След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

© Reuters



Владимир Путин създава впечатление, че иска нова Ялта, може би реално разчита на ново Хелзинки, но най-вероятно ще получи не повече от един от поредните договори със САЩ. В него ще се говори на реципрочна основа за контрол над стратегически въоръжения, неразполагане и оттегляне на някои ракети, изнесени напред стратегически бомбардировачи и военни части от гранични райони и намаляване броя на военните учения в Източна Европа и Западна Русия.


Никакви "незабавни гаранции за сигурността" на Русия, каквито поиска руският президент миналия месец. Никакво "спиране разширяването на НАТО" или "отказ от каквато и да е военна дейност на НАТО в Източна Европа". Никакъв ангажимент "да не се разполагат допълнителни военни и въоръжения отвъд страните, в които са били към май 1997 г. (до присъединяването в алианса на страни от Източна Европа) - освен в изключителни случаи със съгласието на Русия и членките на НАТО".

Това са изначално неприемливи условия, които Москва вписа в представените в средата на декември свои проекти на две споразумния - със САЩ и НАТО. Не предложение за теми за обсъждане, не дипломатически инициативи, а директно проект за договори с преамбюл, членове, срокове за влизане в сила, празни места за подписите и срок, в който спира действието им (списъка с руските искания вижте в дъното на текста). Преди изобщо Вашингтон и НАТО да са заявили, че са готови да разговарят с Москва за каквото и да било.


За да е още по-абсурдна ситуацията, зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков веднага поясни: "Двата текста не са съставени по принципа на меню в заведение, където можете да си избирате едно или друго - те взаимно се допълват и трябва да се разглеждат в комплекс. Различните аспекти на тревожната ситуация в Европа, Евроатлантика и Евразия във всеки от тези документи се отработват посвоему. За нас е важен именно комплексен, всеобхватен подход към проблемите в сферата на сигурността и трябва да бъде осигурен комплексен, всеобхватен характер на гаранциите за сигурността на Русия".




Сергей Рябков

© Reuters

Сергей Рябков


Само че част от исканията са за създаване на втора категория членове на НАТО и отиват далеч отвъд сигурността в Европа, като "ликвидиране на инфраструктурата за разгръщане на ядрено оръжие извън собствената територия" или "въздържане от полети на тежки бомбардировачи за ядрено и конвенционално оборудване извън собственото небе".

Същият руски дипломат, който каза, че това не било ултиматум, а предупреждение, говори неведнъж през последния месец с послания от типа на: "Свободата за встъпване в съюзи не може да бъде абсолютна", "Вашингтон създава отровна атмосфера в руско-американските отношения", "Изглежда САЩ се подготвят за повторение на [Карибската] ракетна криза"...


Утре той трябва да седне на една маса за преговори в Женева с американска делегация. Срещу него ще е Уенди Шърман, зам. държавен секретар на САЩ, вторият по важност човек в Държавния департамент.


Той цял живот е дипломат - от 1982 г., зам.-министър от 15 години, отговаря в министерството за руско-американските отношения, специалист е по неразпрозстранение и контрол над въоръженията, иранската ядрена програма. Тя с известно прекъсване е в дипломацията от 1993 г. и е водила отношенията със Северна Корея и сделката за ядрената програма на Иран - критикувани от републиканците, че прекалено много разчитат на дипломацията.


Уенди Шърман

© Reuters

Уенди Шърман


За 12 януари е планирано заседание на Съвета НАТО-Русия, а на 13 януари - на Постоянни ясъвет на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която членуват Русия и САЩ.


Всичките три срещи не са дори на ниво външни министри, т.е. от тях не може да се очаква нищо повече от уточняване на списък с темите, по които има съгласие, кои няма да се допуснат на масата за преговори и по кои действително ще се преговаря. И двете страни са си оставили достатъчно пространство и време за маневриране, постепенно повишаване нивото на участниците и лична среща на президентите Джо Байдън и Владимир Путин.


И двете страни знаят, че за да има преговори не бива да има сериозни инциденти, да не говорим за някаква форма на руска военна акция в Украйна.


При цялото говорене по медиите, че тя едва ли не била планирана някъде в края на януари или началото на февруари, Путин е предупреден за икономическия удар и изолация, на която ще бъде подложен - не стъпка по стъпка, както досега, а в първите часове. Ясно е, че руската армия е несравнимо по-силна от украинската, но не е ясно каква всъщност е конкретната политическо-стратегическа цел на една такава инвазия, при положение че руските военни и сега са в Донбас (неволно го потвърди преди седмици руски съд), а парализиране на украинската армия може да се постигне и с удари по стотина обекта с ракети или от самолети, действащи от руска територия.


След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

© Reuters


При цялото войнствено говорене от Москва според Фьодор Лукянов, главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика" това е "словесна артилерийска подготовка и демонстриране на увереност", за да се стигне до някакви договорености с опонентите.


Алексей Арбатов, ръководител Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, казва, че основната причина за сегашното изостряне на ситуацията е, че "в Москва видимо стигнаха до извод, че не успяват да удържат Украйна чрез Крим и Донбас". Русия отдавна говори против приемането ѝ в НАТО, но след като не функционират Минските споразумения и Нормандският формат, а Киев получава военна и финансова помощ, "количеството претенции към Украйна и съюзниците ѝ премина в качество", допълва той.


Украинският конфликт не е руско-украински, а е съставна част от отношенията на Русия със САЩ, НАТО и европейските страни, смята Игор Завелев от Института "Кенан" към Центъра "Уилсън" в САЩ. Това е много по-широк конфликт и понеже не се виждат перспективи за решаването му, именно сега се поставя фундаменталният въпрос за гаранции, макар че даването и реализирането им в момента изглеждат малко вероятни. "Ако Русия не намери достойно място в европейската система за сигурност, украинският конфликт не може да бъде решен по същество", казва той.


След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

© Reuters


В Москва се появи терминът "принуждаване [на Запада] към преговори", но Арбатов смята, че САЩ и НАТО е изключено да гарантират на Русия неразширяване на алианса на изток. Дори е трудно човек да си представи как би могло да се оформи юридически нещо такова, предвид факта, че това е организация на 30 държави, изисква пренаписване на стратегически документи на алианса и такъв ангажимент изглежда немислим за страни като Полша и трите балтийски републики. Човек може да си представи договорености да не се изостря напрежението, да се ограничи военната помощ и учения...

"В дългосрочен план украинският конфликт би могъл да се реши на основата на минските договорености, Донбас се връща под властта на Киев, страната запазва суверенитета и териториалната си цялост, остава неутрална, а Русия и НАТО стават нейни гаранти", предполага Арбатов. За съдбата на Крим изобщо не се говори.


В петък и събота във водещи американски и западни издания започнаха да се появяват твърдения какво точно биха били готови САЩ и НАТО да съкратят и оттеглят, за да се намали напрежението с Русия и поднови доверието между двете страни. Но също така в петък държавният секретар Антъни Блинкен повтори за пореден път: нищо за Украйна и Източна Европа няма да се решава без Украйна и Източна Европа. Говорителката на Белия дом Джен Псаки заяви в сряда, че походът на Вашингтон ще е "прагматичен и ориентиран към постигане на резултати", но и че "няма да отговаряме на руските искания точка по точка".


След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

© Reuters


Тази седмица Сергей Рябков каза в интервю за в."Известия", че твърдият подход на Русия бил необходим, защото предишни опити за убеждаване се оказали безплодни. Но повтори: край на разширяването на НАТО, никакви натовски оръжия в Украйна, спиране на "провокативните" военни учения като "абсолютно необходими интегрални елементи, без които ще бъдем принудени да заявим, че другата страна не демонстрира сътрудничество".


"Няма да има повишаване на тона или удряне по масата", коментира Томас Греъм, бивш старши директор за Русия в Съвета за национална сигурност към Белия дом. Според него Шърман и Рябков са изключително опитни дипломати и ще водят преговорите професионално и за деескалиране на сегашната криза. По думите му за САЩ достатъчно положителен резултат от срещата в Женева ще е съгласието на Русия по програма за бъдещи разговори.


Андрей Кортунов от руския Съвет за международни отношения смята, че за Кремъл добра първа стъпка ще е въздържане на Запада от доставяне на модерно оръжие в Украйна (твърди се, че САЩ подготвят изпращане на зенитни системи "Стингър"). Той от години познава Рябков и казва, че въпреки острите му изказвания напоследък той не е чак такъв "ястреб", но доколко твърд или гъвкав е зависи от инструкциите от Кремъл.


"В крайна сметка Путин ще определи "червените" линии, а не Рябков. Рябков ще се постарае възможно най-добре да артикулира тези "червени" линии", допълва Кортунов.


Ето какви се руските предложения, които Москва подчерта, че държи да бъдат приети в пакет:


След словесна руска канонада започват преговорите със Запада

© Reuters


Към НАТО

  • изключване на ново разширяване на НАТО и присъединяване на Украйна към алианса
  • да не се разполагат допълнителни военни и въоръжение отвъд границите на страните, в които те са се намирали към май 1997 г. (до присъединяването към алианса на държави от Източна Европа) освен в изключителни случаи със съгласието на Русия и членовете на НАТО
  • отказ от всякаква военна дейност на НАТО в Украйна, Източна Европа, на юг от Кавказ, Централна Азия
  • да не се разполагат ракети със среден и малък обсег на места, от които могат да поразяват територията на другата страна
  • да не се провеждат учения и други действия с численост над бригада в съгласувана пригранична ивица, като редовно се обменя информация за военните учения
  • да се потвърди, че страните не се смятат една друга за противник, да се запише договореност всички спорове да се решават мирно и с въздържане от употреба на сила
  • да се поеме задължение да не се създават условия, които може да бъдат оценени като заплаха от другата страна
  • да се създадат "горещи" линии за бързи контакти.
Към САЩ
  • да не разполага въоръжение в райони, където биха се възприемали като заплаха за националната сигурност на другата страна
  • да се въздържат от полети на тежки бомбардировачи с ядрено и неядрено оборудване извън собственото небе, откъдето биха могли да поразяват цели на територията на другата страна
  • въздържане от присъствието на бойни кораби в райони извън националните води, откъдето биха могли да поразяват цели на територията на другата страна
  • да не се разгръщат ракети със среден и малък обсег в чужбина и в райони, от които могат да поразяват цели на територията на другата страна
  • да не се разполага ядрено оръжие в чужбина и да се върне вече разположеното, както и да се ликвидира инфраструктурата за разгръщане на ядрено оръжие извън собствената територия
  • да не се провеждат военни учения със сценарии за употреба на ядрено оръжие и да не се подготвят военно неядрени държави за употреба на ядрено оръжие
  • САЩ се задължават да изключат резширяване на НАТО на изток и ще се откажат от приемане в алианса на постсъветски страни
  • САЩ се задължават да не създават военни бази в постсъветските страни, да не използват тяхната военна инфраструктура и да не развиват с тях военно сътрудничество.

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK