Чужди войски влизат в Казахстан като миротворци

Учение на руската армия за отблъскване атака на диверсионна група.

© Mil.ru

Учение на руската армия за отблъскване атака на диверсионна група.



Чуждестранни войски ще бъдат разположени в Казахстан по искане на президента на страната, като най-вероятно сред тях ще има основно части на Русия и Беларус. Този безпрецедентен ход се възприема като последствие от телефонните разговори по-рано днес на президентите Владимир Путин, Александър Лукашенко и Касим-Жомарт Токаев.


Първите коментари на новината са, че поелият преди едва две години президентския пост Токаев не успява да контролира страната и особено силовите структури, в които все още е много силен предшественикът му Нурсултан Назарбаев. От вчера Токаев разчиства приближените до Назарбаев, смятани доскоро за недосегаеми, но за да довърши със замах започнатото, няма избор, освен да рискува и да се довери на Путин и Лукашенко, независимо че много от сънародниците му няма да му простят искането на военна помощ отвън.


Тя ще бъде изпратена вероятно в следващите часове под формата на Колективни мироопазващи сили на Организацията на Договора за колективна сигурност, включващ Русия, Беларус, Казахстан, Киргисзстан, Таджикистан и Армения. Не се съобщава колко ще наброяват, къде и за какъв период от време ще бъдат разположени тези части. Според руски депутат става дума предимно за охрана на инфраструктурни обекти.




По официални данни подготвените за тази цел контингенти на организацията включват около 3600 души, които са в постоянна готовност само за такива мисии. Това са специално подготвени военни, полицейски и граждански служители, както и различни средства. Единствената специализирана миротворческа мотострелкова бригада в структурата на руската армия е разположена в Самарска област. Тя е създадена през 2005 г. като част от сухопътните войски и до 2008 г. бе в Абхазия, когато избухна военният сблъсък с Грузия.


През ноември 2020 г. почти две хиляди военни от бригадата бяха разположени за контрол върху примирието в Нагорни Карабах заедно с 90 бронетраспортьора и 380 автомобила и специална техника.

© Mil.ru

През ноември 2020 г. почти две хиляди военни от бригадата бяха разположени за контрол върху примирието в Нагорни Карабах заедно с 90 бронетраспортьора и 380 автомобила и специална техника.


Решението за мисията в Казахстан обяви арменският премиер Никол Пашинян, който в момента е председател на Съвета за колективна сигурност на тази организация за отбрана.


Преди това Токаев официално се обърна към държавните глави на петте страни за помощ с твърдения за върлуващи добре подготвени в чужбина терористични банди, превземащи основни обекти в страната. Доказателства за твърденията си президентът не посочи.


"Във връзка с обръщението на президента Касим-Жомарт Токаев и предвид заплахата за националната сигурност и суверенитет на Република Казахстан, предизвикана включително от външна намеса, Съветът в съответствие с член 4 от Договора за колективна сигурност взе решение да изпрати Колективни миротворчески сили за ограничен период от време с цел стабилизация и нормализация на обстановката в тази страна", написа Пашинян във "Фейсбук".


Наблюдатели на ситуацията обръщат внимание, че най-големият хаос настъпи в Алмати веднага след като бе отстранен от ключов пост в силовите структури Самат Абиш, племенник на Назарбаев. Последвалите нападения срещу административни сгради, палежи, мародерство и престрелки изглеждат възможни единствено ако органите на реда са бездействали в смайващ мащаб.


Няколко часа по-късно новото ръководство на КГБ и силите за сигурност вкара части, върна си летището, а за 6 януари сутринта се подготвя голяма "операция по прочистване". Въпросът е защо Токаев вика чужди сили, когато изглежда казахстанските са способни да се справят. Възможен отговор е, че президентът, който и без това е смятан за преходна фигура в местната политика, няма доверие на собствените си национални структури, коментира "Новая газета".


В член 4 на въпросния договор е записано, че ако една от страните участнички бъде подложена на агресия (въоръжено нападение, застрашаващо сигурността, стабилността, териториалната цялост и суверенитет), то това ще се разглежда от останалите като агресия срещу всички държави по договора. При молба на засегнатата страна останалите незабавно ѝ предоставят помощ, включително военна, както и подкрепа със средствата, с които разполагат, осъществявайки правата си за колективна отбрана в съответствие с член 51 от Устава на ООН.


За предприетите мерки незабавно бива уведомен и Съветът за сигурност на ООН. При осъществяването на предприетите мерки страните участнички се придържат към Устава на ООН.


Всичко, което трябва да знаете за:
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK