Африка има нов шанс да изгради "най-голямата жива структура" на Земята

Африка има нов шанс да изгради "най-голямата жива структура" на Земята

© greatgreenwall.org



Осем хиляди километра зеленина от атлантическия бряг на Сенегал до червеноморския на Джибути - засаждането на бариера, спираща Сахара, караше политици и предприемачи да повдигат вежди.


Вече не е така. След петнайсет години безплодни опити за набиране на нужното финансиране проектът, който трябва възстанови екосистемите, да забави опустиняването и да даде прехрана и поминък на милиони борещи се с бедност и несигурност, внезапно започна да става интересена на света.


Оптимизмът може да е преждевременен, но през 2021 г. от правителствата, бизнеса и някои местни общности дойдоха сигнали, чакани с години: международни спонсори обещаха над половината от нужните десетки милиарди; досега бяха събрани само два. "Най-голямата жива структура на Земята", както я нарича ООН, вече не изглежда напълно неосъществима.




Опитът на поне една от държавите сочи, че ако "стената" се гради упорито, възстановяването на природата ще даде на милиони африканци нещо, което конфликтите, политиката и климатът им отнемат от години: сигурност и надежда. При това ще дойдат от първата толкова мащабна инициатива, замислена изцяло от африканци за африканци.


Колко сложно е всъщност да се изгради 8000-километрова стена от дървета? Защо вече не е стена от дървета, а мозайка от растения? Как, заедно с почвата, ще помогне и на климата, и на сигурността, и на икономиката? И може ли изобщо да се осъществи, въпреки че - обратно на някои очаквания - се оказа икономически изгодна?


Когато природата умира пред очите ти


Сахел (от арабски - бряг) е обширен регион в Африка от Атлантическия океан до Червено море с площ 3.05 млн. кв. км - малко по-малка от Индия. На север е Сахара, на юг - Суданската савана. В огромната равнинна област пустинята настъпва, отчасти заради навяващите пясък сезонни ветрове. Затова от 14 -те държави в сухия регион единайсет (Сенегал, Мавритания, Буркина Фасо, Мали, Нигер, Нигерия, Чад, Судан, Южен Судан, Етиопия, Еритрея и Джибути) се ангажираха с Великата зелена стена.


Маршрутът на стената. Ако проектът се осъществи, ще е най-голямата жива структура на земята, три пъти по-голяма от Големия бариерен риф. Дори накрая да не заслужи това определение (дадено веднъж от ООН) заради промяната в първоначалния план за кордон от дървета, "стената" може да преобрази и голяма част от континента, при това за пръв път с помощта на международна инициатива, изготвена от африканци за африканци.

© greatgreenwall.org

Маршрутът на стената. Ако проектът се осъществи, ще е най-голямата жива структура на земята, три пъти по-голяма от Големия бариерен риф. Дори накрая да не заслужи това определение (дадено веднъж от ООН) заради промяната в първоначалния план за кордон от дървета, "стената" може да преобрази и голяма част от континента, при това за пръв път с помощта на международна инициатива, изготвена от африканци за африканци.


Тук "климатични бежанци" и "климатичен джихад" не са абстрактни понятия от бъдещето. Осемдесет процента от земята е засегната от деградация. Затопляне, обезлесяване, увеличаване на населението и лошо управление на нивите и пасищата и правителствено безсилие обричат десетки милиони жители на несигурност. Това е плодородна почва за конфликти с престъпници, сепаратисти и джихадисти отнемат хиляди животи, които понякога дори влизат в емисиите на международните новинарски канали.


Предложената за пръв път през 2005 г. "стена" бе подкрепена официално от Африканския съюз през 2007 г., за да подобри поне малко тази среда, с амбициозни цели:



След още 4 години бе създадена за целта панафриканската агенция, която се сблъсква с неразбирането на инвеститорите ("как точно проектът ще помогне на Африка?"). От първото предложение мина над десетилетие и половина, а от стоте млн. хектара (1 млн. кв. км) са засадени под пет - с други думи, под 5% от целия планиран зелен пояс. Заради това забавянето Панафриканската агенция за Великата зелена стена (APGMV) сви амбициите: до 2030 г. да са готови една четвърт от проекта (25 млн.).


"Повечето от държавите не са внедрили проекта институционално," обяснява за "Дневник" Чикаодили Оракуе от Institute for Peace and Conflict Resolution в Абуджа, Нигерия. В магистърската си теза в Нидерландия тя изследва основно ситуацията в родината си; обяснява, че там властите години наред са си "клатили краката". За разлика от част от държавите Нигерия поне е създала агенция (Nigerian Agency for the Great Green Wall), която трябва да координира усилията по африканския проект и отчита известни резултати.


Дори когато главната цел бе спиране на сахарския пясък, проектът бе спасителен пояс за над 135 млн. души в Сахел, зависими от тази обезлесяваща се земя.


Сенегал, който е сред най-успешно справящите се страни, например може да загуби половината от нея в следващото десетилетие. Във филм на "Франс 24" за проекта събеседници от Нигерия и Сенегал си спомнят времената, когато земята е била по-зелена. В Буркина Фасо някога гористи, обикаляни от диви животни райони днес са пусти. Местните бързо са принудени да променят поминъка си и целия начин на живот. Друг често даван пример е екологичната катастрофа от фактическото пресъхване на езерото Чад, свиващо се пред очите на местните фермери, рибари и животновъди:



Въпрос на сигурност


Проектът се сблъсква с редица трудности и конфликтите са на първо място. Пет от страните (Мавритания, Мали, Буркина Фасо, Нигер и Чад) са част от т. нар. група G5 Sahel, в която заедно с Франция се борят с въоръжени групировки. Част от земите за Великата зелена стена са недостъпни и за правителствените агенции.


В Нигерия Великата зелена стена минава основно през северозападните и североизточните провинции, а там властите са в конфликт с "Боко харам". "Сигурността е основният проблем и в Нигерия, и в много други държави," казва Оракуе. Проблемът не е само в климата: докато земята деградира, земеделските площи се увеличават, но за сметка на пасищата - проблем за милиони мигриращи животновъди (а в целия Сахел такива са 50 млн. души).


Преместването към земеделски райони преди бе сезонно. Днес, според събеседник от местните общности, интервюиран от Чикаодили за магистърската ѝ теза, е "постоянно". В свързан конфликт само в един район на Нигерия са убити 6000 души и разселени 62 хил. в последните години. Инициативата за Великата зелена стена няма да може да се ограничи тук до засаждането на дървета: ще е нужна помощ за достъп до вода, напояване, набавяне на фураж - досега взетите мерки не са достатъчни, за да задържат животновъдите в земята, която обичайно обитават.


"Тук, в Нигерия, земята е свещена за някои хора. Не може просто да се взимат земи. Много групи ценят земята повече от всичко. Нямаме достатъчно земя, а част от пасищата станаха земеделски земи."


Чикаодили Оракуе,

Institute for Peace and Conflict Resolution


Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) смята, че в районите, обхванати от конфликт, се губи достъпът до около една седма от общата площ, предвидена за инициативата.


"Много хора напуснаха домовете си заради несигурността. В Борно много села бяха изоставени, хората, които срещнах, бяха в лагери за разселени. Някои ми обясниха, че от седем години не са се връщали в общността. Някои от децата им може да не ходят на училище. Няма никого в селата освен армията заради "Боко харам". Невинаги трябва да се вкарва армията, а правим само това - сякаш сме във война. Несигурността е огромен проблем: дори Нигерия да предостави много средства, не съм убедена, че несигурността ще позволи да се приложи, защото до някои части няма достъп."


Чикаодили Оракуе,

Institute for Peace and Conflict Resolution


В Нигерия властите имат проблем. Как да ангажират местните с решаване на конфликти?


Много правителства досега инвестираха в селскостопанска земя, за да увеличат хранителните доставки. Това доведе до конфликти между фермери и пастири, причинени далеч не само от климатичните промени, а и до битка за оскъдни ресурси, в която се месят властите. Това подхранва напрежението в райони на Буркина Фасо, Нигерия, Мали и други страни.

© Reuters

Много правителства досега инвестираха в селскостопанска земя, за да увеличат хранителните доставки. Това доведе до конфликти между фермери и пастири, причинени далеч не само от климатичните промени, а и до битка за оскъдни ресурси, в която се месят властите. Това подхранва напрежението в райони на Буркина Фасо, Нигерия, Мали и други страни.


Къде е разумно не да засяват дървета, а селскостопански култури или трева, докато облагородява земята, и какво да избере, за да не задълбочи напрежението на местните общности?


Всяка инвестиция си струва


Дори където има сигурност, години наред нямаше пари. Финансовата картина обаче постепенно се променя. Над 20 млрд. бяха обещани само за последната година от международни донори, държави и организации: 1 млрд. от Джеф Безос, други 14.3 млрд. - на среща за биоразнообразието в Париж през януари. Африканската банка за развитие се ангажира да намери 6.5 млрд. до 2025 г. Това е над половината от нужните 43 млрд.

За сравнение между 2010 и 2018 г. инвестициите се оценяват на 1.8 млрд. долара. Според комисията за борба с опустиняването на ООН до 2020 г. са събрани едва 870 млн.

А всяка инвестиция в проекта ще си струва. Публикувано през ноември проучване за Организацията за прехрана и земеделие (ФАО) към ООН, до което "Дневник" получи достъп, сочи, че за всеки инвестиран долар възвръщаемостта е средно 1.2 долара. Това е само един от сценариите: стойността ѝ може да варира между 1.1 и 4.4 долара в зависимост от фактори като пазарни и непазарни (напр. преки екологични) ползи, начин на инвестиционно планиране в отделните държави и други.


Тези инвестиции обаче не могат да се съберат без помощта на частния сектор - противното би било "предизвикателство" и "неустойчиво, продължава докладът.


Анализът, изготвен за Организацията за прехрана и земеделие, сочи, че средните финансови щети на година от унищожаването на земята между 2001 и 2018 г. са 3 млрд. долара за региона, а докуменитраните средни годишни ползи от опитите за възстановяването ѝ достигат 4.2 млрд. Само през четири години насенените щети от деградацията са по-големи от ползите, придобити в опитите за обръщане на процеса. Данните обаче варират по държави. С огромната си площ от 2 млн. кв. км (12% от Русия) си население от общо 320 млн. Нигерия и Етиопия са най-тежко засегнати заради бързото си обезлесяване.

Анализът, изготвен за Организацията за прехрана и земеделие, сочи, че средните финансови щети на година от унищожаването на земята между 2001 и 2018 г. са 3 млрд. долара за региона, а докуменитраните средни годишни ползи от опитите за възстановяването ѝ достигат 4.2 млрд. Само през четири години насенените щети от деградацията са по-големи от ползите, придобити в опитите за обръщане на процеса. Данните обаче варират по държави. С огромната си площ от 2 млн. кв. км (12% от Русия) си население от общо 320 млн. Нигерия и Етиопия са най-тежко засегнати заради бързото си обезлесяване.


Поминъкът и общността


Докато се намерят парите, някои държави осъзнаха, че засаждането на дървета не е решение на проблемите в Сахел. Местните ще трябва да получат нещо в замяна.


В много държави "стената" вече включва зърнени култури, пасища, овощни и зеленчукови градини. Причината: няма друг начин да бъдат въвлечени живеещите в тези райони, защото промените в климата и деградацията на земята унищожават поминъка им. А без тях проектът ще се провали.


Достатъчно ли ще е спирането на пустинята, пита се Оракуе, когато започва магистърската си теза. Обсъжда въпроса с местните жители. Някои от ръководителите на местните общности критикуват правителството, че не помага за проекта. Други изобщо не виждат служители на терен, но не искат властите просто "да идват и да садят дървета" на земята им; по-добре да се подобри достъпът до вода и до поля за фураж.


"Не може просто да засаждате дървета. Какво ще направите с поминъка на хората? От интервютата си разбрах, че в засегнатите региони просто садят дървета. Деветдесет процента от хората в района са фермери. Ако садите каквито и да било дървета, не им помагате. Пустинята ерозира плодородните райони, от които се изхранват. Някои отглеждат реколта, някои - животни. Пасища ще трябва да бъдат възстановени, за да няма сблъсъци."


Чикаодили Оракуе,

Institute for Peace and Conflict Resolution


Местните очакват властите да се съобразят с точните им нужди. Култури като просо растат добре на северозапад, но не и на североизток. В интервютата си Оракуе научава, че местни от гранични райони вървят до съседен Нигер за устойчиви на суша семена. Чува думите, насочени към служителите от програмата за Великата зелена стена: "Не познаваме тези хора." В края на магистърската си теза препоръчва този подход да се промени.


Мерките "за хората" обаче могат да са самоцелни. В един от районите на проекта в Нигерия властите, в опит да подобрят живота на местните общности и особено на жените редом със стъпките за обезлесяване, им предоставят 2300 печки на дърва, чиято топлина някой ден ще дойде неизбежно от възстановените горски площи. Смайващият пример е от Чикаодили Оракуе, която го описва в магистърската си теза.


Африка има нов шанс да изгради "най-голямата жива структура" на Земята


В Нигерия обаче има и добри примери, сигнал, че препоръката на Оракуе - повече внимание към местните нужди - дава плодове. В цитирания филм на "Франс 24" Муктар Магажи, местен лидер в щата Кано, показва сухата земя, където е била нивата му, някога давала прехрана на над 30 души. Селото му вече работи със служители на инициативата:


 "Научихме много от Великата зелена стена. Първо ни научиха как да се грижим за традиционните растения, които растат спонтанно. После ни научиха как да садим овощни дървета. Как, когато ги посадиш и се грижиш, ще израснат през есента и ще върнат богатството на почвата. Почвата тук е богата, убеден съм. Знам стойността ѝ от дете. Ако спрем да се грижим за земята, накрая тук ще идват и чужденците, а децата ни няма да си тръгват."


Муктар Магажи,

лидер на местна общност в щата Кано, пред "Франс 24"


Държавите са много различни


Още едно предизвикателство: всички са засадили малко, но някои се справят по-добре, както показват медийни публикации и доклад на панафриканската агенция за проекта от 2017 г.


Според цитирания доклад в Джибути облагородяването на земеделска и пасищна земя например е дало хранителна сигурност едва на 100 семейства, 120 са подпомогнати в прехода от номадски към към уседнал начин на живот, обучени са няколко десетки рибари да ловят скариди. Еритрея не подава отчети дали изпълнява амбициозните си цели. Нигер напредва бавно. Към Етиопия имаше критики, че не достигат идеи за взаимодействие с местните жители.


Африка има нов шанс да изгради "най-голямата жива структура" на Земята

© greatgreenwall.org


В Буркина Фасо са засадени 14 млн. дървета, създадени са над 45 хил. работни места в същия срок (а към 2019 г. - още 2 млн. с помощта на организацията Tree Aid). Маршрутът минава през провинции с 6 млн. жители. Работи се по проекти, с които местни жители (жени, според доклада) да правят сапун и масло от пустинна фурма. И тук парите не достигат, но има надежда. Маслото от ший, добивано от ореховите ядки на дървото и ценно в готварството, постепенно се превръща в ценно насаждение. На местните помагат за изграждането на водна инфрастуртура, дърветата са с ценни за земеделието продукти.


Постигнатото през 2020 г.

© greatgreenwall.org

Постигнатото през 2020 г.


Историята на успеха засега се нарича Сенегал. Градините, втъкани в местната икономика, бързо допълниха идеята за дървесния пояс - от пустинни фурми до видовете акация, от чийто сок се произвежда гума арабика (смола с широко използване в хранителната индустрия, текстилната, изобразителното изкуство, фотографията и много други) или пък мавритански зизиф (чийто богат на витаним с плод хората ядат или използват в напитки; камили, кози и други ядат листата). Именно в Сенегал преградите от дървета се превърнаха в пълноценни мозайки от мултифункционални, кръгови градини с капково напояване - манго, мандарини, зизиф, гуава - които да дават храна и поминък на местните. Растенията се засаждат така, че корените им да помагат за задържането на водата. Електричеството за напояването в част от тях идва от слънчева енергия. Големите гради са двайсетина, по-малките - стотици.


Екипи на международни телевизии днес с охота посещават градините в градове и села из Сенегал. Лимони, гуава и манго отиват както за лични нужди, така и на пазарите в градове и села и захранват икономиката. За една от тези градини и ефекта ѝ в доклада се казва:


"Въвеждането на мултифункционални градини във Ферло допринесе значимо за подобряването на всекидневния живот на населенията, които получават полза от тези пространства. Всяка градина е на практика възел в пространствената, социална, икономическа и полотическа система на селото, където е посадена."



Процесът продължава; в различни концентрични кръгове се садят зеленчуци, папая, лимон, баобаби.



Не е важното е да е голяма, а продължителна, казва един от събеседниците на TV5Monde.


В случая на Сенегал тласък дава и визията на един човек: Хейдар ал Али, бивш сенегалски министър, оглавил работата на местната агенция за проекта. По негова идея животните в една провинция се захранват със семена, които след това ги разпространяват на пасищата си и помагат за засаждането на мескит - растение от семейство бобови, ценно за местните. На момчета се дават прашки, за да разпръскват с тях семена за махагон.

В случая на Сенегал тласък дава и визията на един човек: Хейдар ал Али, бивш сенегалски министър, оглавил работата на местната агенция за проекта. По негова идея животните в една провинция се захранват със семена, които след това ги разпространяват на пасищата си и помагат за засаждането на мескит - растение от семейство бобови, ценно за местните. На момчета се дават прашки, за да разпръскват с тях семена за махагон.


Дали всички тези проблеми ще се решат? Отговорът предстои, но международната общност показа желание да помогне.


Освен това, 16 г. след като президентът на Нигерия Олосегун Обасанджо предложи Великата зелена стена, топката се връща в родината му, която ротационно ще управлява бюджета до края на 2023 г. Година след като критикува застоя в проекта, Чикаодили Оракуе вижда в това повод за надежда. "Да, голям оптимист съм. Много хора критикуват процеса. Вярвам, че когато има много гласове, Нигерия няма просто да ги пренебрегне."


"Дневник" потърси ангажирани с Великата зелена стена представители на няколко държави - от Сенегал и Буркина Фасо до Етиопия и Джибути - но към момента на публикуването на тази статия нямаше отговори на зададените въпроси.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK