Учени откриха необичайни "галактически фосили" в Млечния път

Структурите, обозначени с лилавите вертикални линии, пресичащи галактиката, може да са резултат от взаимодействие със сателитни галактики, но може и да са причинени от сблъсък

Множество мащабни, въртящи се структури са забелязани по външния ръб на Млечния път, а обяснението за произхода им предстои.

Това показва изследване, водено от астронома Шервен Лапорт от Барселонския университет в Испания, на базата на данни, изпратени миналия декември от телескоп на Европейската космическа агенция.

Да се разбере как всъщност изглежда галактиката от мястото, където се намира Слънчевата система, всъщност е много трудно.

Една от причините е, че е много трудно да се изчисли разстоянието до обект, чиято яркост не е известна - а Млечният път е изпълнен с такива обекти.

За решаване на този въпрос е използвана Gaia - специална европейска космическа обсерватория.

Възможното обяснение

"Структурите" може да представляват приливни опашки - нещо като "галактически фосили", резултат от мощни гравитационни взаимодействия с други обекти, смятат учените според изследването, публикувано в престижното издание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.

Когато две галактики се разминават отблизо (но недостатъчно близо, за да се слеят), гравитациите им взаимно влияят на формата им. Външните пръстени често се разпростират центробежно към Космоса и изхвърлят звезди и прах, докато галактиките им се привличат взаимно.

Това са така наречените приливни опашки (наричани и приливни ръце), излизащи от дадена галактика и изпъкващи далеч от нея. Мащабните структури могат да оцелеят като опашки на галактиките в продължение на милиарди години, смятат учените. Около версията за приливни ръце се обединяват и изследователите от университета. Структурите може да са се появили заради взаимодействие със сателитни галактики - около Млечния път има петдесетина.

Те обаче могат да са резултат и от сблъсък на Млечния път с друга галактика, каквито астрономите смятат, че е имало в хода на времето, и каквито могат да разтърсят "диска" и да създадат по протежението му вертикални образувания, видими на снимката. Резултат от подобно взаимодействие според някои изследователи е и появата на Слънчевата система.

Една от тези сблъскали се галактики - погълнати от Млечния път преди поне 8 млрд. години - е Гая-Енцелад, известна още като "галактика наденица" (описвана и от учените като Gaia Sausage). Изследванията продължават, за да се разбере кое от обясненията е по-вероятно.

Карта на Млечния път

Последното откритие се прави с помощта на космическата обсерватория Gaia на Европейската космическа агенция. Целта на проекта е да изследва образуването и еволюцията на Млечния път и да се изготви най-подробната досега триизмерна карта на галактиката.

Търси се и отговор на редица въпроси, например дали големите галактики се формират от множество по-малки системи или дали историята на формиране на звездите върви относително гладко, или това е ставало на отделни епизоди или етапи през последните 14 млрд. години.

Подобно на изстреляния успешно на Коледа с европейска ракета "Джеймс Уеб", "Гая" орбитира около Слънцето в т.нар. Втора точка на Лагранж (L), където взаимодействието на звездата със Земята създава гравитационен баланс.

Оттам "Гая" изучава Млечния път, за да разбере как позициите на звездите се променят спрямо по-далечни звезди; това помага да се изчисляват разстояния (от Земята атмосферните явления често изкривяват тези данни).

Всичко, което трябва да знаете за: