Срещата при Радев за Скопие ще е първото изпитание за външната политика на Петков

Срещата при Радев за Скопие ще е първото изпитание за външната политика на Петков

© Цветелина Белутова, Капитал



Управляващата от по-малко от месеца коалиция се сблъсква с първото си голямо изпитание по външнополитическа тема - среща при президента Румен Радев на кабинета, службите и политическите партии за обсъждане на политиката към Северна Македония.


Дни преди потвърдената визита на премиера Кирил Петков на 18 януари тази стъпка е важна, защото ще определи дали България ще съумее да стъпи на единна позиция, за да изгради нови отношения със Скопие след година на блокаж заради ветото за преговори с ЕС и над две години на покачващо се напрежение, откакто България обяви, че смята да го наложи.


Срещата има само съвещателна сила, но има вероятност да се превърне в бламиране на премиера. Това би би поставило голяма въпросителна от смисъла да пътува до Скопие седмица по-късно. Добрите намерения и в голяма степен протоколът изискват покана и към македонския премиер скоро да посети България. Но при отсъствие на сигнали за реална промяна в София Димитър Ковачевски може да изчака и цялата идея за динамика в контактите да се отложи, в най-добрия случай.




Петков настоява на активен диалог с властите в Скопие със заседание на пет междуправителствени групи - инфраструктура, икономика, културна обмяна, приемането в ЕС и история - всяка седмица с цел изграждане на доверие още до средата на годината. Но той има не само проблем със съпротивата на коалиционни партньори като БСП и "Има такъв народ", но и не се чува подкрепа за позицията му от външно министерство, поверено на партията на Слави Трифонов. В момента там няма зам.-министър, който е достатъчно запознат с проблемите между България и Северна Македония и поддържа добри контакти в Скопие.


Още преди официалното обявяване на датата за днешното заседание започна кампания по медии, с открити писма и предупреждения нищо да не се променя в българската позиция, а страстите около темата за Северна Македония може да засенчат далеч по-съществения въпрос за атлантическата солидарност пред руския натиск.

В последното си голямо интервю за "Блумбърг" Петков повтори, че правителството иска да създаде нова рамка и да се излезе от фокусирането върху историческите спорове. "Мисля, че хората са по-склонни да отворят съзнанието си, когато откровено им се говори за ползите от приятелство и добросъседство. Сега говорим само за проблеми, не за ползи", заяви премиерът. Друга идея, споделена от него, е да се изведе от двустранното поле въпросът за дискриминацията и нарушаването на човешки права и да се постави в контекст на европейски критерии за такива действия срещу хора с различен произход.


Първоначално изложеният от Радев мотив за днешния Консултативен съвет за национална сигурност (КСНС) бе да се търси "консенсус с всички парламентарно представени партии" да се създаде възможност законодателният орган да "инициира един структуриран диалог с парламента на Северна Македония". КСНС обаче предшества първия контакт на Петков с бъдещия му македонски колега Димитър Ковачевски, приемника на Зоран Заев начело на социалдемократите, и усилията му да поведе такъв диалог в нов формат, но от името на правителството.


Резултатът от КСНС ще се наблюдава внимателно в Северна Македония в момент, когато Скопие се надява нов подход в София да направи възможно постигането на споразумение, с което да бъде свалено българското вето за начало на преговори.


Срещата ще покаже и дали България е способна да поддържа единна позиция с ясни условия, които да са отправна точка за диалог със Скопие, или в македонската ѝ политика ще зачестят разнопосочните послания, каквито загатват в последните седмици изявления и на Радев, и на коалиционните партньори.


Втори глас на политиката към Скопие


През септември 2019 КСНС, свикан от Радев, доведе до изготвяне на Рамковата позиция и декларацията на парламента, оформили нови искания като условия България да подкрепя македонската евроинтеграция и обтягащи и досега отношенията. Тези два документа станаха основа по време на служебния кабинет миналата година на кратък списък, който трябва да съживи диалога. Досегашната заявка на кабинета "Петков" е, че стъпва на почти същия списък, но ще се търси нов подход.


Над две години по-късно Радев обяви свикването на КСНС по същата тема, три дни след като Кирил Петков пое премиерския пост. По това време идеята на водената от него и Асен Василев формация "Продължаваме промяната" за корекция на подхода към Скопие - работни групи не само за историята - бе обсъден и на преговорите с коалиционните партньори. Тогава ПП предложи създаването на двустранни комисии, които краткосрочно да продължат разговорите по отделни теми и бяха утвърдени и повечето искания на предходното правителство, свързани с:


- употребата на краткото име на Северна Македония;
- продължава работата на историческата комисия,
- реабилитиране на репресирани в Титова Югославия;
- ненамеса във вътрешните работи на България;
- справяне със словото на омразата срещу нея;
- гаранции за защита на правата на хората с българско самосъзнание в Северна Македония.


Правителството не е говорило за коренна промяна в подхода на България, независимо че "Файненшъл таймс" интерпретира думи от интервю с Кирил Петков като "обратен завой".


Радев каза от Брюксел на 16 декември, че България "ще отвори вратата на Северна Македония към ЕС само при гаранции за защита на националния ни интерес". Ден по-рано бе поставил под въпрос идеята за половингодишен срок за преговори в новия формат, изразена от Петков. Почти по същото време брюкселското издание EurActiv публикува интервю с него, в което той на практика превърна вписването на българите в конституцията в основно искане, за да бъде "отворена вратата" на Северна Македония към ЕС.


Това искане разделя мненията не само в Северна Македония, но и в България.

Вписването на българите в конституцията би добавило българите към изредените вътре етнически общности (албанци, турци, бошняци, власи, роми, които вече са в конституцията) и би ги поставило наравно с тях. Приемането му от македонската опозиция може да е под условие България да направи отстъпки за организации като ОМО "Илинден", които отстояват тезата за наличие на македонско малцинство и на които държавата не дава да се регистрират.

Привърженици на идеята смятат, че тя би била гаранция за права, каквито е редно всички македонски граждани да имат, на фона на притеснения от случаи на дискриминация и слово на омразата спрямо хора с българско самосъзнание.


Подкрепят я и македонски граждани с българско самосъзнание, с които се срещна Радев миналата есен и които в отворено писмо до правителството и парламента поискаха миналата седмица вписване в конституцията с аргумента, че то ще гарантира правата им.


Друг аргумент, по-рядко изразяван публично, но споделян и от запознати с проблема събеседници на "Дневник" от Северна Македония, е, че вписването на българите в конституцията ще постави под въпрос историческата битка за Македония, като прокара разделителна линия и отвори дупка в твърдението за "обща история" и общи корени на българската страна.


Разделение в правителството


Едновременно с това решаването на спора е от компетенциите на правителството и - ако то вземе такова решение - на парламента, а не на държавния глава.


След маневрите на Радев обаче все по-ясно се очертават и разделителните линии в самия кабинет "Петков".


Най-ясният сигнал дойде от лидера на "Има такъв народ" Слави Трифонов. Той написа във "Фейсбук", че свалянето на ветото трябва да се обвърже с влизането на България в Шенген и отпадането на визите за Съединените щати. Така Трифонов, който първи обяви (дори преди президентството) датата 10 януари като деня на КСНС, за пръв път опита да обвърже промяната в българската позиция с искания, които нямат нищо общо с нея. По-късно в нова публикация нарече думите си лично мнение (но добави и искане да се признаят българските корени). Те обаче предизвикаха и силен интерес в Скопие, където в някои медии бяха разтълкувани като нови условия на пътя на Северна Македония.

С коментарите си лидерът на "Има такъв народ" утвърди впечатлението за задълбочаващите се различия в коалицията по въпроса за "Северна Македония". На позиции, близки до отстояваните от ГЕРБ и ВМРО в предишното редовно правителство, остават неговата партия и БСП.


ПП и "Демократична България" предпазливо говорят нуждата за промяна, за да се отстоява българският национален интерес (а той включва и македонско членство в ЕС). Председателят на Народното събрание Никола Минчев (ПП) заговори дори за нужда от среща с македонския си колега Талат Джафери - разговор в такъв формат не е имало от 2009 г. Те биват обвинявани, че действат под натиск отвън.


Позицията на Трифонов е важна и защото външният министър Теодора Генчовска (повече за нея четете тук) е номинирана именно от неговата партия за поста. Освен това курсът на "Има такъв народ" се доближава силно до позициите на Радев с постоянното говорене за нужните на България гаранции.


Осъществими ли са исканията на Трифонов, четете тук.


"Единната позиция" на парламента


На думите на Трифонов реагираха в първия си работен ден и депутатите - и управляващи, и опозиция казаха, че не бива въпросът за присъединяването на Северна Македония да се превръща в търговия по повод коментарите на Трифонов. "Има такъв народ" все пак застана зад думите на Трифонов като позиция, подкрепяна от цялата партия, защото била "надграждане".


Разделителните линии в коалицията остават условни. Пример бяха думите на Атанас Атанасов от "Демократична България", малко след публикацията на Трифонов, че падането на визите няма отношение, но в думите на коалиционния партньор няма нищо лошо.


Освен това самият Петков отрече в петък да има разминавания в управляващата коалиция за Северна Македония, защото позицията е "съгласувана пред очите на целия български народ" (той има предвид коалиционните преговори). Въпреки това представата му и тази на Трифонов за това какво е "надграждане" остават различни.


Протест срещу "смяна на позицията" на КСНС?


В критичния хор се включи ВМРО чрез евродепутата и зам.-председател на партията Ангел Джамбазки, който поиска референдум за политиката на България, ако позицията на КСНС доведе до промяна. В съобщение на ВМРО бе посочена като повод за позицията му "поредица изказвания на представители на управляващото мнозинство за активирането на икономически, транспортни и всякакви други дейности за ефективното интегриране на РС (Република Северна - бел. ред.) Македония към европейското семейство." Бившият вицепремиер Красимир Каракачанов осмя в петък идеята, че може да се загърби историята в замяна на авиолиния София - Скопие.


null

© Скришйншот, Фейсбук

null


Интересно в позицията на Джамбазки е, че той говори за опити за заобикаляне на Договора за добросъседство (за каквито в момента няма сигнали от правителството); за събиране на българите, които "вярват, че (Северна) Македония не трябва да бъде пусната в ЕС" без изпълнение на условията, пред президентството по време на КСНС; за повдигане на темата за смяна на позицията "в дните на Кървавата Коледа".


Последното отпраща към избиването на празнуваната на 7 януари в тогавашна Македония Коледа на 1200 души с българско самосъзнание по нареждане на самия Тито, по списъци, изготвени от родения като Лазар Колишев секретар на македонските комунисти Лазар Колишевски. Българските власти обаче до този момент не са се отказвали от разговора за историята със Северна Македония (който впрочем спря да е единствен предмет на българо-македонския диалог за ветото още докато ГЕРБ и ВМРО бяха на власт).


Подгряване преди срещата и в Скопие


Независимо от разнопосочните сигнали от други политици в София кабинетът продължава да подготвя визитата на Петков. Външнополитическият му съветник Весела Чернева бе в Скопие на 3 януари. Според говорителя на правителството Лена Бориславова всяко от министерствата ще предложи въпроси за предстоящата среща между Петков и Ковачевски.


Тезата за подмяна на позицията и предателство спрямо червените линии отеква еднакво силно и сред политици и в Скопие. Според лидера на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски нито бъдещият премиер Ковачевски, нито специалният представител на Северна Македония за България Владо Бучковски имат право да преговарят за идентичността на македонския народ (нещо, което не присъства в сегашните официални искания на България, нито на практика в тези на служебното правителство).


И Мицкоски поиска по време на срещата да се "чуе гласът на македонския народ", вместо да се предприемат смели действия от "нелегитимен премиер" и "преговарящ авантюрист", застрашаващи преговорна позиция, "която е градена с години".


Правителството ще се оглави от Ковачевски след оставката на Заев заради резултатите на местните избори миналата година, спечелени от ВМРО-ДПМНЕ; последната партия обаче не успя да свали доскоро водените от Заев социалдемократи с вот на недоверие.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK