"Свободата е едно от най-вълнуващите неща": как момиче прелетя над света с българска помощ

"Свободата е едно от най-вълнуващите неща": как момиче прелетя над света с българска помощ

© Георги Кожухаров



Журналистите в малка зала на "Летище София" обсипват с въпроси 19-годишната Зара Ръдърфорд, а тя веднага намира отговор за всичко - сякаш не е обиколила току-що почти целия свят, сама и в очакване да постави два рекорда на Гинес няколко дни по-късно.


Не скрива от кого черпи вдъхновение: Амелия Еърхарт, първата жена, прелетяла над Атлантическия океан. Изпитанието ѝ е различно - има достъп до надеждни метеорологични прогнози и GPS, с какъвто Еърхарт не разполага преди почти век, но с двуместния "Шарк", който развива до 300 км/ч, си е поставила друга цел. След като кацне в Белгия до дни, ще стане и най-младата жена, обиколила света, и най-младият (независимо от пола) човек, направил го с ултралек самолет.


По този път България далеч не е случайна спирка. Маршрутът ѝ може да е пълен с бележки за отложен полет, но само няколко четири държави имат специално обозначение: Колумбия (първо пресичане на Екватора), Индонезия (второ пресичане на Екватора), Словакия (откъдето е самолетът) и България - домът на основния спонсор. Вероятно един от редките случаи, в които компания от страната стои начело на списъка на спонсори като водещ, а "Върджин галактик" на милиардера Ричърд Брансън е отдолу, в графа "други".




"Без спонсора нямаше да се справя," разказва пред "Дневник" след пресконференцията, докато разговаря с изданието за трудностите и уроците по пътя и следващото изпитание.


Проблемът с водата


Вероятно едни ѝ се възхищават, други ѝ завиждат, но задачата ѝ не е лесна - освен кураж трябват пари и добра организация. Започва с последното: планира маршрута. "Взех карта на света и имаше две точки, през които трябваше да мина - в Индонезия и в Колумбия", разказва Ръдърфорд за "Дневник". Тези райони край Екватора ѝ трябват за категорията околосветско пътешествие. В търсене на спонсор тя попада на Димитър Димитров от ICDSoft, който предлага шестцифрена сума. Словашкият "Шарк" е брандиран с логото на компанията му.


С решаването на тези проблеми преди пътешествието се отварят други, когато тя полита.


Зара Ръдърфорд няма търпение да е у дома след над пет месеца прекосяване на света по въздух, но е свикнала да чака добри условия; малкият ѝ самолет зависи от времето. Пътешествието отнема повече от очакваното. Смяташе да е в Белгия около Коледа, но прекараното в Аляска и Русия време го отложи - първо за 13 януари, а след това (заради лошото време в Гърция) - за 18-и.


От месеци лети само денем и избягва облаците - с този самолет не може да се справи с тях без рискове, а през нощта няма видимост. Лети около осем часа на ден, с почивки (а самолета трябва да зарежда след не повече от 12 в небето).


Също така избягва водата, доколкото е възможно при прекосяване на земното кълбо. И картата на маршрута ѝ още на пръв поглед не се отклонява много от сушата. Това има обяснение:


"Обикновено следвам брега, просто защото не мога да изминавам дълги участъци над вода - нямам достатъчно гориво."



Небето на Исландия я отвежда до активен вулкан, над който прелита. Студът в Сибир създава нервно напрежение. В Аляска на моменти е трудно чакането - месец чака времето да се подобри и прекарва много време на летището. Но именно водата я притеснява истински. Спомня си студа на 600 фута над Тихия океан и осемчасовия полет над вода - между Мумбай, Индия, и Дубай, Обединените арабски емирства. Към края гръмотевична буря променя маршрута ѝ за кацане. От Индия излита, след като проспива Нова година, изтощена от пътуване.


Съзнава още едно ограничение - екоотпечатъка на летенето. "Иска ми се да го бях направила с електрически самолет. За съжаление технологията още не е се развила толкова. Имаше негативно въздействие, но и избрах страхотен самолет с чудесно потребление на гориво - 20 литра на час, не е много за самолет." Действително, за цялото пътешествие ѝ бе необходимо гориво, колкото разходва "Боинг 747" за 10 минути.



"Исках да се върна в България"


Сред красивите гледки, на които се е насладила отвисоко, поставя планините на България. Когато се свързва със спонсора, страната обаче не е съвсем непозната за нея - идвала е в Банско на ски ваканция със семейството си и дълго иска да се върне. България не е в първата версия на маршрута ѝ, но и в нея почти няма фиксирани европейски спирки - въпросът кои ще са последните точки на картата изглежда далечен.


Няколко дни след връщането в България е и връщането в Белгия. На въпроса дали след околосветско пътешествие се готви да кацне у дома като различен човек отговаря:


"Така мисля. По-благодарна съм за малките неща. Мога да ценя повече това просто да се разходя, да гледам филм или неща, които не осъзнаваме колко са специални. А всъщност всяко нещо, което правиш, е специално."



Понякога изминава пътя в самота; срещите с хората на няколко континента са рядкост на места като Сибир и Аляска, "толкова различни, откъснати, без пътища, градове, хора и нищо друго".


В някои държави ограниченията заради COVID-19 не позволяват много взаимодействия. Когато срещите са възможни обаче, са белязани от топлота, дори където езиковата бариера би могла да е проблем (а тя я преодолява не без помощта на преводача на "Гугъл"). "Мисля, че най-много ме изненада колко щедри и мили бяха хората. Дори да не знаеха коя съм или какво правя, бяха толкова щастливи да помогнат. Ако ми трябваше каквото и да било, те бяха щастливи да ми го дадат - да предложат храна, вода или чай."


Не говори за конкретна държава, а са впечатлението си от цялото земно кълбо.


Обратно у дома, Зара Ръдърфорд вероятно ще успокои майка си с решението да си почине от летене, поне "може би за няколко дни". Няма друго планирано пътуване: "Ще търся още неща и ще видя къде ще ме отведе животът." Първата сигурна спирка - по-късно през годината - е влизането ѝ в университета, за да учи компютърно инженерство. Специалността е сред допустимите в списъците на НАСА и Европейската космическа агенция за желаещите да станат астронавти. Това е и мечтата ѝ, но за нея, попитана дали университетът е стъпка по пътя по пътя към сбъдването ѝ, е предпазлива: "Бих искала да мисла така - че е стъпка по пътя. Харесва ми."


Полет с мисия


"Изумително е," отговаря на журналистите, попитана как се чувства, като осъзнава, че ще подобри два рекорда на Гинес. Мисълта я вълнува, но не тя е двигателят на пътешествието.


Смята се за късметлийка - родителите ѝ са пилоти и това ѝ дава летящ старт. За пръв път полита още в гимназията (а формално има разрешително от година). Подобна съдба обаче е рядкост за жени; а те са "еднакво способни с мъжете" да са в небето и "искам да направя така, че повече момичета да се интересуват" от авиацията, казва на пресконференцията в София.


Летенето я вълнува още на 13 или 14 г., макар да не е интересно за приятелите ѝ. "Искаш да се отличаваш от тълпата на тази възраст и може би не се замисляш защо някой би искал да е различен," казва и обяснява основната си задача: иска да промени това. Жени са едва 5% от пилотите. Ако повече момичета мечтаят да полетят, това ще се промени. Зара Ръдърфорд се надява и те, като нея, да се докоснат до усещането в небето, че "свободата е едно от най-вълнуващите неща".


Още за пътешествието на Зара Ръдърфорд очаквайте другата седмица в "Дневник".

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK