© Reuters
Малко след първите от 2019 г. разговори на Съвета НАТО - Русия в Брюксел американски сенатори представиха законопроект за санкции, което демонстрира, че Сенатът във Вашингтон не бездейства и е готов да помогне на Белия дом. Те трябва да се задействат не само при пряка руска военна намеса, но и ако това правят подставени руски структури "или друга дестабилизираща агресия срещу Украйна".
За пръв път в списъка със санкционирани попадат президентът Владимир Путин, министри, както и руският банков сектор и държавен дълг като цяло. Предложението е санкциите да бъдат активирани от президента, ако Русия нахлуе в Украйна.
Те предвиждат:
- санкции срещу 12 длъжностни лица, включително президента Путин, премиера Михаил Мишустин, министрите на външните работи Сергей Лавров и на отбраната Сергей Шойгу
- публично оповестяване на данните на американското разузнаване за личното богатство, приходи и разходи на Путин е най-близкото му обкръжение след 2017 г., като съпруги, деца и роднини:
- активи, инвестиции, банкови сметки, бизнес интереси и участия в Русия и извън нея
- информация за бенефициентите
- оценка на цялостните годишни приходи и разходи
- всички известни детайли за финансови практики и прозрачността им (или отсъствието ѝ)
- санкции срещу началника на Генералния щаб на руската армия и осемте началници на отделните родове войски
- санкции срещу поне три банки от следния списък: Сбербанк, ВТБ, Газпромбанк, ВЭБ, РФПИ, МКБ, Алфа-банк, Росселхозбанк, "Открытие", Промсвязбанк, Совкомбанк, Транскапиталбанк (или което и да е тяхно поделение)
- забрана за каквито и да е операции с руски държавен дълг (от миналото лято е забранено купуването му на първичния пазар, сега това се разпространява и върху вторичния)
- санкции, както и дипломатически усилия, срещу фирми и лица, отговорни за планиране, строителство или опериране на газопровода "Северен поток 2", така че той да не може да работи
- санкции срещу добивната и преработващата индустрия на Русия: петрол и газ, въглища, руда, минерали "и всеки друг сектор, който президентът прецени, че е свързан с националния интерес на САЩ"
- задължение за въвеждане на вторични санкции, блокиращи всякакви доставчици "на специализирани услуги за руски институции от посочения списък с банки
- вторичните санкции засягат всички доставчици на услуга за международни финансови операции (това обикновено означава и системата SWIFT, базирана в Белгия), както и алтернативни оператори т.е. и руски банки, опитващи се да имат достъп до системата чрез посредници.
"Закон от 2022 г. за защита на суверенитета на Украйна" има доста по-широк обхват като:
- оръжейна помощ и обучение на украински военни
- подсилване украинската отбрана срещу потенциално подновяване на агресията и военната ескалация от Русия или нейните подставени структури
- подобряване оперативната съвместимост на Украйна със силите на НАТО, включително с помощта на съюзници от черноморския и балтийския район
- борба с руската дезинформация в Украйна, включително с подкрепа за независими медии, както и за Радио "Свободна Европа/Радио "Свобода" (не само в Русия, но и в нейната периферия)
"Този законопроект прави абсолютно ясно, че Сенатът на САЩ няма да бездейства, докато Кремъл заплашва Украйна с инвазия", заяви Боб Менендес, председател на Комитета за външни отношения и вносител на текста. Той е подкрепен от повече от 10 демократи, включително лидерът на мнозинството Чък Шумър.
Републиканецът Тед Круз има подобен закон, засягащ "Северен поток 2" до степен, която значително ще ощети и Германия. Той ще бъде гласуван следващия месец, но за одобрението му са нужни поне 60 гласа, а при сегашното политическо разделение и усилието да не бъде отблъснат ключов съюзник като Берлин това изглежда трудна задача. Тепърва ще се види каква е подкрепата за проекта на демократите.
Виж видео 
