рецепта за бедствие. "Това би било пълна катастрофа", казва Радомир Скобо, топлотехник в търговски център в Пале, на въпрос за евентуално отделяне на РС. "Ще има още по-голяма мизерия. Колко души ще загубят работата си?"
Много жители на Пале работят в близкото Сараево, босненската столица и базата на другото автономно образувание на страната - Босненско-хърватската федерация. По време на войната от 90-те години на миналия век Сараево беше обстрелвано от обсадените националистически сръбски сили, окопали се по околните планини, където се намира Пале.
"Много от нас работят в Сараево, така че мисля, че не можем да живеем отделно... Мисля, че е невъзможно, не можем да живеем сами", каза Ковилка Нинкович, помощничка на възрастни хора.
© Reuters Мирослав Додик и сръбския президент Александър Вучич.
Мъж, който продава вино от колата си в Пале и се представя като Миро, казва, че сепаратизмът няма да донесе нищо на обикновените сърби, които понасят тежестта на високата безработица, ендемичната корупция по високите етажи и лошото управление на икономиката.
"Живеем мизерно. Политиците взимат колкото могат, а малките хора - нищо. (Отцепване) няма да ни е от полза. Писна ни от всичко. Просто ни трябва мир, за да продължим напред и да сме в добро здраве", - казва Миро.
"(Отделянето на РС от Босна) не може да се случи, докато трите народа не се съгласят с това. Хората вече не са в настроение за война, те разбраха, че това е безсмислено", каза 85-годишният пенсионер Чедо Божанович.
След войната от 90-те години на миналия век, при която загинаха около 100 000 души, Босна беше разделена на две автономни единици, свързани от слабо централно правителство, което беше разширено от международни пратеници за мир, за да насърчи една по-функционална държава.
Съединените щати и Европейският съюз предупредиха срещу разпадането на босненските държавни институции, но засега не предприемат конкретни действия, за да спрат Додик, оставяйки опозиционните партии да оспорват неговата програма за отцепване.
© Reuters Мирко Шарович
Мирко Шарович, ръководител на най-голямата опозиционна партия, каза пред "Ройтерс": "Додик ни въвлича в опасен хазарт, от който не се нуждае нито РС, нито Босна - едностранни ходове, които застрашават мира и сигурността в цялата страна."
Гордана Катана, босненски сръбски политически анализатор, каза, че Додик черпи подкрепа главно от служители в публичния сектор "и малка група екстремисти". Но тя не вярва, че той разполага с широка народна подкрепа за "авантюра, която ще завърши с война".
Тя казва, че Додик вече няма мнозинство от две трети в сръбския парламент и затова в момента може да прокарва само необвързващи декларации, а не закони в подкрепа на отделянето.